Електронно управление в края на тунела

С приемането на Закона за електронно управление по-важните предпоставки ще са налице, но ефектите ще се видят след години

Бюрократичният ад, в който се налага да обикаляте с някое удостоверение в ръка от институция в институция трябва да приключи след не повече от година и половина. Поне с такава заявка Министерският съвет изпраща на финалната права поправения Закон за електронното управление (ЗЕУ). Текстът от месеци се върти между ведомствата и комисиите, но до дни трябва да бъде гласуван окончателно от депутатите в Народното събрание. Разбира се, това обещание звучи по-просто, отколкото стоят нещата в действителност.
Година и половина след началото на това управление вече има (почти) приети няколко ключови документа – сред които и Законът за електронната идентификация и пътна карта с всички проекти, които трябва да получат еврофинансиране. Ако приеме и новите правила за е-управление, правителството ще покаже желание да вкара отношенията между администрацията и гражданите в XXI век. Законите обаче са първата и най-маловажна крачка от много дълъг път. Големите идеи продължават да са в дебели папки в деловодството на парламента, а отговорът на въпроса кога гражданите ще си взаимодействат с държавата за секунди с три клика на мишката все още зависи от много неизвестни.
Премахването на тоновете безсмислена бюрокрация изглежда като малка стъпка за гражданите, но ще изисква огромно усилие от администрацията.

Ефектите за гражданите

Какво е електронното управление? В оптималния вариант това значи всяко отношение с държавата да може да се случва по дигитален път – възможно най-лесно и с най-малко ресурс. За чиновниците това значи автоматизиране на огромна част от работата им, а за гражданите – най-често използваните услуги да се случват без директна среща с чиновник от компютър или мобилен телефон. Всичко това трябва да спестява огромни количества време и да ограничава дребната корупция.
За Естония, която върви по този път от десетилетия, е-управлението вече значи например държавата да въведе мобилно приложение, с което автоматично да удържа данък на шофьорите на Uber, вместо да се чуди как да забранява услугата. За България електронното управление е на друг етап – първо да се премахне излишната хартия и излишните усилия на чиновници и граждани, вътрешните системи да заработят правилно, да се организират съществуващите вече интернет услуги на някои от ведомствата. С други думи, държавата първо да спре да занимава гражданите със себе си, а чак след това да им предлага иновативни услуги.
Такава е и идеята на новия ЗЕУ – на първо време да подреди логиката на административните процеси, така че първият резултат да бъде намаляването на бюрокрацията. „Повече от 60% от услугите са удостоверителни – една администрация удостоверява, че някакви обстоятелства са верни, и гражданинът ги занася в друга администрация, която трябва да се увери, че те са верни. Вместо гражданинът да ги носи тези хартийки с мокър син печат, чиновниците ще трябва да могат сами да ги взимат“, обяснява Божидар Божанов, който е съветник по електронното управление в Министерския съвет. Това ще е и най-видимият ефект, ако депутатите приемат новия Закон за електронното управление и той заработи както трябва. От администрацията на Министерския съвет са сметнали, че с въвеждането на промените може да се спестяват над един милиард лева годишно и милиони човекочасове, които в момента се пилеят.

Повече скрита работа

С това горе-долу се изчерпват лесно смилаемите цели на новия закон. Останалата работа трябва да се свърши дълбоко в администрацията. Всъщност промените в закона изхождат от идеята, че до момента не е свършено почти нищо за електронното управление (въпреки проектите за милиони левове) и логиката трябва да бъде изградена отначало.

Новите правила трябва да премахнат пречките системите на отделните администрации да обменят данни и да ги задължат да приемат бъдещата електронна идентификация. На теория бъдещите европроекти няма да получават финансиране без ясна обосновка и предварителен, текущ и последващ контрол. Планира се да се изградят нови регистри и системи – като например адресен регистър. Най-накрая трябва да се появи и една институция – Държавната агенция за електронно управление, която да отговаря за политиките и контрола в тази област, и една фирма – Държавното предприятие Единен системен оператор, в което да е концентрирано цялото техническо познание за електронните системи на държавата. „Досега правомощията на министрите и администрациите в областта на електронното управление проектите не са били ограничавани, а сега за първи път е назначен „диригент“ на ИТ дейностите. През годините всяка отделна администрация си развива собствено „феодално“ електронно управление, както тя си го разбира, със собствени приоритети и по собствени критерии за „успех“,“ обяснява депутатът от Реформаторския блок и бивш председател на комисията по транспорт в парламента Гроздан Караджов.
Големият смисъл на тази промяна е икономия от мащаба – държавата да спестява пари от иначе разпокъсаните инфраструктура, системи и познания. „Служителите на държавното предприятие ще имат компетенции в различните държавни ведомства и ще знаят много добре, когато се пусне един процес като електронно свидетелство за съдимост, колко други процеси в държавата би могъл да засегне“, обяснява източник на „Капитал“, който се занимава с електронно управление от години.