Страдах от жестоки кръвоизливи точно след погребението на баща ми, важен медик от отделението троснато ми заяви: Търси си лекари да те оперират, тук не те искаме
„Страдах от жестоки кръвоизливи и според диагнозата трябваше да се подложа на хистеректомия. Лекарите от АГ отделението на общинската болница до един решиха да с изгаврят с мен”, сподели в редакцията на вестник „Вяра” Даниела Капитанска, нарядчик в БДЖ – Дупница. Тя разказа за ужаса и за огорчението си от медиците в общинската болница. Капитанска обаче искаше преди всичко да изкаже благодарността си на д-р Петър Динов и екипа му от частната болница в Дупница, при които е намерила спасение.
„След прегледа ми беше казано, че имам два варианта – или операция, или да ми поставят спирала „мирена”. Мирената е една торба с лекарства в организма и струва 400 лв. Аз отказах мирената, но те настояваха.
Акушерката, която явно не си е чела длъжностната характеристика, междувременно ме атакува психически и ми заяви: „Явно не ти се ходи на работа, затова искаш да бъдеш оперирана”. Това беше абсурд, не мога да си представя човек със здрав разум да се подлага на операция, за да не ходи на работа.
С уважавана от мен лекарка се разбрахме да отида на 9 март, за да уточним екип за един от двата варианта. Лекарката ми каза, а и аз самата знаех, че матката ми е разядена от миоми. По ирония на съдбата точно на тази дата беше погребението на баща ми и аз не можах да отида.
На 13 март отново отидох в отделението, извиних се, че не съм отишла на 9 март, като обясних, че загубих баща си. Тогава един важен гинеколог от отделението троснато и грубо ми заяви: „Сега си търси лекари да те оперират, тук не те искаме, всички отказват”.
След него втори лекар от същото отделение ми каза: „След като отказваш мирена и искаш операция, думата „искам” означава пари”. Третият им колега, отново гинеколог, ме стресна в съседния кабинет, като каза: „След операцията ще заприличаш на бабичка, ще ти увиснат червата, ще те хване остеопороза. А след като не си моя пациентка, няма смисъл да ми обясняваш даже. Махай се, имаш късмет, че ми свърши дежурството. Иначе щеше да спукаш гума”.
Това са лекарите на отделението. Всеки един от тях може да се разпознае. Обещах пред майка си да не им съобщавам имената, оставям ги в редакцията, но не ги публикувайте.
Не зная дали мога да им простя. Все пак отдавна са полагали Хипократова клетва. Аз живея до болницата и затова предпочитах да се оперирам там.
Благодарна съм все пак, че не ме оперираха в тази болница. Отидох в частната и там ме посрещнаха лично завеждащият отделението д-р Петър Динов и заместничката му д-р Марценкова. Динов беше потресен от намерението на колегите си да ми поставят спирала при такова жестоко кървене.
Прекарах 8 дни в отделението на частната болница. Сега искам да изкажа възхищението си от целия персонал на отделението. Благодаря на всички за грижите, професионализма и най-вече за човещината. Престоят в отделението на д-р Динов ми струваше само 3,50 лв. на ден. Храната беше прекрасна, стаята също. Имах телевизор и парно, беше топло и уютно. Здравноосигурена съм и не съм дала една стотинка.
Операцията ми продължи 3 часа. Започна в 11 часа, а излязох от упойка в 15 часа. На следващата сутрин вече стоях на краката си и сама стигнах до стаята си. Санитарката дори се учуди и ми каза: „Не бива, аз трябва да те закарам с количка”.
Златни ръце има д-р Динов, след като така бързо ме освободи от мъките”, разказа Капинатска.