Епилептикът Страхил Теменужков от Кюстендил глътна 2 газови запалки, призна: Искам да се върна в затвора, прося за къшей хляб, спя по пейките

Страхил остана без покрив на главата.

33-годишният Страхил Теменужков от Кюстендил глътна 2 газови запалки с единствената надежда за се върне зад решетките в Бобов дол.

Затворникът показва белега от операцията си.

Епикризата от дупнишката болница

Теменужков излезе от затвора само преди няколко дни, но няма къде да живее и обикаля заведенията за парче хляб. Страхил разказа пред „Вяра”, че спи на гарата в Кюстендил. Бившият вече затворник остана и без пари, след като от „Социално подпомагане” му обяснили, че еднократната помощ от 80 лева, която му се полага, ще я получи едва след 22 юни.

„Кандидатствах за общинско жилище, но могат да ме настанят след месеци, тъй като има правила и процедури. Аз съм изоставено дете, израснал съм в Дом „Майка и дете”, след това ме изпратиха на училище в село Лозно, а после продължих в село Стоб. След това продължих във Велико Търново. Влязох в затвора, защото миналата година разбих един павилион в града, откраднах хранителни продукти. Епилептик съм по рождение, получавам припадъци и не мога да не ям. Осъдиха ме на десет месеца затвор. Исках да остана там по-дълго време и заради това глътнах две газови запалки. Наложи се да ме оперират в дупнишката болница. Ако не вярвате, погледнете какъв разрез имам на стомаха. Не знам колко време ще карам. Дори коремът ми е надут, едната запалка още е там. Не става наведнъж, другата операция била по-сложна, трябвало да се направи в София. Въпросът е да си намеря работа, но никой не ме иска. Отчаян съм, нямам пари, нито работа. Не мога да се регистрирам и в Бюрото по труда за работа, но нали нямам адресна регистрация. Трябва ми пари поне за един месец, за да си платя квартирата“, жали се Теменужков.

Някога негов благодетел бил местен свещеник, който вече е покойник.

„Поп Васил беше много добър човек. Сега си правих някакви планове да стигна до Нови хан, при отец Иван. Чух, че той давал подслон на хора като мен, няма да ме върне, вкарвал хора в правилния път. Друг вариант е да стигна до Гигинския манастир. Пет-шест пъти съм бил в затвора все за кражби на храни. За първи път влязох през 2010 г.“, коментира Страхил.

Той призна, че в затвора не е добре, но нямал друг изход. Сега се моли на хората и по ресторантите, ако им остане някакъв хляб, да му го дадат. „Като заключат гарата, спя отвън по пейките, иначе вътре в чакалнята. Хората ме гледат, сапун и тоалетни принадлежности ми даде един съкилийник, Дуньо от Кюстендил. Него сега го преместиха в стационара, за наказание ще го местят в София. В затвора вода няма постоянно. В моя отряд постоянно ме тормозеха, взеха се мерки, след като излязох от болницата и ме преместиха в стационара. В затвора дават работа на хора с протекции отвън. Всичко е наопаки. Ракии се правят вътре от ябълки, от портокали, бият се помежду си затворниците“, казва Страхил Теменужков.