Гл. ас. Иван Хаджийски: Един от спасителите на Самарското знаме – Димитър Радев, създава Градската градина в Дупница преди 120 години върху турските гробища

 

 

Градската градина се превърна в уютно място, а общинското ръководство начело с кмета инж. Методи Чимев я поддържа много добре, казва краеведът изследовател

 

Краеведът – изследовател на Дупнишко, гл. ас. Иван Хаджийски изпрати до редакцията на в. „Вяра” писмо със забележителни факти по повод 120-годишнината на Градската градина в Дупница. Ето какво пише той:

 

По метода на засичане на фактите установих, че Градската градина в Дупница е създадена преди 120 години от тогавашния кмет на града Димитър Янакиев Радев (1852-1918 г.). Той е кмет от 1884 до 15.05.1899 г., като на 25.11.1996 г. е преизбран. Освен това Димитър Радев три пъти е депутат в Народното събрание. Известен е на дупничани с участието си като опълченец в Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. През м. юли 1877 г. Димитър Радев е един от спасителите на Самарското знаме в тежките боеве край Стара Загора, за което е награден с Георгиевски кръст за храброст. През 1897 г. по негова инициатива е построена 2-етажната сграда на Гимназия „Христо Ботев”, създадена с указ на княз Александър Дондуков на 12 май 1879 г. През 1898 г. по инициатива на Димитър Радев е построена сградата на ОУ (прогимназията) „Евлоги Георгиев”.

През 1895 г. пак по негова инициатива започва изграждането на Градската градина в Дупница на мястото на старите централни турски гробища. Постепенно Градската градина се развива и утвърждава като един от трите символа на Дупница през първото десетилетие на ХХ век. По това време учениците са могли да посещават градината сами по всяко време, освен в празничен ден следобед. В празнични дни тук е свирела дивизионната духова музика.

Със съдействието на родолюбиви дупничани издирих 6 снимки на Градската градина, отразяващи нейната история през първите 40 години на ХХ век. На първата снимка „Поздрав от Дупница” са дадени нейните три символа: Каменният мост, Градската градина и езерото „Рибарника”, създадено през 1905 г. от Костадин Владимиров Икономов. Втората снимка отразява Градската градина от първото десетилетие на ХХ век и дава реална представа за състоянието й по това време. Третата е от лятото на 1935 г. и е направена от върздуха от подп. Иван Чешанков. В средата на снимката е Градската градина, а вляво – Туристическият дом, от който са построени мазето и първият етаж. На снимката ясно личи оградата на Градската градина откъм ул. „Плиска”.

На заседание на дупнишкия градски общински съвет от 08.02.1927 г. с решение №1 са отчуждени парцели с обща площ около 4 дка, собственост на Иван Зашов, Иван Мишов, Замфир Начев, Христо Костадинов, Димитър К. Джермански, Костадин С. Дренски, Илия Ст. Бельовски и Христо А. Кираджи.

На 4-ата, 5-ата и 6-ата снимка е отразена историята на Градската градина през втората половина на 30-те години на ХХ век.

През есента на 1944 г. тук са погребани тленните останки на убитите на 25.06.1944 г. в с. Еремия 16 партизани от разметанишката чета на дупнишкия партизански отряд „Коста Петров”. В Градската градина през 60-те години е открит и паметник на д-р Коста Петров, кмет на Дупнишката комуна от 22.11.1920 до неговото убийство на 21.02.1923 г.

На 5 ноември 1944 г. в Братската могила в Градската градина е погребан Васил Демиревски – Желю, убит на 30.10.1944 г. като командир на Трети гвардейски полк.

През 2008 г. кметското ръководство и инж. Атанас Янев изградиха модерна тоалетна в горния край на Градската градина.

Освен като символ на Дупница, Градската градина се превърна в уютно място за отдих на дупничани и гости на града, а общинското ръководство начело с кмета инж. Методи Чимев я поддържа много добре.

С основание днес дупничани могат да се гордеят с Градската градина, която съществува вече 120 години. Снимки 7 и 8 отразяват днешното състояние на този символ на гр. Дупница

 

Гл. ас. Иван Хаджийски, краевед изследовател