Перничанинът Христиан Даскалов от епицентъра на студентските протести: 4000 жандармеристи пометоха 2000 граждани, възстановяват реда с цената на кръв и репресии

Гледахме как полицията направи шпалир за депутатските мерцедеси за сметка на поредната порция бой над протестиращите

Още един перничанин стои в сърцето на софийските протести срещу правителството на Пламен Орешарски. Това е студентът Христиан Даскалов, наскоро станал популярен и в „Шоуто на Слави“. Даскалов e един от лидерите на студентите окупатори, учи в Нов български университет. В предаването „Шоуто на Слави“, той съобщи, че се чувствал все едно сме във война. „Аз се чувстам като на война. Хората през решетките на университета постоянно носят храна, сякаш сме в битка. Не казвам, че се бием като войници на фронта, но се бием за неща, които вярваме, като ценности”, каза Христиан Даскалов Той разказа, че всеки ден участва в протестите и се радва, че това послание, което изпращат се разпространява с бързи темпове и все повече студенти се присъединяват към каузата им. Същото така не скри разочарованието си от малкия процент одобряващи окупацията в Медицинския университет. „Искаме оставката на настоящото правителство, защото то се е компрометирало. Когато се загуби доверието, властта би следвало да се върне и на избори пак да се вземе. Щом някой стиска толкова много властта, ние като граждани може да настояваме да я върне”, каза Христиан Даскалов.

– Г-н Даскалов, Вие сте пред Народното събрание, разбираме от Ваши постове в социалните мрежи. Може ли да ни кажете какво е положението пред Народното събрание през Вашите очи?

– Народното събрание бе цял ден под окупация. Около 2000 студенти и отделни граждани, откликнали на призивите в сутрешните блокове, държаха окупирани 240 депутати и противодействаха успешно на поне 4000 жандармеристи, докарани от цялата страна, дори от отпуск. Към 16.30ч. депутатите успяха да напуснат парламента под кордон от стотици тежко въоръжени служители на спецчастите откъм БАН. Кордонът бе отцепил пространството от БАН до Министерския съвет, правейки шпалир за депутатските мерцедеси за сметка на поредната порция бой за протестиращите. Успяхме да бъдем неутрализирани чрез невижданата по мащабите си полицейска акция, но окупацията продължи и се разрасна след 18.30 ч., когато пред парламента имаше хиляди граждани. Към 20.30 ч. загражденията на парламента започнаха да падат, озовавайки се почти до Орлов мост, а студентите се изтеглиха към СУ, където обсъдихме продължаването на действията си. Към 22.00 ч. хилядите жандармеристи вече бяха щурмували множеството, опразвайки площада насилствено. Към 23.00 ч. възстановиха напълно реда с цената на кръв, репресии и невиждани за столицата блокади, целящи да ограничат свободното придвижване на хора. След доста обиколки и снемане на лични данни към полунощ движението бе възстановено.

– Докога и под каква форма смятате да продължат протестите?

– Важната новина е, че с пълно единодушие към 22.00 ч. бе взето решението окупацията на СУ и останалите окупирани аудитории да продължи. Тепърва ще се анализира изминалият ден, но ситуацията е извънредна и протестът няма да спре до падане на настоящия кабинет, довел ситуацията в столицата до подобна на военно положение. Окупацията на университетите ще падне, когато падне окупацията на парламента. В момента университетът е крепост на съпротива срещу статуквото и показва желание за по-висок морал, представителност и легитимност у всеки следващ кабинет за доброто на България.

– Вашите искания остават ли оставка на правителството и ако да, кога бихте желали да има предсрочни избори?

– Моите лични искания са за такова управление, което не предполага работа на парламента под обсада. Очевидно настоящото генерира точно противоположни емоции и вълнения у гражданите. Не е обсъждана дата за избори, това не зависи от нас. Ние предаваме посланието си като граждани и го отстояваме като студенти. Като робите се борим за свобода, а като свободните – за съвършенство. По данни от социологическите агенции това се възприема от над 60% от българските граждани, над 80% искат оставка от управляващите, а мисля всички без изключение искат по-достоен живот, без сенчести икономически и политически зависимости.