Игуменката Пелагия: Девическият манастир в Самоков не е публичен дом, не съм ченге, на тримесечие в касите имаме 4500 лв.

Filed under: Самоков |

Отец Емил напусна, защото ме души и ме блъсна в олтара, никой не съм гонила – в момента сме 4 монахини 

 

65-01-84-monahinya-pelagia

Игуменката Пелагия

За 3 години в девическия манастир на Самоков се извършиха  много ремонти, при положение че 100 години нищо не се е правило. Питам обаче през това време къде са отивали парите от приходи, за да не се инвестира в манастира и за да не се възстановява? Но това е естествено, когато спреш кранчето на някого, започват да плюят, коментира игуменката Пелагия. Нейният коментар идва в отговор на жалбата, пусната от самоковци до патриарх Неофит. Припомняме част от писмото им: „Обезпокоени сме, че девическият манастир в Самоков е на път да загасне. Искаме да знаем защо на практика манастирът остана без сестри, защо майка Херувима е лишена от полагащите й се достойни грижи, искаме да знаем какви грижи полага игуменката за благоустрояване на обителта? Случвало ли се е в манастира да нощуват съмнителни хора?”. Ето какъв е отговорът на игуменката Пелагия по наболели за манастира и общствеността въпроси:

  • Наистина ли като послушница Вие сте имали заповед, издадена на 31 май 2008 г. от покойния дядо Максим, да напуснете манастира?
  • Не, никога не съм имала такава заповед
  • Канонични нарушения имало ли е?
  • Нямаше да ме направят игуменка, ако е имало такива нарушения и щяха да ме изхвърлят от манастира.
  • Вярно ли е, че във времето от Вас са били прогонени четири послушници, едната от тях се е казвала Лиляна, която е майка на монах?
  • Лиляна не е била послушница тук. Лиляна беше настанена поради това, че нейният син е архимандрит в Рилския манастир. Но съм чувала, че той психически не е бил добре, Лиляна също, но това официално не мога да го кажа, понеже веднага ще ме атакуват. Лиляна не беше добре и

трябваше да напусне манастира. Лиляна е била тук по времето на майка Гаврила. Послушниците, които са били изгонени от тук, са от времето на майка Гаврила и по решение на съвета на Софийска митрополия. Аз не мога да определя кои да останат и кои не.

Сега след като аз станах игуменка, една от послушниците се върна тук и тя вече е монахиня. В момента сме 4 монахини.

  • Тук в манастира е имало магерница, социална кухня, хората питат защо днес са закрити?
  • Коя магерница? Не е имало никога социална кухня. Значи по-рано тя беше закрита още по времето на Гликерия, когато беше тук. Аз по това време бях послушница и не съм се интересувала от тези неща. Тогава хотел в к.к. Боровец даваше продукти, просто тук се раздаваше храната и тук се готвеше. Всичко това беше дарение. Хотелът престана да го прави, вероятно са притиснати финансово. Манастирът беше само убежище, където се раздаваше храната.
  • Вярно ли отец Емилиян, който е служил дълги години в манастира, преди три години е бил изгонен от манастирския двор и ако е така, защо?
  • Да, отец Емил преди три години напусна манастира. Не, не сам напусна, а той ме удари в олтара. Имам преписка, която съм пуснала до митрополията и беше изведен от манастира, и то на Разпети петък. Искам да ви споделя, че отец Емил е недоволен, защото не е тук, но аз не мога да му помогна. Той никога не е имал заповед за назначаване да бъде в манастира. Хвана ме за гушата, блъсна ме вътре в олтара и аз паднах. Имам медицинско свидетелство и подаден сигнал в полицията. Но на мен вече не ми се занимава с клюки и интриги. Това са хора, които търсят под вола теле. Така че не слушайте хората какви ги говорят.
  • Вярно ли в момента има две монахини, които не са регистрирани и нямат разрешение за обитаване в манастира?
  • Няма такова нещо. Ние сме четири монахини, сестра Максима дойде от Пловдивска митрополия, има настанителна заповед, а за сестра Рахила се чака всеки момент да дойде заповедта. Мога да ви покажа заповедите, писмата, които сме изпратили. Сестра Рахила дойде много по-късно, тя е бивша послушница и се грижеше за майка Гаврила, когато беше още жива. Но от митрополията не я харесаха, тя напусна манастира и сега аз я приех отново. Така че аз никого не съм гонила, ако беше вярно, аз нямаше да ги приема отново. Разбрах, че Гликерия отново си е подала молба да се върне в манастира като монахиня. Преди време тя беше отстранена, сега отново е подала молба, отново има отказ от Софийска митрополия да се върне и затова ги правят тези неща.
  • Верни ли са твърденията, че манастирът е опустял, че през почивните дни нямало посещение в манастира?
  • Ще ви покажа приходите, за да видите дали в действителност манастирът е опустял. На едно отваряне на тримесечие в касите имаме 4500 лв. само. Манастирът върви и работи добре, има хора, има посещаемост, има монахини. За най-възрастната монахиня сестра Херувима се грижим денонощно. Това са стари неща, които се преповтарят, за да се злепоставя манастирът. Целта на някои хора е да се злепоставя манастирът и да идват по-малко хора.
  • Преди години са били изчезнали икони, вярно ли е?
  • Няма изчезнали икони от манастира по мое време. Това са глупости. Знаете ли какво се случи, ще ви упътя кого да попитате. Когато аз дойдох, бях единствената с богословско образование. Всеизвестно е, че които са с богословско образование, ги слагат на ръководни длъжности. Работила съм в Министерството на културата 20 години. Още от първия момент започна гонение срещу мен. Понеже аз отварях за постите сутрин рано, излизам рано сутринта и виждам един плик. Вътре две икони с един кръст много стари. Понеже аз знам, че ми се правят непрекъснато номера и търсят поводи да се хванат за нещо, веднага се обадих в РУ-Самоков. Казах им всичко. Казах, че не смея да отворя вратата, защото ако отворя, може да има някой отвън и да каже вие крадете. Казах им – под вратата са подхвърлени две икони и един кръст, не са на манастира, уведомявам ви и искам да ги донеса. Отидох, направиха ми протокол, оставих ги да си разследват случая. След една седмица идват двама души, които се представиха от ГДБОП, а аз въобще не знаех какво е ГДБОП. Те казват има сигнал при нас, че от тук се изнасят икони. Казвам какви икони се изнасят, няма такова нещо. Напротив, обясних им, че ми бяха подхвърлени две икони под вратата и аз съм подала сигнал в полицията. И така нещата приключиха. Аз съм отговорен човек и не бих си позволила такова нещо. Бяха  писали писма срещу мен до Софийска митрополия, че аз съм се занимавала с наркотрафик, че съм осъждана. Забъркват ме в неща, които аз не съм виждала в живота си. Аз съм нормален човек, живяла много скромно, за да дойда до манастира, винаги съм била християнка. Извадих си тогава документи, че не съм осъждана, че няма срещу мен нищо. По-късно ме свързаха, че след като съм работила към Министерството на културата, сигурно съм ченге. Отидох до комисията, извадих си документ, че никога не съм се занимавала с такива неща. Нека се прекрати с тази гнусотия, и то неоснователно. Бяха говорили, че тук е публичен дом, и то в момента, в който бяхме аз, мама Гаврила, сестра Херувима, сестра Валентина и трите бяха на легло. Но тук не разрешаваме никой да пренощува, освен монахините, които сме. Някои хора целят, ако мен ме няма, да обсебят касите. Преди години имаше много злоупотреби и някои хора искат да се върнат към този начин на живот, но няма да стане. За неверни неща завеждам съдебен иск. Аз съм лице, което представлява Софийска митрополия, каквото става тук – аз всичко докладвам. Не може аз да съборя сграда, паметник на културата, без разрешение на общината, без Софийска митрополия, само и само да оклеветят човек.

 

Spread the love