Падане остави биатлонистката с десетки медали Йоана Ковачева от Сапарево в инвалидна количка, стотици искат да й помогнат

Майката Диана Ковачева: Йони е с много силен дух и вярва, че ще ходи отново, съученици от дупнишката Гимназия „Хр. Ботев” първи подадоха ръка

Йоана Ковачева

Съдбата на 16-годишната Йоана Ковачева от село Сапарево, която след нелеп инцидент е прикована към инвалидна количка, трогна стотици хора от региона. Изненадващо за семейството на Йони десетки хора звънят, за да заявят своята съпричастност и готовност да помогнат финансово за предстоящо лечение на деветокласничката в дупнишката Гимназия „Христо Ботев” в чужбина, разбрахме от майката на момичето Диана Ковачева – служител в застрахователна агенция в Дупница. Зов за помощ на Йоана преди дни отправиха съучениците й от гимназията. Заедно с родителите на Йони ученици и учители стартираха благотворителна кампания. Част от нея е концертът на Рок академия Дупница на 25 юни (събота). Изявата е от 20 часа в заведение под Спортната зала, срещу Младежкия дом. Входът е 5 лв., като събраните средства ще бъдат дарени на Йоана, която само допреди месеци е била активен спортист. Дарителски кутии за набиране на средства са поставени в магазини в Дупница, в хотели в курорта Паничище.

Йони е носител на много медали и отличия

Средства се набират и от кметството и НЧ „Народни будители 1926“ – с. Сапарево. В Дупница предстои и театрална постановка, на която ще се събират средства. Докладна записка с предложение за отпускане на парична помощ на Йоана Ковачева до Общинския съвет е внесъл кметът на Дупница Методи Чимев. „Повече от 7 г. Йони тренира ски бягане и биатлон в отбора на Райко Пенев в Сапарева баня.

Йоана Ковачева като състезател

Беше много нахъсана, с голямо желание. Тренировките и състезанията бяха нейният живот, има около 20-ина медала – златни, сребърни, бронзови, от републикански и други състезания. Беше много мотивирана”, разказа Диана Ковачева. Проблемите започват през ноември 2014 г. след падане на Йони по стълби в училището. „Тъй като беше малко кално, предишния ден, докато била на тренировка, беше паднала и си убила лявото коляно. Предполагаме, че щадейки единия крак, е стъпила накриво с десния крак на най-горното стъпало на стълбището в гимназията. Усетила е силна болка в глезена, загубила е равновесие и е паднала по стълбите”, спомня си за инцидента майката. Семейството 2-3 месеца търси помощ от лекари в Дупница за лечение на глезена. Проблемът обаче остава и родителите и момичето тръгват на консултации с медици в София. „Там застопориха глезена с един винт, за да може разкъсаните връзки да се оправят по-бързо, с пълна анестезия. Винтът стоя 45 дни, след което се махна, пак с обща упойка. На 5-ия-6-ия ден видяхме, че започна едно замитане на крачето, което се качваше нагоре. Стигнахме до замитане на крачето от тазобедрената става, започна се едно ходене по травматолози, невролози, пак травматолози, пак невролози, 5 ядрено-магнитни резонанса, какви ли не ЕЕГ-та, ЕМГ-та, доплери и т.н. Изминаха 6 месеца, в които не знаехме какво се случва. Невролозите казваха „Няма неврологичен дефицит”, а травматолозите – „Ние не можем да видим проблем. Няма проблем с костите, няма проблем с мускулите, няма проблем със сухожилията.” Само че нещата се задълбочаваха. Така в края на 2015 г. стигнахме до ядрено-магнитен резонанс на глава, а впоследствие на втори. След много консултации и престой в неврологичната клиника в София през февруари лекарите бяха категорични, че няма неврологичен дефицит и се премина към една операция в областта на таза, защото оттам идваше замитане на крачето и лекарите предполагаха, че може да има сраствания заради дългото обездвижване на крайника. Намериха дълбок хематом, който беше почистен, но след тази операция крачето не започна да се подобрява, а от анестезията, след излизане от упойката се показа вече увреждане и на дясната ръка. В много кратки срокове ръката се усложни доста, тя започна да не може да пише с нея, след това се получи една крампа в ръчичката. Тогава вече лекарите казаха, че проблемът е неврологичен. Поставиха диагнозата „дистония”. Това е заболяване, което се диагностира само симптоматично, т.е. няма изследване, което да го докаже на 100%, с изключение на генетичните изследвания. До момента ние сме изследвали 2 гена, а те са много повече. Така че нямаме изследването, което да каже: „Това е диагнозата”. Факт е, че детето не е добре, и че медикаментозната терапия е изчерпана. В България предлагат дълбокомозъчна стимулация. Това е шансът на Йоана да проходи, но няма как да прибегнем до дълбокомозъчна стимулация, без да сме чули мнение отвън, без да сме убедени, че това е точната диагноза. Затова искаме да отидем в Германия. Там имат много по-голям опит”, обясни майката на Йоана. Засега семейството не е наясно каква сума ще е необходима. „Децата от гимназията дойдоха и поискаха да помогнат. Понеже е краят на учебната година, помолиха да се съглася да направят нещо в училище. Съгласих се и всичко стана като лавина. Те поеха инициативата, след което всеки, който разбра, се включи със собствена инициатива. Нещата за мен се развиват светкавично и съм притеснена, защото ние не знаем каква сума ще е нужна. Във всички случаи тя няма да е малка, но дано проблемът да са парите, а не друго”, допълни Диана Ковачева. Майката намира сили да се зарадва заради силния дух на Йони. „Йони е с много силен дух и това ме радва. Казва, че вярва, че ще се оправи”, споделя майката.

Банковата сметка за набиране на средства за Йоана е:

BG78UBBS80021056317020, Диана Костадинова Ковачева