Надка Драганова разказва своята драматична история и споделя за непоколебимата си вяра в Бог. Ето и нейния разказ:
Моят син се казваше Цветомир и работеше като бояджия на дрехите. Боядисването става с препарати с канцерогенни ефекти върху здравето. Когато напусна тази работа, се зарадвах много. Не след дълго, два месеца след сватбата си, започна да го сърби кожата. Пожълтя целият и очите му също. И започна ходене по болниците. Оперираха го, изпратиха ни във ВМА.
Докато бяхме в болницата, дойде пастор Георги Чакъров от Софийската църква и се помоли в болничната стая за Цветомир. Следващата опитност във военната болница беше, като оперираха сина ми с диагноза рак на черния дроб. Два дни и половина беше в реанимацията и се молехме със съпругата му Зорничка да ни пуснат да го видим. Стояхме с часове пред реанимацията и се молехме настойчиво на Бог. През цялото време не престанах да се моля на Бог. Следващата опитност беше, когато преместиха Цветомир в друга стая до прозореца. Всеки ден пътувах, за да съм заедно със сина си. През останалото време бях в градинката на болницата в четене на Библията и в молитви. По едно време Цеци ми каза “Мамо, тежко ми е, ще умирам вече!“
Благодарна съм на Бог. Всичките ни молитви помогнаха на Цветомир да не се откаже от Бог. Преди да почине, двете със Зорничка бяхме на колене пред леглото му и се молехме и му четяхме от Библията Псалм 91 “Под покрива на Всевишния“ и Притчи 3 глава “Съвет към младите хора“. През цялото време той се унасяше и ту се събуждаше, ту заспиваше и дишаше тежко. Попитахме го дали е чул, че му четем от Библията. Каза ни, че всичко е чул. Към 5 часа сутринта събудих брат му Юлиян и баща му Драгомир и им казах да си простят, ако са се наскърбили един друг. И се прегърнаха тримата. Те плачеха, а на Цеци лицето СВЕТЕШЕ! Това беше Божият мир на лицето му! Дано Бог ми даде това смирение, сили и Светия Дух, за да ми помага да върша делото, за което ни е призовал – да разнасяме Божието слово, та всяка душа, която е чула, да дойде в искрено покаяние и вяра за спасение!”.