Апостол Павел: Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви. Гневът сам по себе си не е задължително грях.

Той е емоция, която Бог е вложил в нас, за да ни показва кога се държат зле с нас, твърдят писанията

Знаете ли колко е важно да не сме ядосани християни? Ядосан християнин е оксиморон. Любовта е основната тема на християнството. Огорчението, негодуванието, непростителността не са любов; гневът не е любов. Така че, ако любовта е основната тема на християнството, как може да сме гневни християни и да си мислим, че това е в реда на нещата. Само защото ходим на църква и слагаме усмивка на лицето си на влизане през вратата в църквата, това не значи, че нямаме проблеми с гнева. Ядосваме за някои от най-глупавите и смешни неща. По-голямата част от територията, която сатаната получава в живота на вярващия, я получава чрез отворената врата на непростителността.

2 Коринтяни 2:10-11 – „А комуто вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа. Да не би сатана да използва случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.” Не можете да получите отговор на молитвите си, ако не простите. Не трябва толкова да се вълнуваме от това как се чувстваме. Хубаво е всички да се чувстваме добре непрекъснато, но истината е, че няма да се чувстваме добре непрекъснато. Можете целенасочено да изберете да бъдете милостиви. В милостта няма нищо справедливо, защото когато сте милостиви, давате на някого нещо, което не заслужава. Но в Колосяни 3:14 Библията казва да облечете милостта. „Над всичко, което обличате, да облечете милостта”.

Трябва да осъзнаем, че когато постъпваме правилно в момент, когато нямаме желание да постъпваме правилно, тогава израстваме духовно. Невинаги ще бъде лесно да постъпваме правилно. Но трябва да запомним, че когато постъпим правилно и е трудно да го направим, добрата новина е, че можем да си кажем: „Аз раста, раста духовно, като правя верния избор”. Да не ни дотяга да вършим добро.

Ефесяни 4:26 – „Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви”. Гневът сам по себе си не е задължително грях. Той е емоция, която Бог е вложил в нас, за да ни показва кога се държат зле с нас. Това, което правим с гнева се превръща в грях. Когато Бог ни казва да простим на хората, Той не се опитва прост да намери нещо, с което да ни затрудни. Всичко, което Бог ви кара да направите, е нещо, което ако го направите, ще ви облагодетелства в дългосрочен план. Всяко трудно нещо, което Бог ви кара да направите в момента; ако има нещо, от което Бог ви кара да се откажете, или нещо, което ви кара да направите, а вие не искате да направите  – кара ви да стоите някъде, от където бихте искали да избягате или да останете близо до човек, от когото ви се иска да се махнете; всяко трудно нещо, което Бог ви кара да направите не е опит да ви направи нещастни. Той се опитва да ви заведе до място, където може да направи в живота ви много повече, отколкото можете да си представите.

Трябва да разберем, че трябва да преодолеем всички тези чувства на гняв, огорчение, нежелание да разговаряме с някого, който е наранил чувствата ви и трябва да направим по-великото нещо, и то по Божия начин. Защото ако можем да изкараме от живота си цялата кавга, огорчение, негодувание и да ги държим далеч от живота си, ще се изумим какво може да направи Бог за нас. Колко ли хора може би се молят за това чудо, но не са били готови да пуснат тези неща. Когато Исус го разпъваха на кръста, а Той каза: „Отче, прости им, те не знаят какво правят”. Когато Павел беше замерян с камъни, той каза: „Отче, прости им, те не знаят какво правят”. И ако успеем да разберем всичко това, то ще промени живота ни.

Когато някой ни нарани, трябва да си много по-загрижен за това, което причинява на себе си, отколкото какво причинява на теб. Бог не приема много радушно, когато хората нараняват децата му. И Бог не харесва, когато хората се несправедливи и груби към децата му – когато ги осъждат и критикуват, и постъпват лошо с тях. Библията казва, че трябва да се молим за враговете си. Ние наистина трябва да се молим за враговете си, защото всъщност това, което са ни сторили не може да ни причини много, ако ние не му позволим. Те са тези, които се нуждаят от помощ. Не оставяйте слънцето да залезе в разгневяването ви вечер. Когато сме ядосани на някого първото, което искаме да направим е да ги изключим от живота си. Гневът е голям проблем за християните. Трябва да направим нещо по въпроса. Всеки от нас трябва да поеме отговорност лично да каже: „Няма да живея с гняв”.

Всяко трудно нещо, което Бог ви кара да направите, не е просто опит да ви направи нещастни. Той се опитва да ви заведе до място, където ще може да направи много повече в живота ви, отколкото можете да се представите.

Снимката: Замерянето на апостол Павел с камъни в град Листра: Отче, прости им, те не знаят какво правят, с великодушие Павел прощава на нападателите. Художник, Жан–Батист Симеон Шарден, 17-и век