Нестинари от Бургас танцуваха под проливния дъжд и гръмотевици в Дупница, прокурор Михаил Крушовски въртя грънчарско колело

Порой едва не осуети старта на фестивала „Празници на духовната музика”

Най-колоритният занаятчия от Ваксево- Димчо Занев  с каубойска шапка предлагаше ръчно изработени  кошници със сочни череши

Проливният дъжд, излял се в петък към 20,30 часа, почти осуети старта на фестивала „Празници на духовната музика Дупница 2013”. Дъждът завари на сцената при фонтаните на площад „Свобода”, сапаревобанската фолклорна група „Германея”. Наложи се току-що излезлите пред публиката „баби” да прекъснат песента си, за да се скрият под козирката на входа на пощата. Едва избягаха от дъжда и малките момиченца от читалището в гр. Рила, които имаха късмета да представят обичая си. По-спокойни бяха дамите от трио „Авлига”, които пяха първи, още докато нямаше дъжд и светкавици. Зрителите бяха изключително разочаровани, докато гледаха как изливащият се като из ведро дъжд гаси огъня за нестинарите. „Това е голяма сила на духа. Наскоро гледах нестинарка в предаването на Гала. Тя каза: „Въглените ме викат”, сподели Василка Кацарска, бивша медицинска сестра в Сапарева баня, сега певица в група „Германея”. „За мен това е мистерия. Не всеки може да бъде нестинар”, смята Юлия Атанасова, секретар в дупнишкото читалище „Пейо Яворов”. „Нестинарството за мен е нещо екзотично, супер интересно, а към нестинарите имам страхотен респект”, обясни Мария Табакова, бивш синдикален експерт, съпруга на известния дупнишки музикант Николай Табаков. „А на мен ми е чудно, как не се изгарят нестинарите. Чувал съм, че изпадат в транс, докато танцуват”, обясни 12-годишният Никола -син на Мария и Николай. „Това е изкуство, настройка на психиката. Гледам с уважение и възхищение на тези хора. Радвам се, че те продължават тази традиция от Странджа”, заяви Венета Боцева – бивша учителка по физика в дупнишката гимназия. „Евала на този, който е измислил нестинарството и на този, който се е сетил да покани нестинари в Дупница”, каза Томас Томов, самодеец в дупнишкото читалище „Спартак”. Дошлите от Бургас Цветана Цагова и Стамен Боюклиев все пак успяха да покажат възможностите си. За съжаление лошото време прогони голяма част от дошлите на площада. Останалите видяха танците, а накрая някои  дори влязоха в поугасналата жарава. През втория ден на фестивала бяха демонстрирани най-различни занаяти, сред които грънчарство и тъкачество, рисуване върху стъкло, иконопис, изработване на кукли, оригами и др. Един от най-колоритните занаятчии бе Димчо Занев от Ваксево, който с каубойска шапка на главата предлагаше ръчно изработени  кошници, заедно със сочни череши. До Джамията с грънчарско колело бе майсторът от Кюстендил- Лъчезар Кузманов, който учил своя занаят в Скопие, а после и в София. За всеки, който пожела, Лъчезар Кузманов даде възможност сам да изработи някакъв съд. На грънчарското колело седнаха десетки, между които бе и районният прокурор Михаил Крушовски.

Нестинарите Цветана и Стамен Танцът върху въглени ни дава сили, с него извикваме добро

Нестинарите Цветана Цагова и Стамен Боюклиев са от Бургас, но имат корени от Странджа планина. „Баба ми е от Малко Търново, а дядо ми от Вършило – села в Странджа планина“.

 

 

– Цветана, Стамен, дарба ли е танцуването върху огън?

Стамен: Да, да, да, дарба е. То ни идва отвътре. Ние сме закърмени с това нещо. Дядо ми е играл навремето, но е играл един два път и явно от него съм го получил. Това нещо идва през 3-4 поколения, нещо като наследство е.

-Не Ви ли е страх от огъня, не Ви ли изгаря жарта?

Стамен: Всичко се случва на момента. Зависи от тялото и от духа. Някой път усещам жарта, друг път не. Зависи също и от публиката, от хората.

-Какво зависи от публиката?

Стамен: От това как ме гледат, дали ме гледат с интерес. Това е много важно.

-Танцувате с икона на свети Константин и Елена. Силата, необходима за тези танци, не идва ли отнякъде, от Бога?

Цветана: Силата идва отгоре. Тя си е в нас, но изключително важни са аудиторията, хората, присъстващите на този обред и какво отношение имат към обреда.

Стамен: Както и към нас.

Цветана: Когато хората вярват, когато са съпричастни, духът на хората около нас е друг и наемането е друго. Когато са примерно някои туристи, които се смеят, подвикват, съвсем по различен начин се усещаме.

-Т.е. магията се разваля.

Стамен: Разваля се, да. Чужденците ни се подиграват между другото.

-Защо?

Стамен: Ами те не ни почитат като хора.

Цветана: Приемат го за нещо варварско.

-Кога за последно се случи такова нещо?

-На нея й се случи преди два дни.

 

Повече подробности в печатното издание