Чудесата на България: Туристически обект №11: Епископската базилика и Археологическият музей в гр. Сандански

Filed under: Общество |

Комплексът е включен в един от най-големите проекти за културно-исторически туризъм в България – „Сандански – зората на ранното християнство“, на стойност 6,1 млн. лв., предвижда се реставрация на основната част от базиликата – от IV-V век и атриума заедно със защитно покритие

227-11-81 01-Episkopska bazilika-1Между десетки минерални извори в полите на Пирин е разположен гр. Сандански. Градът е привличал заселници още от второто хилядолетие преди Христа. Там тракийското племе меди построило своя град Медиус, а след тях римляните издигнали селището Дезудава, от което са запазени жилищни сгради, терми и гимназиум. От IV до VI век градът преживял най-големия си разцвет и е бил един от най-ранните епископски центрове в България. Славяните разрушили античния град и нарекли селището Свети Врач, почитайки светиите Козма и Дамян. Останките от множество християнски храмове и сгради от след края на IV век свидетелстват за ранното разпространение на християнството в този край на България.

Базиликата – уникален паметник от зората на християнството

Епископската базилика е открита при спасителни археологически разкопки през 1989 г. от директора на Археологическия музей в гр. Сандански Владимир Петков. Началото на системното проучване на епископския комплекс е поставено през следващата 1990 г. от екип с ръководители проф. Александра Димитрова-Милчева (СУ „Св. Климент Охридски) и д-р Владимир Петков. В периода 1990-1995 г. е разкрит в основни линии планът на раннохристиянската базилика, размерите и начинът й на градеж, както и архитектурна декорация, мозайки и строителни периоди. 227-11-81 03-Episkopska bazilika-4 copyПрез 1998 г. археолозите установяват, че базиликата е част от цял епископски комплекс, който освен църква включва и други значими архитектурни структури – баптистерий, атрий и други постройки с неизяснени функции. След това откритие разкопките на обекта продължават без прекъсване до днес. Едно от най-важните открития в района на епископския комплекс е направено по време на 22-рия археологически сезон през 2012 г., когато в северозападната част на обекта е разкрит мартириум с аязмо (света вода) – помещение, в което е бил погребан светец или са съхранявани свети мощи. По тази причина той се явява най-святото място в комплекса, а оттам и в целият раннохристиянски град, чийто наследник е днешният Сандански. Освен провеждането на системни проучвания епископският комплекс е и частично реставриран, консервиран и социализиран. Това става посредством включването му в проекта „Струмският път от неолита до ранното християнство“ (през 2007 г.), финансиран по програма ФАР – Трансгранично сътрудничество между България и Гърция. Понастоящем комплексът на Епископската базилика е включен в един от най-големите проекти за културно-исторически туризъм в България – „Сандански – зората на ранното християнство“. Той е на стойност 6,1 млн. лв. и е спечелен от община Сандански и Ахеологическия музей по Оперативната програма „Регионално развитие“. Проектът, по който в момента се работи, предвижда реставрация на основната част от Епископската базилика от IV-V век и атриума. Ще бъде изградено защитно покритие на базиликата с комбинация от метал и стъкло, което да показва действителните монументални размери на сградата, както и да защитава реставрираните вече мозайки. 227-11-81 05-Muzei-1Резултатите от археологическите разкрития показват три фази в изграждането на комплекса, като с най-съществено значение са първата (IV в.) и втората фаза (V в.). Третият строителен период обхваща средата на VІ в., когато е обновен интериорът на базиликата и са добавени нови помещения в сградата и анекси извън нея.

Малкото известни факти от историята на епископския комплекс знаем благодарение на открития по време на археологическите разкопки уникален ктиторски надпис. Последният е нанесен върху обратната страна на плочата с гладиаторския афиш, с втория надпис. В горната част на плочата са били разположени сложни декоративни мотиви, а в най-долната част – ситно написаният ктиторски надпис. Състои се от 12 отделни парченца, които добре се сглобяват и образуват 2 страници от разтворена книга. Дребният ктиторски надпис и пищната метална и скулптурна украса над него дават бегла представа за великолепието на подовата и стенна декорация на Епископската базилика, или Базилика № 4, която днес свободно можем да наричаме Базиликата на Антим. Няма да бъде пресилено твърдението, че от тази сграда, чийто владетел е бил епископът, се е осъществявало цялостното обществено и икономическо управление на града.

Откритите масивни останки от пожари с различна интензивност в отделните части на археологическия обект дават категорично потвърждение, че базиликата и принадлежащия й комплекс са унищожени при огромен пожар, най-вероятно свързан с варварските нашествия през втората половина на VІ в. при нападенията на славяните на Солун.

Архитектурно оформление на Епископската базилика

Подробности в печатното издание

 

Снимките:

  1. Епископската базилика с изцяло оцелелите колони
  2. Макет на базиликата с разрез на вътрешната час
  3. Археологическият музей

 

Spread the love