Брекзит удря лошо българската икономика: Плащаме 205 милиона евро повече вноски в ЕС за 3 години

Filed under: Бизнес |

brekzitche

Светкавични анализи за това как излизането на Великобритания ще се отрази върху България са подготвили Министерството на финансите и външното министерство още на следващия ден след референдума.

Според документи, представени от „168 часа“, преки ефекти за нас няма да има, а само косвени. Не се очаква много българи да се върнат у нас, няма да се засегнат икономическите ни отношения, защото са слаби. Опасенията са главно да не се капсулират страните от еврозоната и България да остане трайно в периферията на ЕС, както и дали ще успеем да се подготвим за председателството и дали въобще ще се стигне до него.

Един от основните въпроси е дали сънародниците ни, живеещи на Острова, ще намалят субсидиите за роднините си у нас.

100-120 милиона лева годишно превеждат българите, живеещи във Великобритания, в България по данни на БНБ за 2013-2015 г.

Промяната на тези потоци ще зависи от това доколко работещите в Обединеното кралство наши сънародници ще успеят да запазят работните си места. Това пише в анализ на заместник-министър Карина Караиванова от МФ във връзка с потенциалните ефекти върху българската икономика при излизане на Великобритания от ЕС. По нейно мнение няма да има съществено намаление на внасяните у нас пари за семействата на емигрантите. Но в становището се твърди, че Брекзит ще ограничи достъпа до пазара на труда на Острова.

„Предвижда се свободен достъп само за квалифицираната работна сила“, пише в документа. В МФ се опасяват, че може да се наложи българите да си вадят разрешителни за престой и за работа.

В министерството не очакват обратен поток към пазара на труда в България, защото повечето хора, заминали на работа на Острова, не са настроени да се върнат и ще потърсят всякакви други възможности за намиране на работа в останалите страни от ЕС. Само ако не успеят, ще си дойдат у нас.

Общо в управляваната от кралица Елизабет държава живеят около 74 хиляди българи, сочат официалните данни.

„При хипотеза за връщане на всички имигранти от Великобритания ефектът върху работната сила би следвало да бъде положителен, макар че няма данни каква част от тях са в трудоспособна възраст“, пише още в анализа.

Друго притеснение на МФ е, че излизането на Великобритания от ЕС ще повлияе върху вноската, която България плаща за членство.

Изчислили са, че ако кралството остане в общността, ще отделим 986 милиона лева, а ако излезе – 1,051 милиарда лева през 2017 г. Тоест разликата е 65 милиона лева. За 2018 г. е със 68 млн. лв. повече, а за 2019 г. – 72 млн. лв. повече. Общо за периода от 2017 до 2019 г. ще трябва да увеличим вноската си с 205 милиона лева. Всичко това обаче зависи и от размера на общия бюджет на ЕС, който трябваше да бъде представен на 30 юни 2016 г., както и от споразумението с напускащата страна, което предстои да се сключи.

Що се отнася до търговията на България с Обединеното кралство, Брекзит няма да се отрази, сочат анализите на МФ. Износът и вносът са по около 2%.

Експортираме главно машини и съоръжения, лекарства, благородни и цветни метали, текстил, етерични масла и маслодайни семена. Износът и без Брекзит е намалял от близо 300 млн. евро през 2010 г. на 67,5 милиона евро през 2015 г. Внасяме автомобили, машини със специално и общо предназначение, лекарства и дрехи. Изводът е, че няма пряка зависимост с британската икономика, която да доведе до шок върху българската.

Интересното е, че експертите на МФ се притесняват, че износът ще се ограничи. И ще се оскъпи в краткосрочен план заради обезценката на паунда към еврото и лева. Но в анализа се залага, че в средносрочен аспект валутният курс ще се стабилизира.

Според доклада ефектът от намаляване на износа ще трае до 2020-2030 г.

Spread the love