65-годишният Георги Трайков бе титулуван за майстор на виното в кюстендилското село Николичевци. В него тече македонска кръв, сподели, че е роден в село Марино поле, в Петричкия край. Завършил курсовете за строител-монтажник. „В семейството ни бяхме седем деца. Баща ми почина на 42 години и трябваше да се оправяме сами. Осанах у дома до 13-годишната си възраст. От майка ми се научих да правя хубаво вино. Съпругата ми, Бог да я прости, почина от рак. В Николичевци се присадих на кюстендилка, както казват. Мястото е на жена ми, то е купено от нейния баща, чиито корени са от Фролош, а майка й е от съседно на нас село – Марино поле. Двамата се запознахме в София, където работих. Живеех в едно общежитие, бях на 23 години, а тя учеше в текстилно училище и идваше там със съученичките си да се храни. Беше първи курс, имахме големи лудории. Отказа се във втори курс, забременя и роди сина ни през 1974 г. После минах на работа в Строителни войски, настаниха ни в общежитие в Панчарево като младо семейсто, където ни се роди и второто дете – дъщеря“, разказа живота си винопроизводителят Георги Трайков. До пенсионирането си той работи в София и се върнал в Кюстендилско да си пази имота.
„Много момчета ме питат как да правят вино, но повечето не обичат да приемат акъла. На 200 литра бидон можеш да сложиш 4 килограма захар в ширата. С мензура си мериш захарността“, разказва за технологията Георги Трайков. При беритбата основно помага синът му. „Не дай си Боже да си отида, може сам да се оправи. Тежка ми беше работата – бях заварчик на затворени съдове под налягане. Като дойде време за пенсиониране, казах дотук, взимам си пенсия за мен. От никой не искам, не искам и да ми искат“, споделя Георги Трайков, който е един от най-активните в състава на селското читалище „Спасовица 2008“, чийто председател е кметът Спаска Методиева.