Бившият кмет на Дупница д-р Панчо Панайотов: С Галеви да се занимават големите полицаи и висшите ченгета, напих Желю Желев и той сам си произнесе смъртната присъда, в България няма олигарси, има криминални типове…

Днешният протест без лидери е като стадо, което пощурява и полудява, есента може и кръв да се лее…

 Президентът така се натряска, че направо се отряза, вдигах го, опитах се го да го замъкна в президентския апартамент, но не успях – добре че дойде охраната и заедно го пренесохме. Това са част от живописните спомени пред наш репортер на колоритния бивш кмет на Дупница д-р Панчо Панайотов, който днес практикува в Спешния център на гр. Рила. Д-р Панчо Панайотов скача като ужилен след обаждане, че в село Пороминово възрастен мъж бере душа и интервюто прекъсва като плейбек на чалгаджийка. При това в най-съществената му част. В движение, докато оборудва такъмите в кабинета си в Спешния център на гр. Рила, успява да подхвърли: “Кой? Костов ли? Ееее, ние с него бяхме дружки, ама… айде друг път. Чао!”. Край на интервюто. Остава началото.

– Доктор Панайотов, чета ви биографията и се удивявам. Лекар в село Расово, Ломско, след завършването. След шеметната си кариера като кмет и депутат напускате парламента и жълтите павета, започвате да обикаляте страната и да лекувате във всички кътчета на България – село Дойренци, Ловешко, село Нова махала, Баташко, село Сърница, Пазарджишко, село Златия, Ломско, и т.н. Сега практикувате в родния си град Рила, но обитавате “имението” си в Пороминово. Как така политик като вас стигна дотук?

– Абе, я ги зарежи тия глупости! Никога не съм обичал градовете, шума, прашните им улици. Обичам селото. Там са истинските хора!

– А какво се случва в момента в държавата?

– До момента тоя народ се държеше като роб, приемаше съдбата си, колкото и несправедлива да е, и сега в един момент една малка част от София – с претенции за интелигентни, умни и образовани хора, (очевадно с добър жизнен статус) публично се решиха и заявиха: “Писна ни!”. Хубаво, писнало им е, и на мен ми е писнало, но тия млади и интелигентни хора просто не знаят какво искат!…

– Е, знаят: „Долу Орешарски, долу червените боклуци, долу мафията” и пр.
– Значи нищо не знаят и нищо не правят. Хубаво, тези хора са миролюбиви, умни и интелигентни. Е, това е една маса привърженици на различни партии. Правят театър, песни и танци на народите, но ги няма лидерите. А без лидери едно стадо полудява, пощурява…

Абе, аз тия умни и интелигентни млади хора може и да ги уважавам, но ги съжалявам, защото са едно стадо без водачи, сега не знам дали и кой стои отзад, но вярвам, че повечето са искрени, само че не знаят какво искат, как да го постигнат и неизбежно ще се превърнат в едно полудяло, подивяло стадо, след което през есента може и кръв да се лее.

Дано не се стигне и дотам.

– Ами ако скритите лидери и манипулатори са зад кулисите, едва ли стадото ще пощурее. Не мислите ли, че зад завесата се крият малки и големи олигарси, олигархични кръгове и прочее, които имат интерес от хаос, независимо кога ще се случат изборите?
– Абе стига с тия олигарси! Къде в България има олигархия? Олигарсите са хора, чиито дядо и баща са трупали цял живот богатство и са отишли на върха, където е икономическата власт, а тя е много близо и до политическата. Но има правила. При нас няма такива. Нашите типове бяха при комунизма на заплати, а днес са просто едно криминално съсловие, една утайка. Това е криминалното съсловие от рода на оня, Бирата (Михаил Михов – Мишо Бирата – б.а.), който го няма вече. Той ли е олигарх? – Не е! Олигарх е човек, който има в някаква степен законен бизнес, той е наследник на династии, кланове, които все пак в белия свят спазват някакви правила. При нас на практика има криминални правила за криминални типове.
Държавата също има поведение на свръхбогата криминална корпорация. Големият финансист Дянков прибра парите на държавните предприятия, на бизнеса и ги стисна за гушите. Ето защо аз казвам, че в България комунизмът не си е отишъл, а продължава да се вихри с пълна сила. Разбира се, става дума не за политическия и идеологически комунизъм, такъв няма, а за икономическия комунизъм в действие. Какво означава монополизирането на всички сектори в икономиката, ако не икономически комунизъм?…

– Виден икономист беше казал, че по-лошо от държавния монополизъм е частният монополизъм…
– Явно е прав. Ако искам да си открия едно магазинче на село, ще ме спукат от десетки такси, разни лицензи, разни разрешителни и т.н. Отиваш на кино! Естествено прави се в името на монополизирането в икономиката, убиването на малкия бизнес… Ясно е защо.

– Добре де, защо тогава и вие не казвате две думи на кръст за последното управление на Бойко Борисов, което тихомълком уедри още повече едрия бизнес, както вие сам казвате?
– Абе аз за Бойко не искам да говоря. Той не ми е тема, не ме интересува!

– Как може да не ви интересува, след като последното управление беше на ГЕРБ?
– Абе мен какво ме интересува Бойко Борисов!? Какво ме интересува управлението на ГЕРБ?! 20 години управляват комунистите, с изключение на кабинетите на Филип Димитров и Костов – общо 4 години и 8 месеца реално.

– И какво се случи през това време? Имам предвид, че далеч преди дупнишките барикади вие бяхте кмет легенда. Разкажете поне един епизод от легендарната си политическа биография. Днес говорим за политическото задкулисие. Модерен политически термин. Как беше по ваше време?
– Ха! Обажда ми се един ден Желю Желев и ме вика в президентството. Добре, отивам. Срещата беше точно 30 минути.

– И за какво си говорихте половин час?
– Вика: “Г-н Панайотов, имате репутация, лично на мен ми харесвате, много ще искам да ме подкрепите”. Викам, това няма да стане, аз съм тъмносин, а вие предадохте СДС с Боянските ливади.

Обаче той нахален,

на другия ден пак ми се обажда.

– И вие пак сте се отзовахте и пак говорихте с президента на България от 5 следобед до 1 след полунощ, доколкото знам. Какво толкова си говорихте няколко часа?
– Покани ме в задната стаичка и си говорихме за предстоящите президентски избори. Извади една бутилка уиски и вика: “Дай да пием по едно”, макар че нито аз, нито той пие. Цяла вечер ми обясняваше, че на “Раковски” 134 всички били маскари. Викам: “Абе няма ли поне един свестен човек на “Раковски”, а?”. Има, вика, едно свястно момче – Петър Стоянов се казва. Желю сам си произнесе смъртната присъда.

– А вие след време май нарекохте този свестен човек “Петьо Путьото”…?
– А не, това са пълни глупости! Не ми е в езика. Просто преди да стане президент, обеща, че Дупница ще се отдели от Кюстендилка област, още повече, че имахме общо землище със Софийска област, но не спази обещанието си и при една среща му казах, че от днес той за мен е Петьо Локума. Това му казах. Никакви путьовци и тем подобни.

По-интересното е друго. На втората ни среща с Желю се случи нещо историческо – Желю се напи и ми се подписа, че е съгласен на вътрешни избори в рамките на ОДС, което в СДС не можаха да го повярват, защото си беше живо самоубийство. Дотогава жълтите земеделци, ДПС, президентството и т.н. не бяха за вътрешни избори. Малко патова ситуация… Ако пък измъкнем двама демократични кандидат-президенти, имаше голям шанс комунистите да ни бият. Написах му 10-12 аксиоми на листа и го питам съгласен ли си с всяка от тях. Съгласен е. Накрая се съгласи, че трябва да има вътрешни избори. Подпиши тогава. Желю беше малко пийнал и без колебание врътна един подпис под императива “Желю Желев за вътрешни избори”. Това и чаках, викам: “Абе дай я, дай я тая бутилка да го полеем това нещо!”. Желю вика: “Ти сега ще спиш горе над мен”, където имаше апартаменти за гости. А, не, казвам – аз си имам работа, колата ме чакаше и същата вечер се прибрах в Дупница. Вече ти казах, че и двамата не пием, но аз се оказах по-държелив.

Желю обаче така се натряска, че направо се отряза.

Вдигах го, опитах се го да го замъкна в президентския апартамент, но не успях. Добре, че дойде охраната и заедно го пренесохме.

На другия ден след втората среща Костов ми се обажда и ми вика: “Абе ти нощеска май си бил при Желю Желев?”. Казвам – да, бях. Искам, вика, да дойдеш и при мен. А, казах му, да, но имам да свърша и някои общински дела, мога да дойда вдругиден. А ние бяхме дружки първите две-три години от управлението му, но го тръшна “вирусът на властолюбието” – това е наркомания, а за нея лечение не е измислено. Както и да е. Отивам на “Раковски” – насядали, Костов, Соколов, Бакърджиев, Надежда Михайлова и сие. Гледат те в упор, направо ще те разстрелят. Костов пръв изстреля направо и без заобикалки: “Е и сега какво стана, казвай?”. Нищо, викам, Желю е съгласен на вътрешни избори. “Айде бе, това не може да бъде!”, ми вика. Тогава се сетих за листа. Беше ми в задния джоб. Вадя го и му го давам. Той чете, чете, вдига поглед към мен, пак чете, гледа ме, дава го и на другите да прочетат листа и накрая ми вика: “Абе ти си бил опасен човек!”. Що бе, отвръщам му, какво ми е опасното, кмет съм на един няма и 50 000 души град. Не, казва Костов, ти си опасен с влиянието, което имаш.

– Ще извинявате, но Дупница освен Градът на барикадите, Градът на Панчо Панайотов, беше и Градът по модела на Братя Галеви, когато вие бяхте в управата му…
– Виж сега какво, два мандата съм бил кмет – Галеви един път не са стъпили при мен да ми искат дори една стотинка или една услуга. Съответно Панчо Панайотов досега не е взел един пукнат грош или един пробит долар! С Галеви да се занимават големите полицаи и висшите ченгета. Само че ония нещо май ги няма и тия май няма да има с кого да се занимават…

Повече подробности в печатното издание

Снимки:

Докато се грижи за пчелите и ягодите си в ранчото в Пороминово, Панчо се сеща за славните години в политиката