Методи Пръжков: Изровихме от блато влакче уникат на 91 г., 30 г. беше в Дупница, БДЖ го даде на Методи Панайотов в Кочериново, сега краси баровска къща 

Filed under: Дупница,Кюстендил |

Реликвата е на община Дупница, никога не е била собственост на БДЖ, за да се разпореждат с него, навремето ми даваха 3 мерцедеса за машината, каза бившият зам.-началник на Локомотивното депо

167-01-01 636_n

Методи Пръжков

След 2-годишно издирване изчезналото от депото в Дупница локомотивче реликва на 91 години беше открито от екип на „Вяра” пред луксозен дом в град Кочериново с надпис „Музей Иван Балабанов”.

MINOLTA DIGITAL CAMERA

Методи Панайотов

Не е ясно чия е къщата. „Това е една огромна неправда, доказателство за българската алчност, беззаконност, липса на чест, достойнство и липса на професионализъм”, каза откривателят на локомотивчето Методи Пръжков от Дупница, работил 30 години като зам.-началник на Локомотивно депо-Дупница.

167-01-01 611_n 167-01-01 20543_n 167-01-01 6565_n 167-01-01 782130_n

 

Пръжков 2 години си разсипа здравето и нервите, след като посвети всичките си сили на малкото локомотивче, което за него има огромна емоционална стойност. За машината той се грижил в продължение на 30 години, след като намерил локомотива в тръстиково блато с насипана сгурия върху него. „Завещах го на град Дупница и Локомотивното депо. Накрая трябваше да установя, че то е откраднато с измислена заповед на генералния директор на БДЖ Красимир Кръстев. Никога локомотивчето не е било и не може да бъде включено в активите на БДЖ. То е собственост на военните, но аз не разполагам с такива документи. Три чисто нови мерцедеса са ми давали ценители, за да го притежават, но не съм се поддал. Намерих го един ден през далечната 1979 г. в близост до гара Генерал Тодоров в Петрич. От него се виждаше само буферът и част от околността му. Разпитах местните жители и железничари и установих, че отдавна е бракувано, от над 5 години и е потрупано, за да не пречи. На никого през 30-те години, след като го измъкнах, не е потрябвало. По онова време нямаше изкупуване на старо желязо или колекционерски мераци. Комсомолската организация на ПЖИ, в която бях секретар, имахме правило за съставяне на план на работа през годината. Една от точките, които аз бях поставил, е да възстановим намереното локомотивче. Изрових го от блатото с помощта на коне и бригада, която организирах. До ден днешен хората от тази бригада са живи и могат да свидетелстват пред съда, за да се върне машината в Дупница. Докладвах на началника на депото в Дупница по онова време инж. Асен Тоскин за начинанието ни и че локомотива съм качил на вагон от гара Генерал Тодоров за придвижване до Дупница. Така и стана. През 1982 година станах зам.-началник на Локомотивното депо, още бях комсомолски секретар. Тогава намерих време и с помощта на комсомолци от ремонта и експлоатация го поставихме на площадката в общинската градинка пред Локомотивното депо. Циментовата площадка я изляхме ние, комсомолците, след като получихме разрешение от председателя на Общинския съвет по онова време. Той ни похвали и каза, че това е добро дело за Дупница. През тези 32 години аз и инициативни служители се грижихме за локомотивчето. То беше масово посещавано от ученици, деца от детските градини, граждани на Дупница. То е легенда, то е история.

През 1981 година по препоръка на тогавашния началник на Локомотивното депо инж. Тоскин го сложихме пред депото на общинско място, за да не се завежда в активите на Локомотивното депо в Дупница. Причината за това беше точно за да го спасим от продажба.

След демократичните промени някакви висшестоящи чиновници изпращаха бизнесмени от Европа, за да го закупят. Даваха луди пари, но моята цел беше локомотивчето да е символ на Локомотивното депо и град Дупница.

На 26.05.2014 г. локомотивчето беше откраднато с измислена заповед на генералния директор на БДЖ. Тази заповед е фиктивна, фалшива и още повече че машината се предоставя на частен музей. Може да се провери, че то не е завеждано в активите на БДЖ.

Всички служители на Локомотивното депо и половината Дупница са възмутени, има и подписка за връщането му.

Ако има правда в тази държава, прокуратурата трябва да върне реликвата на мястото й. Дано не се затвърди усещането, че цари само беззаконие. По същия начин, понеже игуменът на Рилския манастир не заведе локомотивчето, което стоеше на входа на манастира, безскрупулни играчи го отмъкнаха за лично присвояване и облагодетелстване”, твърди Методи Пръжков, който в момента е музикант в механа „Водопада” в парк „Рила”. Той сигнализира прокуратурата. Със случая по издирването на локомотивчето и връщането му в Дупница се зае прокурорът от РП Славка Димитрова. Тя е извършила вече проверката и установява, че локомотивчето е предоставено на бизнесмена Методи Балабанов от село Бараково. В хода на проверката е установено, че влакчето е отдадено под наем на Методи Панайотов. В прокуратурата Методи Панайотов е казал, че не може да си обясни защо Пръжков иска влакчето, след като срокът на договора още не е изтекъл. Срокът е 3 години, които изтичат през май догодина. Същото било музеен експонат и не било собственост на Локомотивното депо, твърди Панайотов и представил в прокуратурата документи, с които доказва, че локомотивът е предоставен за отговорно пазене на Сдружение „Иван Т. Балабанов”, на което той е председател. Съгласно предоставения договор БДЖ „Пътнически превози” ЕООД е отдало за отговорно пазене на 19.05.2014 г. на Сдружение „Иван Т. Балабанов”, представлявано от Панайотов, теснопътен парен локомотив, серия № 486/60, ден с инв. №80 в счетоводна сметка 98/6 „Активи музейно дело”. От документа става ясно, че влакчето е произведено през 1925 година в Германия. Славка Димитрова счита, че не са налице данни за извършено престъпление от общ характер, поради което отказва да образува досъдебно производство и прекратява преписката по сигнал на Методи Пръжков.

Пръжков моли за съдействие кмета на Дупница Методи Чимев и председателя на Общинския съвет в Ивайло Константинов, които единствени могат да се справят със създадената ситуация и да върнат влакчето в града.

 

 

 

Spread the love