Джойс Майр: Вместо да се опитвам да накарам някого да се отнася с мен честно, аз се научих да се моля за него и да се доверявам на Бога да се погрижи за мен

Filed under: Uncategorized,Глас Свише |

 джойс майр l

МОЖЕМ ДА ИЗЖИВЕЕМ ЖИВОТА СИ, като се опитваме да се грижим за себе си, а можем и да се доверим на Бога Той да се погрижи за нас. Когато навлезем във взаимоотношение с Бога, ние осъзнаваме, че имаме една страхотна придобивка – Господ желае да се грижи за нас! Ние вече можем да си починем от грижите за самите себе си.

Години наред аз се изтощавах умствено, емоционално и физически, тъй като се опитвах сама да се грижа за себе си. Поради телесния и емоционален тормоз, който бях преживяла като дете, а после и в първия си брак, и то от хората, които трябваше да се грижат за мен, аз смятах, че ще е по-безопасно сама да се погрижа за себе си, отколкото да разчитам на някой друг. Преди да навлязат във взаимоотношение с Исуса, много хора не могат да се доверят на някой друг, защото в миналото си са били наранени. Но Бог не е като другите хора. Ние можем да Му се доверим! Псалм 23:6 ни казва, че “наистина благост, милост и изобилна любов ще ме следват през всичките дни на живота ми. ”

Но въпреки че Бог желае да се погрижи за нас, ръцете Му са вързани от нашето неверие и от делата на плътта. И Той чака, докато ние се откажем от задължението да се грижим сами за себе си и положим упованието и доверието си в Него. Аврам избра да действа с любов, за да не допусне раздори. Освен това се довери на Бога Той да се погрижи за него, вместо да се опитва сам да се грижи за себе си. Ако бе решил да се увери, че към него се отнасят справедливо, той никога нямаше да позволи на Лот пръв да избере от земята.

ЗАЩО Е ОПАСНО ДА СЕ ГРИЖИМ САМИ ЗА СЕБЕ СИ?

От собствен опит съм разбрала, че е много трудно да живея в покорство към Бога и любов към ближния си, ако се интересувам главно от това “аз” да не бъда наранена или “мен” да не ме използват. Колко успокоително е да си уверен в специалната грижа на Бога. “И всяка ваша грижа  (всичките си безпокойства, всичките си тревоги) възложете на Него, защото Той нежно се грижи и бди над вас”  (I Петрово 5:7). Това е прекрасен стих! Стремежът сами да се погрижим за себе си е една от основните причини за раздори.

Исус се довери на Своя Отец да се погрижи за Него, когато всичко в живота Му изглеждаше неблагоприятно.

Когато Той беше поруган и охулван, не отвърна с ругатни и хули, когато бе оскърбен и страдаше, не заплашваше  (с отмъщение), но доверяваше  (както Себе Си, така и всичко) на Оня, Който съди справедливо.   

Петрово 2:23

Когато изглежда така сякаш обстоятелствата около нас са излезли извън контрол, когато хората наоколо ни нараняват или ни използват, естествено ни се иска да се опитаме да подредим нещата в наша полза. И наистина, Бог желае ние да се възползваме, ето защо трябва да Му се доверим за това. В Божието Слово има многобройни обещания и всички те трябва да бъдат освободени чрез вяра. Павел говори за “мярката на вярата”, която е дадена на всеки човек  (Римляни 12:3). Вярата, която имаме, е дар от Бога. Тя ще расте и ще се развива, когато я употребяваме. Какво ще правим с тази вяра и къде ще я посеем избираме ние.

Ако избера да поставя вярата си  (упованието и доверието си) в себе си, аз имам правото на свободен избор да го сторя. Бързо ще разбера обаче, че когато се грижа сама за себе си, няма да жъна свръхестествен плод. Но ние имаме нужда от свръхестествени плодове в живота си и начинът, по който можем да ги получим, е като позволим на Бога да бъде Бог.

Бог е джентълмен и никога не би поел нещата в Свои ръце, ако първо не е бил поканен. Законът на вярата, споменат в I Петрово 5:7, гласи: “Вие спирате да се грижите сами за себе си и освобождавате Бога Той да се погрижи за вас!” Божието снабдяване е винаги на наше разположение и въпреки това може никога да не му се насладим, поради нежеланието ни да се оттеглим от грижата за самите себе си.

Божието Слово често ни учи, че Бог е наш защитник, наше оправдание и награда  (вижте Псалм 27:1, 59:9; Матей 22:44). Той е Този, Който въздава справедливост и отплата в живота  (вж. Второзаконие 32:35; Псалм 89:14). Аврам се довери на Бога и Бог го възнагради. Бог въздаде справедливост. Той даде на Аврам толкова много наследници, че те не можеха да бъдат преброени. Даде му повече земя, отколкото имаше преди.

Лот, от друга страна, се опита сам да се погрижи за себе си, като избра най-доброто. Той реши да се довери на очите си. Хората от земята, която той избра, бяха извънредно нечестиви. И той бе разорен заради себичния си избор.

И ние също ще бъдем разорени, когато се опитваме сами да се грижим за себе си, вместо да се доверим на Бога. Враговете, които са срещу нас, са силни. Но всъщност чрез липсата на вяра в Бога ние им даваме власт над себе си. Да уповаваш на себе си винаги носи поражение. Ние не трябва изобщо “да уповаваме на плътта”  (Филипяни 3:3).

Нито на собствената си плът, нито на някой друг.

БОЖИИТЕ ОБЕЩАНИЯ

Той ще Ме призове и Аз ще му отговоря; ще бъда с него в бедствие, ще го избавя и ще го прославя.  

Псалм 91:15

Тук има три отделни обещания за вярващия, който призовава Бога.

1. Бог обещава да бъде с нас в бедствията.
2. Бог обещава да ни избави.
3. Той обещава да ни прослави.

Прославянето представлява издигане. Когато Бог прослави някой вярващ, Той го издига и възвеличава.

Ето защо, смирявайте се  (снижавайте се, смалявайте себе си в собствените си очи) под могъщата ръка на Бога, за да ви възвеличи Той своевременно.   

Петрово 5:6

Когато се откажем сами да се грижим за себе си, това произвежда смирение и тази проява на вярата незабавно вкарва вярващия в Божия списък за възвеличаване. Когато се довериш на Бога, теб вече те чака повишение. Бог ще те прослави и възнагради, когато положиш вярата си в Него.

Исус довери и Себе Си и всичко на Оня, Който съди справедливо.

А без вяра е невъзможно да се угоди на Бога и да бъдем приети от Него. Защото който се приближава до Бога, трябва  (непременно) да вярва, че Бог съществува и Той награждава онези, които искрено и усърдно Го търсят  (издирват).  

Евреи 11:6

Според принципите на този свят, ако работиш упорито, накрая ще получиш наградата си. Докато в Божията икономика трябва първо силно да се довериш и тогава получаваш наградата си. С това не искам да кажа, че трябва да живеем в бездействие. Но настоявам, че трябва да избягваме делата на плътта. Когато живеем под властта на плътта, отваряме врата за раздор, както със самите себе си, така и с Бога и с нашите ближни.

Размислете над следните стихове. Те ще ви насърчат да се оттеглите от грижите за самите себе си и да потърсите Божията награда, като положите вярата си в Него.

След тия събития, Господното Слово дойде до Аврам във видение и каза: Не бой се, Авраме, Аз Съм твой щит, богатото ти възнаграждение и наградата ти ще бъде извънредно голяма.  

Битие 15:1

Словото на Господа е съвършено, заповедите Му са истинни и справедливи. Чрез тях сме предупреждавани  (просветлени и наставени); и в пазенето им има голяма награда. 

Псалм 19:8-11, перифраза на автора

Хората ще кажат “Наистина има награда за онзи, който  (безкомпромисно) живее праведно; и наистина има Бог, Който съди земята.  

Псалм 58:11

Защото непременно ще те избавя; и няма да паднеш от меч, но животът ти ще ти бъде  (като единствената ти плячка) като награда в битката, понеже си уповавал в Мене, казва Господ.  

Еремия 39:18

А ти, когато се молиш, влез във  (най-) вътрешната си стаичка и като затвориш вратата, помоли се на Отец ти, Който е в тайно, и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.  

Матей 6:6

Вместо да се опитвам да накарам някого да се отнася с мен честно, аз се научих да се моля за него и да се доверявам на Бога да се погрижи за мен. Вярващите може и да се молят тайно и често лицата им да са облени в сълзи, но Бог ще ги възнагради наяве.

Посланието на Яков ясно ни показва как раздорът навлиза в живота ни чрез желанието сами да се погрижим за себе си.

Кое води до раздори  (разногласия и вражди) и противоборства  (спорове и боеве) между вас? Не произлизат ли те от похотливите ви желания, които непрестанно воюват в телесните ви части? Завиждате и пожелавате  (това, което имат другите) и желанията ви остават неудовлетворени;  (затова) ставате убийци.  (Защото що се отнася до сърцето, да мразиш е като да убиваш. ) Вие изгаряте от завист и гняв и не можете да получите  (удовлетворението, задоволството и радостта, която търсите), ето защо се биете и воювате. Нямате, защото не искате.  

Яков 4:1-2

Открила съм, че е много трудно да се разбереш с хора, които са изпълнени с безпокойство. През годините, докато живеех с делата на плътта и постоянно се опитвах да се грижа сама за себе си, живеех и в непрестанни разправии. През по-голямата част от времето бях разстроена. Вътре в мен се водеше война и аз ставах причина за кавги и спорове с хората, с които общувах.

Когато сами се грижим за себе си, това води до раздори. А когато уповаваме на Бога, се изпълваме с мир.

Раздорът, породен от грижите за егото, в края на краищата ще унищожи хората, които не са се доверили на Бог да се погрижи за тях.

Още по темата: http://old.4vlast-bg.com/2016/02/21/%D0%B4%D0%B6%D0%BE%D0%B9%D1%81-%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D1%80-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D0%BE%D1%80%D1%8A%D1%82-%D0%B5-%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D0%B2%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BF-%D0%B4/

Spread the love