116 депутати гласуваха „за“ реформата „Захариева“, предстои ремонт преди второто четене

Filed under: България |

Ekaterina Zaharieva

Промените в Закона за съдебната власт, смятани за голямата крачка за реформа в съдебната система след промяната в конституцията, минаха през парламента на първо четене със завидна подкрепа – 116 депутати гласуваха „за“, едва петима бяха против, а 10 се въздържаха.

Критики имаше от БСП, ДПС и АБВ, но докато социалистите бяха твърдо опозиционно настроени, от ДПС и АБВ (последните също вече са в опозиция) дадоха да се разбере, че смекчаване на текстовете в частта за предлаганото съдебно самоуправление и правомощията на инспектората към ВСС, например, могат да подкрепят управляващите при окончателното гласуване.

Само депутатите от ДСБ и Гражданската квота на Реформаторския блок не гласуваха въобще. Те дадоха само 1 глас „за“ заради добрите предложения в проекта на министър Екатерина Захариева и 1 глас „против“ заради липсата на смелост да се реформира и прокуратурата.

Този вот бе мотивиран от Радан Кънев от трибуната.

„Не е добър закон, който предвижда семпли промени в съда и още по-семпли в българската прокуратура. Не лекуваме болестта, от която страда съдебната ни система. По същия начин стана и с промените в конституцията. С такива промени бихме задълбочили проблемите поради липсата на смелост да ги назовем“, заяви той. По думите му не е посочен най-тежкият проблем и той е ролята на прокуратурата в политиката и тясната работа с изпълнителната власт водят на практика до разпъване на чаръд над политическата корупция.

„И не говоря за Сотир Цацаров и Бойко Борисов, а за всеки главен прокурор и всеки премиер. Властите и имената се сменят, но проблемите остават. 68% от българите искат съдебна реформа по румънския модел. Но нищичко от това не е застъпено“, каза още лидерът на ДСБ. И добави, че „ключът за този закон е между първо и второ четене и не е случайно, че ДПС и АБВ – партиите, които изпълниха мократа поръчка за провал на конституционната реформа, сега ще правят предложения“.

„Ще видим на второ четене дали този закон ще е семпла реформа или пълна имитация“, заключи той.

Срещу Кънев стана Четин Казак от ДПС, който върна лентата 15 години назад и реши да обвини бившия премиер Иван Костов, че е подчинявал съдебната система. Депутатът обясни още, че „когато ДПС участва в съдебната реформа, нещата се случват добре“, давайки пример с това, че са били във властта, когато страната ни е покрила критериите и е станала пълноправен член на НАТО.

„Изобщо не съм учуден, че след 15 години, откакто г-н Костов няма нищо общо с управлението, сега е виновен, че няма съдебна реформа. Добре познат е този фолклор, за да се занимаваме с него“, отговори му Кънев. Той обаче не отрече, при това не за първи път, че по времето на управлението на СДС не е направено нужното за промени в конституцията и законите и не са променили системата, а са се изкушили да я използват.

Министър Екатерина Захариева лично защитаваше промените в ЗСВ в пленарната зала. Тя обясни на критиките от десницата, че разликите между настоящия законопроект и подготвения от подалия оставка неин предшественик министър Христо Иванов са минимални. По думите й Законът за съдебната власт е пряко свързан с бързината и качеството на съдебния процес.

„На първо място в него, освен реформата в Съда, Прокуратурата и засилването на самоуправлението, е кариерното развитие, оценката на магистратите и тяхната отговорност. С него се дават редица допълнителни гаранции за независимост и безпристрастност на съдиите, прокурорите и следователите. В същото време с новите правомощия на Инспектората и с начина, по който ще се развива дисциплинарните производства, се засилва отговорността”, обясни министър Захариева.

От ДПС и АБВ обаче се обявиха против реформата в съда, която дава право на обшото събрание на съдиите да номинира административни ръководители. Това бе тезата и на Четин Казак от ДПС, и на Лъчезар Никифоров от АБВ. Според юриста от ДПС идеята за самоуправление на магистратите лишава от кадрови правомощия и Висшия съдебен съвет, чрез заобикаляне на конституцията.

„Чрез даването на правомощия Общите събрания да номинират своите бъдещи ръководители, реално се предоставят възможности за неправомерно влияние на съсловните магистратски организации процеса на вземане на кадрови решения на съдебната власт”, коментира още Казак.

Самоуправлението в съдилищата бе и една от причините Висшият съдебен съвет да не одобри предложенията на министър Захариева преди няколко седмици. Срещу по-голяма част от разпоредбите се обявиха председателите на ВАС и ВКС Георги Колев и Лозан Панов.

От БСП, откъдето дойдоха гласовете против поправките, заявиха, че не могат да дадат подкрепа.

„Имаме достатъчно съмнения, че в съдебната власт има достатъчно гнили ябълки, които я правят неефективна. Тази власт вероятно или поне частично не е независима и под влиянието на политическия, олигархическия и престъпния елит“, каза Чавдар Георгиев от БСП.

 

Снимка: Екатерина Захариева

Spread the love