Дългогодишният ръководител на „Вихрен” Людмил Карамитов с план-стратегия за управление на клуба: Единият от вариантите е нов собственик или спонсор, публичността и пряката връзка с феновете е задължителна

Ако не се вземат спешни мерки и продължи обезверяването на феновете и ги загубим, за какво ни е после футбол, заяви общинският съветник 

Людмил Карамитов

Дългогодишният ръководител на „Вихрен”, общински съветник, бивш председател на комисията по спорт в местния парламент, треньор и спортен деятел в Сандански Людмил Карамитов е роден на 24 март 1959 година. Завършил е ВИФ (сега НСА) през 1983 година. Притежава лиценз Б на УЕФА. Като ръководител и треньор на ФК „Вихрен-1984” разви с бързи темпове женския футбол, спечелвайки бронзовите медали в първенството в елитната група на страната. От този отбор излязоха доста момичета в младежките и национални гарнитури за жени. Надежда Димова пък попадна в отбора, борещ се за ШЛ на Европа.
Във връзка с актуалните теми в областта на спорта и футбола в курортния град той се съгласи да отговори на зададените му въпроси.
–         Г-н Карамитов, как оценявате състоянието и ситуацията в ОФК след напускането на изпълнителния директор и старши треньора и класирането в дъното на таблицата на местния отбор?

– За оценка не съм подготвен, но мога да коментирам случващото се и неслучващото се в клуба отстрани като гражданин и данъкоплатец, пък и не на последно място като бивш неколкократен ръководител на ФК след 1985 г.
За да коментирам сегашното състояние, иска ми се да споделя някои неща от по-рано. Предишното ръководство си отиде бързо и лесно така, както беше дошло, без оценка, анализ и причини поне за широката публика. От друга страна, не се даде възможност и за приемственост. На Общото събрание не бяха поканени хора, които трябваше да бъдат зачетени. И преди, и сега липсва участие на футболни фамилии като Златинови, Мицански и др. Публично обявената кметска и общинска подкрепа на новия управленски тандем според мен не бе подплатена с управленска стратегия, нещо повече – може би трябваше да се даде възможност за конкуренция и сблъсък на повече управленски стратегии от различни екипи.
Имам усещането, че сред работещите в клуба цари напрежение. Напрежение и най-вече тревога има и сред феновете и спортната общественост. Защо треньорът бе сменен? Защо си тръгна изпълнителният директор? Защо е този спад в класирането? Каква е позицията на УС? Има ли отчет, анализ, оценка на ситуацията? Ако има, да се направи достояние на феновете и данъкоплатците. Това, че се водят преговори и се очаква благодетел, спонсор или собственик на клуба, не трябва да ни освобождава от отговор на тези въпроси, напротив – биха помогнали в такива преговори.
Преди време споделих с кмета, че нещата в ОФК не вървят на добре, че там има хора, за които печката гори чак като я пипнат. Моментното състояние на нещата поставя в унизително положение истинските специалисти в клуба. Издига се „стена” между клуба и обществото.

–         Как виждате решение на проблемите в ОФК?

-Единият от вариантите е спонсор, благодетел или нов собственик, но задължително след обществено обсъждане, даже и заради това той да бъде по-лесно разпознат като истински благодетел на клуба от феновете и гражданите.
За другия вариант ще ви кажа, че от няколко дни съм почти готов с план-стратегия за управление на ОФК „Вихрен”, като подчертавам за устойчиво управление. План-стратегията може да бъде допълнена и от други, като една от целите е да даде самочувствие на клубните специалисти, общинското ръководство и феновете, че можем и има вариант да се справим с проблема, пък ако има по-добър вариант – добре дошъл.
Ако не се вземат спешни мерки и продължи обезверяването на феновете и ги загубим, за какво ни е после футбол. Не трябва да прощаваме на тези, които паразитират върху обществения ресурс в изгода на своето лично его. Не трябва да допускаме да се оплитаме в лицемерна вежливост. Увеличават се хората, които с радост се отъркват около крачолите на всяка власт. Не трябва да ни е страх да изричаме истини на глас, за да не си навлечем гнева на по-силния, за да сме добре с всички.

–         Да, но неведнъж сте изпитвали на гърба си злонамерени изказвания и критики точно за такова поведение?

– Не искам да се харесвам на всички, не спестявам истини. Действията и думите ми са прекалено открити и често неудобни за много от околните. Това е позиция, която предизвиква трудности и създава напрежение на много нива… Но когато казвам истината, се чувствам свободен и съм готов и плащам тази цена. Не искам и не мога да съм равнодушен.

–         Как оценявате перспективата с многофункционалната спортна зала в Сандански?
– Изостанахме тотално с построяването й. За по-малко от година кметът на общината даде няколко противоречиви сигнала от рода да има ли, да няма ли, защо да няма, каква да бъде, къде да бъде. Не знам защо се избягва и не се споменава, че има решение на Общинския съвет № 81/05.04.2007г., с което съгласува ПУП – План за регулация и застрояване на УПИ „за спортна зала и паркинг-гараж” в кв. 21 по плана на гр. Сандански във фаза идеен проект. Теренът с площ от 5800 кв.м е оразмерен за спортна зала с 1000 места. Предложеното решение е компромис между възможното и желателното и е обвързано с корекцията на реката, което създава предпоставки за едно добро архитектурно решение, съобразено с даденостите на терена. Пътят към изготвяне на окончателен проект е отворен. Не мога да се съглася, че в 21-ви век можем да говорим за многофункционална спортна зала, но без размери за хандбално игрище, без пространства за загрявка и с малко повече от 300 места за зрители, каквато характеристика направи наскоро кметът на общината. Как ще привличаме и провеждаме републикански, балкански и европейски първенства, за да преодолеем страховете за издръжка на залата?

Преди известно време инициирах и с група граждани направихме предложение до кмета за създаване на Обществен съвет по спорта към общината, като неофициалната информация е, че той е подкрепил идеята. С учредяването на Обществения съвет по спорта към общината ще можем да обединим усилията в подкрепа на добрите намерения на кмета г-н Кирил Котев, който видимо е с лице към решаването на проблемите, натрупали се през годините.
И все пак нещата са такива, каквито си ги направим.

–          За или против сте клубът да се издържа от спонсор?

– На днешно време спортът без спонсорство не може да съществува. Трябва да се внимава с пресечната точка на задължения и отговорности. Публичността и пряката връзка с феновете е задължителна. Общината, местните футболни спецове и футболни деятели трябва да са нащрек и ако се налага – да поемат отговорността, както са го правили в миналото. Със спонсор и спонсори по-лесно ще можем да си съберем нашите родни футболисти, които играят в различни отбори по страната, с което от своя страна влизането и участието ни в „Б” група ще е лесно изпълнима задача.

–          Оптимист ли сте за бъдещето на футбола в Сандански?

– ФК „Вихрен” е преодолявал и други кризи. Ако не се работи на парче, ако приоритет е базата, условията, ако не се прави компромис с компетентността на специалистите, ако се взимат устойчиви управленски решения, ако има планиране и последователност в работата, защото добрите намерения и доброто начало са наполовина свършена работа, ФК „Вихрен” ще има добро бъдеще. Доброто съществуване и бъдеще на клуба задължително кореспондира с връщането на публиката на стадиона.