Джойс Майр: Раздорът е огромен, свиреп демоничен дух, баща ми ме изнасилваше, а първият ми съпруг беше крадец и манипулатор

  ДУХЪТ НА Раздора е изпратен от ада със задачата да унищожава всичко по пътя си. Въпреки че не виждаме този дух, ние можем да се научим да разпознаваме признаците на неговото присъствие. Вярвам, че раздорът всъщност представлява заяждане, спор, разгорещени кавги или прикрито ядовито отношение. В речника раздорът е определен като “борба; разгорещени спорове, често придружени от насилие; ожесточени разпри; противоборство между съперници или вражда”. Ето и някои други думи, с които можем да опишем раздорите: “кавга, съперничество, крамола, караница, разправии, дрязги, разногласие”, пише в една от последните си книги Джойс Майр- „Живот без разпри“ , световен християнски апологет, с над 6 млн. последователи.

„Един господин, който от много години редовно посещава конференциите ми, ми разказа една случка. Тя ще ви помогне да разберете опасността от раздорите. Една вечер този мъж и жена му спорили доста ожесточено. С настъпването на нощта Святият Дух подбудил мъжа да се помири с жена си. Той му припомнил стиха от Писанието, където се казва, че гневът ни трябва да трае до залез слънце  (вижте Ефесяни 4:26).

Той знаел как е правилно да постъпи, но плътският му инат и гордостта му го притискали и яростно се опитвали да му попречат да го стори. Мятал се и се въртял в леглото и не можел да заспи. Около 2 часа сутринта Господ му проговорил и казал: “Искам да ти покажа на кого си позволил да влезе в дома ти. ”

Във видение му се явил огромен свиреп демоничен дух, който носел тежки доспехи. Човекът виждал всяка отделна част от въоръжението му и разбирал символичното й значение. Духът носел шлема на гордостта и нагръдника на нечестието, меча на огорчението и щита на омразата. От пояса му висял чукът на осъждението. Носел наметалото на заблудата и краката му били обути в ботушите на гнева. Той влязъл, изговаряйки лъжи.

Раздорът отваря вратата за всякакви проблеми.

Защото където има завист  (ревност) и крамолничество  (съперничество и честолюбиви стремежи), там също ще има бъркотия  (смущение, разногласие и бунт) и всякакви злини и нечестиви дела.  

Яков 3:16

Това е една страхотна истина! Тя ни разкрива, че ако успеем да живеем без да допускаме препирни и раздори в живота си, ще можем също да избегнем и другите проблеми като объркването и бунта. Святият Дух ми откри, че в голямата си част бунтът, който виждаме в младите хора днес, е пряко следствие от многобройните препирни между родителите им в техните домове.

Знаем, че повече от половината от всички бракове завършват с развод. Мога убедено да заявя, че разкъсването на семейните взаимоотношения се предшества от многобройни разпри. В момента, когато виждаме един младеж да проявява непокорство, той вече е преживял и изтърпял стотици кавги и е гледал и слушал как родителите му непрестанно спорят и се заяждат.

Домашната атмосфера, която е изпълнена с прикрит гняв, вместо с мир, отваря врата за непокорството у децата. Те се бунтуват просто защото средата, в която живеят, е неподходяща. Дълбоко в себе си те знаят, че нещо  (раздорът) не е нормално, ето защо се бунтуват срещу него. Отявленият бунт обаче се насочва срещу всичко. Насилието, в което са живели, ги разгневява. Младежите смятат, че целият им живот е объркан. За тях сякаш нищо няма смисъл и затова в поведението им се проявява дълбоко вкоренено огорчение. Децата не зачитат наказанието от родителите, защото са ги приели за хора, които не могат да се справят с нищо. Смятат, че родителите им са некомпетентни да ги наставляват.

Преди години, когато още не се бях справила с причините за крамолничеството в собствения си живот, често мъмрех децата си за същото поведение, каквото показвах и аз. Не допусках обаче никой да ми го заяви. Тъй като лесно се ядосвах, в по-голямата част от времето бях ядосана. И въпреки това, когато някое от децата ми проявеше гняв, аз го наказвах за това му поведение. Как можех да очаквам децата ми да ме уважават и да ми се доверяват, да приемат наставленията ми, когато аз самата ги учех на лошо поведение чрез собствения си пример?

Да наставляваш детето с думи, без да подкрепяш поучението си със съответното поведение, повече вреди, отколкото помага. Детето се обърква и се бунтува, когато родителите изискват от него да прави нещо, което и те самите не правят. Ако майката принуждава дъщеря си да чисти цялата къща, а тя самата не пипва нищо и непрекъснато цапа, а оставя другите да почистват, дъщеря й може и да свърши работата, защото е принудена, но в сърцето си тя ще се разбунтува срещу такова възпитание. Същият принцип важи и при враждуването. Атмосферата на постоянни караници в дома създава обстановка без любов и мир.

Това не означава, че родителите, които от време на време спорят пред децата си, ще породят бунт у тях. Почти във всяко семейство понякога се появяват несъгласия. Въпросът обаче е как родителите се справят с тях. За децата е здравословно да виждат, че на всеки се случва да спори, след това да признае, че не е прав и своевременно да помоли за прошка.

Години наред препирните често гостуваха в нашия дом. От ранно детство до 18-годишна възраст, когато напуснах дома си, аз бях обект на сексуален, физически, словесен и емоционален тормоз от страна на баща ми. Живеех в насилие и гняв.

Заради насилието, което бях преживяла в дома си, цялото ми детство бе изпълнено със страх, стеснение и срам. Баща ми ме контролираше посредством гняв и заплахи. Той никога не ме принуждаваше със сила да му се покорявам, но ме караше да се преструвам, че делата му ми харесват. Вярвам, че това, съчетано с моята неспособност да изразявам истинските си чувства, бе причина за дълбоките рани, които носех.

Изнесох се, когато баща ми бе на работа. Омъжих се за първия младеж, който прояви някакъв интерес към мен. Новият ми съпруг бе манипулатор, крадец и мошеник и постоянно беше без работа. Веднъж ме остави в Калифорния само с десет цента и кашонче газирана вода.

Вследствие на това отношение станах гневна и избухлива. Имах много вътрешни проблеми, които се проявяваха във взаимоотношенията ми с хората. Да го кажа направо, с мен бе много трудно да се живее.

Но докато връзката ми с Господа растеше, аз започнах да жадувам за мир. В мига, в който вече непреодолимо гладувах и жадувах за този мир, Святият Дух започна да ме поучава относно раздора и опасностите от него. Научих се да го разпознавам и да се съпротивлявам на дявола още в самото начало. Сега вече гледам на раздора като на зараза – опасен неприятел, който ще ме унищожи, ако не му се противопоставя. След една от проповедите ми към мен се приближи млада жена и ми разказа как тя и цялото й семейство са били освободени чрез касетите ми с поучение относно раздора. Тя сподели, че след като ме е чула да поучавам върху раздора, Бог й е открил как поколение след поколение този дух е мамил цялото й семейство. Всички те живеели в непрекъснати противопоставяния и раздори, братята не се понасяли, сестрите се карали ожесточено, а децата мразели родителите си. Тази жена бе закупила цялата поредица с поучение върху тази тема и започна да изучава въпроса. Научи се бързо да разпознава този дух и да му се съпротивлява. Животът й се изпълни с мир и един след друг роднините й също бяха освободени от същата истина.

Ако следвате Словото Ми, тогава сте наистина мои ученици; и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.  (Йоан 8:31-32) Вярвам, че много от вас, които четете тази книга, ще прозрете истината, че препирането е един от прикритите ни врагове. Често хората спорят за дребни неща – неща, които дори нямат голямо значение. Когато се намеси кавгата, всичко сякаш излиза от контрол. Тогава хората се вбесяват, но по-късно често не могат дори да си спомнят как точно е започнало всичко.

Съпругът ми Дейв и аз сме се научили да разпознаваме симптомите както в дома ни, така и в нашето служение. Двамата работим заедно в служението и трябва да вземаме много решения. Тъй като характерите ни са различни, често се случва да не мислим еднакво по определен проблем или да не виждаме нещата по един и същ начин.

Обсъждаме много неща, но ясно разпознаваме момента, когато в нашите спорове се намесва раздорът. Ние полагаме големи усилия, за да не го допускаме във взаимоотношенията си и в служението.

Справяме се както с раздорите, така и с хората, които сеят кавги. Раздорът е дух, който се нуждае от човек, за да получи достъп. Когато в служението ни “Живот в Словото” идват да работят нови хора, по време на тяхното обучение ние им казваме, че няма да търпим раздори. Насърчаваме ги да внимават, когато ги порицават или наказват, защото това би могло да отвори вратата за вражди. Съветваме ги да отиват със своите мнения при Господа, а не при останалите работници. Обучаваме ги да ходят в любов към другите служители, да изобилстват с милост и бързо да прощават оскърбленията.

Никога не трябва да забравяте, че раздорът е дух, изпратен от ада да нанесе опустошение на всяка област в живота ви. Ако желаете да ходите в победа, научете се да разпознавате духа на раздор и да му се противопоставяте. Можете да започнете, като застанете срещу него в молитва, но освен това ще се наложи да се научите да му се противопоставяте така, както това е описано в Ефесяни 6:12.

Ние не се борим срещу плът и кръв  (не се сражаваме с физически противници), но срещу началствата, срещу властите, срещу  (господстващите духове, които са) световните управители на настоящата тъмнина, срещу духовните сили на нечестието в небесни  (свръхестествени) места.“