Димитър Бербатов: Не ми се спира с футбола, все едно да си влюбен в някого 16 години и изведнъж да спреш да обичаш

Filed under: Звезди,Спорт |

 

Бившият капитан на трикольорите призна, че като дете е спал с фланелка на „Нюкасъл” на Шиърър, обяви: Готов съм за всякакви оферти само за да помириша още веднъж терена, особено в Англия

%d1%81%d0%bf%d0%be%d1%80%d1%82-%d0%b8-%d0%b7%d0%b2%d0%b5%d0%b7%d0%b4%d0%b8-sd

Благоевградчанинът Димитър Бербатов се изповяда пред английския вестник „Таймс“, който направи обширно интервю с българския нападател. Пред изданието нашенецът казва, че няма намерение да спира с футбола, а всичко, което иска, е още веднъж да усети тревата по английските стадиони.
„Трудно е да се оттеглиш. Все едно да си влюбен в някого 16 години и после просто спираш да го обичаш. Никой не прави това“, каза Бербатов.
Българинът пояснява, че е реалист, а не глупак. В момента той е свободен агент, след като през юни напусна гръцкия ПАОК и е наясно, че не е мечтата на всеки треньор. А и възрастта му не работи в негова полза, защото този месец ще стане на 36 години. Въпреки това той следи изявите на двама играчи, които не са по-млади от него. Гарет Бари също скоро ще е на 36, а Златан Ибрахимович е с едва 8 месеца по-малък от Бербатов.
„Не чувам някой да твърди, че Ибрахимович е прекалено стар, защото той е футболист от световно ниво и може спокойно да играе още един или дори два сезона. Той има класата, знанието и опита. Не губи енергия в безсмислени единоборства, но в точния момент е на правилното място и бележи попадения. Златан разполага с футболен интелект, а освен това имаме и Гарет Бари в „Евертън”. Наблюдавам внимателно и двамата. Възхищавам им се, защото на тази възраст да играеш на толкова високо ниво е достойно за адмирации“, продължава българският нападател.
„Не всеки харесва начина ми на игра, имам собствен стил. По това си приличаме със Златан“, разказва Митко и си спомня, че като дете е спал с фланелка на „Нюкасъл” на Шиърър.
Алън Шиърър бе моят герой, дори се радвах като него след попаденията. Като малък му подражавах“, признава бившият ни национал.
Дали би приел предложение от Рафаел Бенитес да заиграе за „свраките“, които са в Чемпиъншип?
„Всичко е възможно. Само за да помириша още веднъж терена, особено в Англия. Винаги съм бил щастлив да играя. Имал съм своите възходи и падения, като всеки футболист. Когато загубиш, пропуснеш положение или дузпа, когато си контузен, ти все още си част от отбора. Затова трябва да си щастлив дори и тогава. Спортистите умираме два пъти. Когато спрем да играем футбол и след това…“
За момента, в който напуска „Тотнъм”, за да се присъедини към „Манчестър Юнайтед”:
„Тогава Хуанде Рамос поиска да говори с мен и ми каза, че красивият футбол, практикуван от отбора по онова време, ще си тръгне заедно с мен. Не можех да повярвам, почувствах се много некомфортно и не знаех какво да отвърна. Благодарих, защото това бе невероятен комплимент. В крайна сметка аз искам да правя същото във всеки един момент от кариерата си. Да играя красив футбол и да забавлявам хората“.
Как би се описал самият Бербатов, ако някой мениджър в момента има нужда от класен нападател?
„Аз съм интелигентен състезател. Винаги съм харесвал този тип футболисти, способни да четат играта и да предвидят къде ще отиде топката. Дори и да си по-бавен от своя съперник, ако си достатъчно умен, ще си на правилното място преди него. Затова се старая да бъда такъв футболист“.
Дали обаче в противния случай няма да има повече време да мисли за следващото си действие?
„И това е вярно, но понякога нямаш време за мислене, просто действаш. Най-красивите моменти обаче, особено в моята кариера, са дошли точно след такива мигове. Зависи от ситуацията, в някои моменти можеш да обмислиш следващия ход. При единия от головете ми срещу „Ливърпул” (със задната ножица) например, не предполагах какво ще се случи. Просто видях летящата топка и направих, каквото можах. Не я спрях добре първия път, затова имах нужда от допълнително докосване, а после стрелях и за щастие поразих целта.“
За тандема си с Роби Кийн в „Тотнъм”:
„Той е страхотен човек, тичаше като луд. Допълвахме се, защото той бягаше навсякъде, а аз го правех в главата си. Всеки от нас направи другия по-добър. После всеки премина и в по-голям клуб. Роби отиде в „Ливърпул”, а аз – в „Манчестър Юнайтед“, завършва Бербо.

Spread the love