Съдби: Андреа Ковчегарска от Кюстендил доживя до 82 г. с козе мляко и сирене, призна: С мъж ми бяхме срамежливи, с месеци не се докоснахме

Със 180 лева пенсия свързва двата края баба Андреа Ковчегарска  от Кюстендил. Малките доходи я принудили да започне да отглежда кози. Затова тя започнала редовно да пийва козе мляко, според нея то я крепи жизнена и на 82 г. Стадото й наброява 6 животни, а напролет очаква да се родят и малките ярета. „Сега вече козите пресушават и дават малко мляко.

Аз мляко и сирене си произвеждам, изобщо не купувам нищо от магазина. Може би и затова съм се запазила и до толкова години заради екологичните храни. Казват дори, че млякото от коза лекува хора с ракови заболявания, но да се пие прясно издоено. Не съм давала, не са ми и искали, но кой знае може и да е вярно“, посочва кюстендилката. „Освен кози гледам и прасета. След няколко седмици ще паднат под ножа и ще отидат при децата“, добавя възрастната кюстендилка, която била родена в планинското село Дождевица в Ковчегарска махала.

„Много ми е малка пенсията. Още преди двайсет години се захванах с козите. Даже и градини садя – зеле, чушки, домати, моркови си произвеждам. От магазина дето единият хляб купуваме, захар, сол и олио. И въпреки това парите пак не стигат, наскоро ми откриха диабет, пия хапчета и за високо кръвно. Те по-младите се чудят откъде са ми тези болежки, ама те“, казва бабата.

Дълги години – още като завършила училище, работила като предачка в завод „Велбъжд“ на изхода на Кюстендил. Предприятието произвеждало различни видове прежди, имало и такива за износ в бившите соцрепублики. „Работехме на три смени, беше тежко, но парите стигаха. Сигурна съм, че като млада по-добре съм си живяла отколкото сегашната младеж. Не се разбира тази демокрация и всеки си прави каквото иска“, споделя още жената.

С мъжа си пък ги запознали приятели. „Бяхме много срамежливи,  сигурно месеци се минаха, докато той се осмели да ме хване за ръката“, коментира бабата. „Не се страхувам от телефонни измамници, защото всичко си знам. Непрекъснато ни се повтаря, аз затова много се чудя на моите набори, които се хващат.”