Библията съветва: Не следвай множеството в злите му замисли, дори да си беден, можеш да живееш честно, защото Бог няма да позволи душата на праведния да гладува…

Всеки е честен понякога, мнозина дори през повечето време. Но колко от онези, които познаваш, се стремят винаги да са честни? Днес в много области на живота се наблюдава липса на честност. Въпреки това Божият възглед за честността е добре известен. Например повечето хора знаят какво гласи осмата от десетте Божи заповеди: „Не кради!“ Но мнозина смятат, че при определени обстоятелства кражбата и други форми на нечестността са оправдани. Дали бедността е оправдание за кражбата? Един римски държавник веднъж казал: „Бедността е майка на престъплението.“ Ако някой е беден, може да смята, че има извинение да краде. Тези, които го видят да прави това, може да мислят по същия начин. Каква била гледната точка на Исус по този въпрос? Той се отнасял с голямо състрадание към нуждаещите се. В Библията се казва: „Той ги съжали.“ Но Исус никога и при никакви обстоятелства не извинявал кражбата. Тогава какво трябва да прави един беден човек? Бог изпитва състрадание към онези, които искрено се стараят да му се подчиняват, и ще благослови усилията им да си осигурят необходимото за живота. Библията обещава: „Бог няма да позволи душата на праведния да гладува, а желанието на злите ще отхвърли.“ Могат ли бедните хора да имат доверие в тези думи? Викторин е убедена в това. Викторин е вдовица, която има пет деца на училищна възраст, поради което не й е лесно. Тя живее в развиваща се страна, където социалните помощи са ограничени. Хората прекарват ежедневието си вън от дома, където възможностите да се краде са много. Но Викторин не се изкушава да прави това. Тя се опитва да свърже двата края като честна продавачка. Защо полага усилия да е честна? Тя казва: „Първо, вярвам, че Бог е честен и че ако му подражавам, той ще постъпва честно спрямо мене. Второ, децата ми могат да се научат на честност само ако виждат, че аз съм честна.“

Как тогава се справя? Викторин споделя: „Имаме храна, дрехи и подслон. Вярно е, че се е случвало да моля приятели за помощ, например за да платя непредвидени медицински разходи. Но винаги съм получавала онова, от което се нуждая. Това е така, защото приятелите ми знаят, че съм честна относно обстоятелствата си и не се опитвам да получа повече, отколкото ми е необходимо. Децата ми растат като честни хора.“ Библията ни съветва: „Не следвай множеството в злите му замисли.“ Какво правиш, когато намериш нещо ценно, което някой е загубил? Много хора веднага приемат намереното за свое притежание и бързо отхвърлят всяка мисъл да го върнат. Те разсъждават, че щом са намерили нещо, то е тяхно. Някои смятат, че не вредят на никого, защото собственикът така или иначе се е примирил със загубата. Други казват, че не е тяхно задължение да търсят собственика — нещо, което може да изисква много усилия. Как Бог гледа на това? Ако някой намери нещо, не трябва да го задържа за себе си, а да го пази „докато [собственикът] не го потърси. Тогава трябва да му го върне”. Ако човекът, който бил намерил загубеното, не кажел на другите, можел да бъде обвинен в кражба. В притчи 6:30 се казва: „Не презират крадеца, ако открадне, за да насити душата си, когато е гладен.“ Дали тези думи оправдават кражбата? Не. Контекстът показва, че Бог държи крадеца отговорен за провинението му. В следващия стих се казва: „Но когато го хванат, той ще върне седмократно, ще даде всичко ценно, което има в дома си.“ Въпреки че онзи, който краде, защото е гладен, не бива съден толкова строго, колкото онзи, който краде от алчност или с намерението да навреди на някого, той все пак е длъжен да заплати за откраднатото. Всеки, който иска да има Божието одобрение, не трябва да краде при каквито и да било обстоятелства.