Създателят на български спортен автомобил, Панайот Панайотов: Училището в Бадино има над 150 г. история, а го събориха заради няколко керемиди, кметицата Спаска Везенкова не знае къде са парите
Учителят по математика ми даваше да проверявам класни и контролни, като отличник ме наградиха с панталонки и тениска
Съученикът ми Янко го мъкнеха в чувал до училището, защото го мързеше да учи, баща му го изсипваше в двора
Панайот Панайотов е част от екипа, създал български спортен автомобил. През преподавателските си години той е бил директор, главен учител, инспектор. След като завършва основното си образование в родното си село Бадино продължава образованието си в Механотехникума в Дупница, след което учителски институт в София Ламбикан, завършва Технически университет. Започва преподавателската си кариера в училището в Ботев град, където преподава металорежещи машини, сглобки, машинни елементи, чертане. Работи като хонорован асистент в ТУ, а по- късно и във Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков” и други училища. През 1981-2 колектив от 5 човека с водещ инж. Велизар Андреев създават състезателен автомобил „София”. Уникалното в модела е, че купето е цялото от стъклопласт и не се деформира и чупи. Моделът се прави в Горубляне и всички коли са се изнасяли. След стотици коли, продадени в чужбина, производството е спряно след 10 ноември. Училище „Христо Ботев” в село Бадино е основано преди повече от 150 години. По справка от втората летописна книга на Димитър Томов- главен учител в школото и летописец, има предположения и данни, че училището е съществувало и преди 1872г. Първата сграда е построена преди Освобождението през 1874г. По- късно училищната сграда се ползва като община, Младежки клуб и библиотека. Само за 7 месеца (от 15 май до декември 1923г.) селяните построяват нова сграда с две стаи, учителска стая и фоайе. През 1934г. пред фасадата на училището са засадени 8 кипариса и други декоративни храсти. Дворът е ограден с каменни зидове, които в комбинация с четирите чешми, създават усещането за паркова обстановка. Прогимназията в училището просъществува четири години. Сред видните възпитаници на школото са Георги Андонов Величков- завършил медицина, Никола Иванов Янакиев- завършил Музикалната консерватория, Панайот Крумов Панайотов- педагогика и инженерство, Ангел Спасов Ризов- агрономство, Иван. Ал. Тренков- стоматология. Училището и читалището са закрити през 60- те години, сградата на училището е съборена пред 2006 година.
–Г-н Панайотов, разкажете ни за Вашето училище?
– Училището има над 150 годишна история, което за едно балканско село с малко население е много характерно и говори, че хората са били много прозорливи и далновидни. През 45-а година там са живеели около 900 жители, днес са едва 80- все възрастни хора. Историята на училището започва през 1874 година, когато вече има построена сграда, но реално то съществува от по- рано, защото е имало организиран учебен процес, който е протичал в частни домове. Ние учихме в смесени класове- първи и трети, втори и четвърти. С моите съученици бяхме първият и последният клас, минали през прогимназията, събираха ни три набора, за да направят първия прогимназиален клас. Училището затвори врати през 60- те поради масовото изселване на хората от селото при колективизацията.
– Колко учители работеха в школото?
– 4 или 5 учители. На по-горните класове преподава Михал Ризов по физика и математика и всъщност той спасява прогимназията като се съгласява да стане учител. Той е завършил началното училище в селото. След закриването на горните класове през 1954 година той напуска и става финансист в Дупница. Ризов беше без профилирано образование, само с гимназия, но явно обичаше работата си, защото беше много старателен, много грижовен, добре си подреждаше часовете, много взискателен и безкомпромисен, независимо кой какъв е.
– Кой учители си спомняте?
– Имаше една учителка от Смочево Евдокия Захариева, която беше начален учител, главен учител и директор.
Подробности в печатното издание
Снимката: Панайот Панайотов