Здравка Чимева и 40 нашенци от Югозапада покориха Италия, с кръшни хора и български базар честваха 3 март край морето в Бари

Хореографът Жана Сучева от Благоевград подпали краката на купонджиите, предрешена като Баба Марта, огнената бизнес дама Ваня Георгиева закичи италианците с мартеници

Стефи Георгиева от консулството шашна групата: Само 13 месеца работа тук ти осигуряват доживотна пенсия от 550 евро, заплатата не пада под 700 евро

С кършни български хора, пъстри бродерии и апетитни баници група екскурзианти от Югозапада, начело с туроперотора Здравка Чимева, покориха Италия. Българската група събра сънародниците си от Ботуша и си спретнаха страхотен третомартенски купон още през февруари.

Хореографът Жана Сучева от Благоевград подпали краката на всички с неудържими български ритми, 100 души – българи и италианци, се люшнаха в ритъма на българските хора. Всички показаха завидни умения, след като ден преди тържеството минаха експресен курс по български фолклорни танци.

Сцена на българското тържество стана една от най-големите църкви в Бари.

Празника украсиха традиционни български изделия, които бизнес дамата Ваня Богоева и Чимева подредиха на огромния базар в стил „Произведено от баба”. Италианци и българи се дивяха пред плетени покривки, терлици, чорапи, мартеници, българска бродерия. Най-хубавото беше, че цялото изложение имаше благотворителен характер. Всяка стотинка от базара ще отиде за децата с умствена изостаналост от ул. „Тодор Александров” в Благоевград. 35-имата екскурзианти, водени от Чимева и транспортния бос Александър Караджов, също дадоха своята лепта за каузата от по 5 лв.

Тържеството беше двоен празник за бившия комендант на военното поделение в Благоевград Калин Грънчаров, който навръх купона честваше рожден ден.

Не беше забравена и Баба Марта, в ролята на засмяната, но и своенравна старица се превъплъти огнената бизнес дама от Благоевград Ваня Георгиева. Тя неуморно закичи с над 200 мартеници и благослови жителите на град Бари и нашенците там. „Връзвах, докато имаше”, поясни тя, като неуморно разясняваше българската първомартенска традиция на всеки италианец, чудещ се какво му подарява.

Празникът не мина и без богата трапеза, както повелява традицията и в България, и в Италия.

Българките, живеещи на Ботуша, се показаха като отлични домакини и разпънаха 5-метрова маса, отрупана с баници и още куп вкусотии. На масата грееше и торта с цветовете на българския трибагреник. Италианките не останаха по-назад и наредиха още по-голяма трапеза с италиански специалитети.

Най-възрастната дама от автобуса Веска Георгиева смая всички с диви танци под ритмите на рока. Бившият кмет на дупнишкото село Палатово Иван Баничарски неуморно разтяга акордеона по време на купона. В концерта се включиха дами от различни краища на България, които съдбата е събрала чак в Италия. Те изпяха едни от най-хубавите български песни като „Залюбила малка мома”, „Мой роден края – райска градина”, химнът на България изправи на крака цялата зала. Благоевградчанките Галя Пецева, Василка Зашева, Искра Ангелова, очарователният екскурзовод на „Алфатур” Криси се преобличаха по пет пъти, за да покажат на италианците различните видове носии от България.

Българската група остана смаяна от разкритията, които направиха нашенци, живеещи в Италия. Те отвориха сърцата си и разказаха защо половината България и 50% от Благоевград, Петрич, Дупница… са на работа на Ботуша.

Оказа се, че българите в Италия, когато са редовно пребиваващи и осигурени, живеят много по-добре, отколкото в родината си.

„25-часова работна седмица се заплаща минимум 700 евро за жените. А минималната надница за мъжете е между 40 и 50 евро, но повечето стигат и до 70 евро за 8 часа. В някои случаи за по- малко часове получават същите пари. Мой познат взема 60 евро. Най-често става въпрос за работа на строителна площадка”, категорична беше Стефка Георгиева – преводач в консулството в Бари. „Жените най-често гледат деца или възрастни хора, или са чистачки.

С тези доходи се оказва, че дори само един член на семейството да работи в Италия, това е напълно достатъчно, за да се издържа 3- или 4-членно семейство. Хранителните продукти са далеч по- евтини и качествени отколкото в България. Със 700 евро тук може да се покрият всички сметки, даже ще останат и семейството ще се чувства напълно нормално. И не е само това. Според новия закон в Италия човек, който е навършил пенсионна възраст в България, може да получи допълнение към пенсията си от порядъка на 400 евро на месец, стига да е работил 13 месеца в Италия и през това време е бил осигуряван, дори и на 4-часов работен ден. Осигуровката е не повече от 100 евро. Минималната пенсия в Италия е 550 евро. Така се оказва, че ако пенсията ти в България е да речем 200 лв., остатъкът до 550 евро се изплаща от Италия. Достатъчно е да си отвориш банкова сметка и нищо повече”, уточни Стефка Георгиева, която от 13 години живее в Италия и работи в консулството.

В залата имаше около 10 българки, които вече получават такива пари. Сред тях беше Мария Грънчарова от Кресна. Дамите разказаха, че имат приятелки, които от 2 години са се завърнали в Италия, но правителството на Ботуша продължава да покрива дупката до 550 евро в сметките им.

„И здравеопазването в Италия е на изключително високо ниво. Децата се лекуват безплатно, антибиотикът е безплатен, прегледите до 3 години са безплатни. Всеки месец на децата се правят различни прегледи, включително тазобедрена ехография, най-различни прегледи и всичко това не се плаща от родителите, а се поема от здравната каса. Просто тук се държи на здравето на децата, не е като в България. Даже прегледите за децата са задължителни. Затова децата в Италия растат по-добре тук, отколкото в България”, разказа още Георгиева.

„И да родиш в Италия е прекрасно”, похвали се съвсем млада българка от Велики Преслав и добави: „След куп грижи при изписването лекарите ми казаха, че нищо не искат. Не приеха и кутия бонбони, още по-малко и цветя. Казаха, че в отделението може някой да е алергичен. Казаха ми просто: „Това ни е работа, не дължиш нищо”. Съпругът ми купи и уиски, те и него отказаха. Просто си стиснахме ръцете, казаха довиждане и благодариха, че сме били при тях. Много са мили. Преди да си тръгна, ме прегледаха основно. Направиха ми куп снимки, дойдоха няколко екипа, стана ми неудобно. Същото беше и за бебето ми. Трябваше да са напълно сигурни, че сме добре и аз, и то. Изгубих малко кръв, имах лека анемия, затова останахме още 2 дена допълнително, преливаха ми кръв, докато не видяха, че желязото се покачва, защото беше ниско. Аз не бях зле, просто се чувствах уморена. Почти всеки ден ми вземаха кръв и на мен, и на бебето, за да проследят състоянието ни. Учудих се, че държат да бъде добре и майката, защото тук при нас вниманието е насочено към бебето, но към родилката не чак толкова.”

„В Италия обаче майчинството е 5 месеца, през които си получаваш заплатата в пълен размер. Същинското майчинство започва през седмия месец от бременността и включва първите три след раждането. След това всеки изминал месец ти се приспадат част от парите, може да си удължиш майчинството до година или две, но възнаграждението ще падне до 50%.

Лекарите в Италия не връщат никого, всеки обгръщат с грижа. Когато човек се почувства зле, независимо дали идва в Италия на почивка, или на работа, лекарите първо го лекуват основно и тогава го питат дали може да плати и има ли пари”, категорична е Стефка Георгиева.

„Имаме приятел от България, който е зле със сърцето. Инсталираха му машина за сърцето с джипиес, мисля, че е стенд. Не съм сигурен, но има джипиес сигнал в гърдите си. Ако сърцето му нещо аварира леко или в по-голяма степен, то веднага изпраща сигнал на хирурга, който го оперира и лекарят се свързва с него. Това се случи. Човекът беше в Австрия на ски и лекарят моментално го призова да се яви при него в Италия. Тази машинка зная, че струва около 15 000 евро, но тя се оказа напълно безплатна за нашия сънародник. Затова тук идват много тежко болни от България. Като ги приемат в болница, ги възстановяват напълно. Храната, леглото и лечението им излизат безплатно. В болницата е като в ресторант и всеки ден те питат какво искаш да ядеш и ти приготвят каквото пожелаеш, има меню като в ресторант. Предлагат обикновено по три или четири вида блюда. Може да си избереш и десерта, и основната храна, и супата. Всичко това се поема от здравната каса, а тя се пълни изцяло от богатите италианци. Богатите плащат едно нещо, наречено „тикет”. Но леглото и храната никой не плаща. Просто здравните осигуровки на по-богатите семейства покриват нуждите на по-бедните. Ако си работил и си бил уволнен, имаш право на безплатни лекарства и прегледи. Това, което чужденецът трудно би си позволил, е да отиде на зъболекар или да се консултира с адвокат. Това са двете услуги, които са почти недостъпни. Всичко останало е направено в полза на всеки човек, независимо дали италианец, или чужденец”, продължи Георгиева.