„Рилски спортист“ нанесе първа загуба на лидера „Катая“ – 87:83 в „Арена Самоков“

Filed under: Спорт |

 

Самоковци с реален шанс за излизане от групата при успех над „Комарно“ в следващия кръг

253-14-01-vasil-Yordan Bozov № 14 sasipa...

Йордан Бозов (№14) съсипа с точния си мерник първенеца в групата.

 

Баскетболният „Рилски спортист“ окончателно се легитимира в новия турнир „ФИБА Европа“. Това стана факт след паметния успех 87:83 над непобедимия до момента финландски шампион „Катая Баскет“. Победата, дошла след пълно себераздаване на играчите в бяло, е втора за отбора в надпреварата. На „Рилецо“ му е нужен още един успех в оставащите два мача до края – срещу „Комарно“ (Словакия) или „Цмоки“ (Беларус), за да излезе от групата и да продължи напред.

Момчетата на Росен Барчовски явно си бяха взели поука от допуснатите 18 тройки от фините в първия дуел в Скандинавия и не дадоха никакво пространство за действие на гардовете и на крилата на гостите.

Зрителите в залата се питаха дали любимците им ще издържат на напрежението и невероятно бързото темпо, а отговорът дойде от сърцатата игра на Йордан Бозов и компания до последния акорд на двубоя. След финалната сирена всички в залата се радваха като малки деца, а старшията Барчовски се обърна към публиката с жестове за благодарност и дори изпрати въздушна целувка към подкрепящите с всички сили тима запалянковци.

Набързо от ложите в сектор „А“ слезе и президентът на клуба инж. Петър Георгиев, който поздрави поотделно всеки от отбора, а усмивката озаряваше лицето му дълго време след това.

Контузеният капитан Бозов за пореден път показа що за човек е, след като макар и не напълно възстановен от схващане на мускулите не трепна и реализира 20 точки в коша на противника (включително 6/6 от зоната за 2 точки и 5/5 от фаул линията).

Центърът Кори Петрос пък изигра най-силния си мач до момента,
оформяйки дабъл-дабъл от 19 т. и 14 борби за радост на обезумелите фенове. Плеймейкърът Франк Търнър, за пореден път играл на инжекции, също допринесе за победата. Сърцатият янки още в началото пое диригентската палка и заслужено записа срещу името си 17 пункта и 4 завършващи подавания.

 

253-14-01-vasil-Rosen Barchovski

Росен Барчовски

 

Старшията Барчовски: Това е историческа победа за нас

 

„Може да не прозвучи нескромно, но победата над „Катая“ е исторически успех за нас. Надиграхме шампиона на Финландия, който е водач в групата, който играе много силно до момента и разполага с отличен отбор – трети по резултатност в турнира. За моя радост успяхме да пречупим съперника и трябва да се радваме, трябва да се гордеем с това. Изиграхме мача така, както искам да виждам отбора винаги. Видяхте какво означава всички играчи да са на паркета. За нашия състав контузиите на основни баскетболисти са проблем, който се отрази в събота срещу „Лукойл“. Трябва да сме горди, че продължаваме да имаме шансове за излизане от групата. Жалко че изпуснахме „Цмоки“ в Самоков, в противен случай щяхме да сме с три победи.

– След края на мача се обърнахте към публиката и я поздравихте с жестове, а дори изпратихте и въздушна целувка…

– Ами, подкрепяха ни много хората, те го заслужават. Това са отрудени хора, които идват и ни подкрепят безрезервно. Не съм чул една лоша дума от тях. Даже и да са ни критикували – отбора или мен лично, всичко е било в рамките на нормалното, пък невинаги сме били и на ниво. Изтърпели са ни, за да дойде този миг на щастие.

– Не спряхте да вярвате в тима дори и в трудните моменти през сезона до момента…

– Трябва да се обичат играчите, това съм го научил през годините. Като млад треньор бях ужасно критичен към всеки един състезател, исках да играят едва ли не като Майкъл Джордан. Сърдех им се, критикувах ги, разочаровах се рано… Животът ме научи да съм търпелив.

Второ, аз много трудно се разделям с хора. Като съм избрал някой, даже и да не е добър баскетболист, за да се разделя с него, трябва да не ми допадне като човек, като характер. И Кори, и Тристан са момчета, които са много скромни, трудят се и на мен ми допада това нещо, това е важно за отбора. Не съм привърженик на смяната на играчите като носни кърпички. В края на краищата треньорът си носи отговорност – избрал е едни момчета и трябва да им даде шанс и да ги изтърпи.

Аз бях сигурен, че ще дойдат тези мачове за тях. Та те са новобранци, представете си – да дойдат от Щатите в Европа – за първи път излизат в чужбина, далечно място, различна култура…

– Президентът на клуба инж. Петър Георгиев дойде да ви поздрави веднага след финалната сирена. Това изненада ли ви?

– Не. Аз това им казах на играчите, че ние трябва да играем първо за г-н Георгиев. Той дава сърцето и душата си за този отбор и аз затова съм по-щастлив за него, отколкото за себе си.

 

Spread the love