Дупнишкият зет Радослав Киров откри в Дупница първата си изложба у нас, изковал е сребърна чаша за папа Йоан Павел Втори и жезъла за парламента в Южна Африка

Filed under: Актуално от днес,Дупница |

 

Световният майстор на ковано желязо се жени през 80-те години за дупничанката Мариола Дашева, преди 25 години емигрира

Средната цена на изложените експонати в Джамията е 3500 лв., „Аз съм комерсиален артист и правя, за да продавам”, призна Киров

MINOLTA DIGITAL CAMERA

Момент от откриването на изложбата пред общината

Уредникът на галерията Катя Йоцова откри уникална за Дупница пък и за страната изложба. Световноизвестен майстор на ковано желязо от неръждаема стомана представи своите фантастични творби на центъра при шадраваните и в галерия „Джамията”. На площада бяха поставени пет внушителни обелиска, които впечатляваха като камъните в Стоунхендж. Изработените от неръждаема стомана блокове са излъскани като огледала и ако в този миг слънчевите лъчи бяха пробили облаците, то щяха да засияят в многоцветен блясък. Същевременно в Джамията бяха изложени близо 15 пана, няколко колони, както и два фотьойла плюс масичка – истински бижута сред мебелите.

MINOLTA DIGITAL CAMERA

Изложените в Джамията кресла с масичка

Авторът Радо Киров е роден в Добрич, учи медникарски занаят в Етнографския комплекс „Етъра”, а по-късно усъвършенства уменията си при един от най-големите майстори на кована мед – Александър Раев. Преди 25 години емигрира със семейството си в Южна Африка. Уменията му го довеждат до единствения монетен двор на страната в Кейптаун. Там той се занимава с дизайн и изработка на уникални монети от сребро и злато, предназначени за колекционери.

MINOLTA DIGITAL CAMERA

Обелиските на пл. „Свобода” бяха поставени в деня на празника на Дупница.

По същото време изработва от ръчно ковано сребро църковна чаша за папа Йоан Павел ІІ, подарена от Нелсън Мандела, сребърна купа като сватбен подарък за японския принц и съпругата му от правителството на Южна Африка и др. Най-голямо признание на таланта и уменията му е възлагането от страна на правителствота на Южна Африка за изковаването на жезъла на парламента и жезъла на провинциите на Южна Африка. Майсторът, който се възхищава от Панагюрското златно съкровище, прави и ритон с форма на глава на носорог от 1250 г лист 22-каратово злато. През последните години Радослав Киров измесва фокуса на своята дейност към дизайн и функционално изкуство от неръждаема стомана. В началото на 2012 г. той разработва уникална технология за ръчно манипулиране на лист неръждаема стомана. Той използва присъщите физични свойства на метала, за да създаде впечатляваща триизмерна повърхност, която динамично отразява околната среда. Новооткритата страст на Радо за скулптура и майсторство от неръждаема стомана са изразени в изложените магични отражения, които той нарече Merkury (живачен) ефект.

Това е първата изложба на автора в България. След разговор по друга тема с уредника на галерията той е поканен за празника на града. Не мисли за други изложби в страната. „Аз съм комерсиален артист и правя, за да продавам – заявява той. – Работя постоянно за доразвиване на изкуството си, търся нови неща, но основната цел е реализацията, което си е бизнес. Разбира се, бих направил, ако бъда поканен. Но по принцип не правя изложби само за да се покажа, правя го да има реализация.”

Радо Киров има, разбира се, твърде сериозна връзка с Дупница. Той е дупнишки зет и обожава планината. Със съпругата си Мариола Дашева се запознава случайно, но не съвсем. Живеели двамата в Добрич от известно време почти врата до врата, без да се срещнат. Искрата между тях пламнала още при първата случайна среща. „В Добрич е скучно – равнина…”, смята той. Рила го впечатлява и Радо се влюбва и в планината, и в града. В Добрич им се раждат момче и момиче, но веднага след промените заминават за Южна Африка и се установяват в Кейптаун. Там и в момента работят заедно. Макар че Радо може и да премисли – да кара лятото в България и лятото в Южна Африка, поне такива сметки си прави. Пък по-нататък може и за постоянно в България. На въпроса защо е толкова трудно българинът да получи признание у дома, отговаря:

„Защото за българите да бъдеш хем творец, хем търговец е трудно. Който си е бил търговец по душа, успява в чужбина. Творците не знаят как да продадат това, което могат да правят. А това се учи от хората на Запад и щеш-не щеш ставаш търговец и научаваш как да се продадеш. Това е една голяма разлика. И това е голямо предимство – освен да можеш да го направиш и да можеш да го реализираш. Там си научих урока. Така че не става само с можене.”

На въпрос дали вижда промяна в България след 25 години, отговаря следното: „Благодарение на приемането на България в Европа и Европа навлезе в България, но не виждам страната ни да е направила нещо особено, а това, че магазините са пълни, не значи нищо. И в Южна Африка не е добре и там има много гладни, можду които и бели. Има хора, които не могат да правят нищо. За съжаление, който не може да се бори, изпада в този свят. Не отчитам някои болни хора, при които така се получава, но мързеливите обикновено страдат навсякъде. Основната причина за тези хора е мързелът”.

За себе си и изкуството казва следното: „Аз вярвам, че творческите занимания на всеки човек са отражение на неговото разбиране и възприемане на живота. Чрез своето изкуство аз се стремя да изразя моето непоколебимо, оптимистично и положително отношение към живота. Моите огледално полирани произведения от неръждаема стомана отразяват по един весел и игрив начин заобикалящата ни среда, превръщайки всичко в една красива визия. Посланието, което аз изпращам с моето изкуство, е насочено към тези, на които то говори почти интуитивно и може да бъде казано с една-единствена дума, най-важната на света – живот”.

Изложбата ще остане в галерия „Джамията” около месец, а средната цена на изложените експонати е 3500 лв.

 

Spread the love