Внимание! Сатана се възползва от нашите слабости и обстоятелства, изгражда крепости в живота ни, повежда война на бойното поле на нашия ум…

Мери и нейният съпруг Джон не се радват на щастлив брак. Между тях непрекъснато се водят конфликти. И двамата са гневни, огорчени и сърдити. Имат две деца, които са силно повлияни от проблемите в дома. Наличието на конфликти вкъщи прозира в тяхното поведение и работа в училище. Едно от децата страда от стомашни проблеми поради прекалената си изнервеност. Проблемът на Мери е в това, че тя не знае как да позволи на Джон да бъде глава на семейството. Тя обича да командва – иска да взима всички решения, да борави с финансите и да дисциплинира децата. Иска да работи, за да има свои „собствени“ пари. Тя е независима, цинична, изискваща и заядлива. Сигурно вече си мислите: „Имам отговор за нея. Тя се нуждае от Исус.“ Тя обаче вече познава Исус! Мери прие Исус за свой Спасител преди цели пет години – три години след като се бе омъжила за Джон. „Да не искаш да кажеш, че в нея не е настъпила никаква промяна, след като е приела Исус?” Да, разбира се. Промяна има. Тя вярва, че ще иде в небето, макар лошото й поведение да я кара да се чувства непрекъснато виновна. Сега обаче тя има надежда. Преди да срещне Исус, тя бе нещастна и без всякаква надежда, а сега е само нещастна.

Мери знае, че нейното отношение не е правилно. Тя иска да се промени. Била е съветвана от двама човека и винаги излиза напред при покана за молитва, за да получи освобождение от гняв, бунт, непростителност, негодувание и огорчение. Защо не е успяла да види голямо подобрение? Отговора откриваме в Римляни 12:2: И недейте се съобразява с този свят – оформен и пригоден към външните, повърхностни обичаи, но преобразявайте се (променяйте се) чрез пълно обновяване на ума си, чрез неговите нови идеи и неговото ново отношение, за да познаете лично каква е добрата, благоугодна и съвършена Божия воля – това, което е добро, благоугодно и съвършено (в Неговите очи за вас). Мери има крепости в ума си. Тя дори не разбира как са попаднали там. Знае, че не бива да е непокорна, да началства, да нахалства и т.н., но не знае какво да направи, за да промени естеството си. Тя реагира в дадени ситуации по непристоен начин просто защото не може да контролира своите действия. Мери не може да контролира своите действия, защото не може да контролира мислите си. Тя не контролира мислите си, защото има крепости в ума, които дяволът е издигнал по-рано в живота й. Сатана започва да осъществява своите добре обмислени планове и да посява умишлена измама още в много ранна възраст. В случая с Мери проблемите започват много отдавна, още в детството й. Бащата на Мери бил крайно властен човек и често я пляскал само защото не бил в добро настроение. Ако тя направела и едно погрешно нещо, той изливал всичкия си гняв върху нея. Дълги години тя страдала, докато баща й малтретирал както нея, така и майка й. Във всяко едно отношение той бил непочтителен към жена си и дъщеря си. Братът на Мери от своя страна не можел по никакъв начин да сгреши. Той бил предпочитан само защото е момче. На шестнадесетгодишна възраст

 

 

мозъкът на Мери вече бил промит от Сатана, който й говорил лъжи, подобни на тези: „Мъжете си мислят, че са голяма работа. Всички са еднакви, не можеш да им имаш доверие.

 

 

Те ще те наранят и ще се възползват от теб. Ако си мъж, всичко в живота ти е наред. Можеш да правиш каквото си поискаш. Можеш да командваш всички, да се държиш с тях както ти харесва и никой (особено съпругите и дъщерите) не може да направи нищо по въпроса.” Вследствие на това Мери решава: „Когато се махна оттук, никой повече няма да може да ме командва!“ Сатана вече водел война на бойното поле на нейния ум. Ако в ума ти се въртят такива мисли отново и отново, стотици пъти на ден в продължение на десет години, дали изобщо би могла да се омъжиш и да се превърнеш в нежна, покорна и прекрасна съпруга? И ако поради някакво чудо имаш такова желание, едва ли би могла ла знаеш как да го постигнеш. Точно в такова състояние е Мери днес. Какво да направи? Какво можем да направим ние, ако сме в такава ситуация? Когато Мери се научи как да използва духовните оръжия, ще започне да събаря крепостите, които са издигнати в нейния ум. Тя ще познае истината, която ще я направи свободна. Ще разбере, че не всички мъже са като нейния земен баща. Има и като него, но повече са тези, които нямат нищо общо с него. Нейният съпруг, Джон, например не е като него. Джон твърде много обича Мери.

 

 

ИСТОРИЯТА НА ДЖОН:

 

 

Историята има и друга гледна точка, тази на съпруга Джон. Той също има своите проблеми, които допринасят за напрежението в дома и семейството. Джон трябва да заеме своята роля на глава на семейството. Бог го е предопределил да бъде свещеникът в своя дом. Той е новороден християнин и добре знае какъв е редът за семейния живот. Той знае, че не бива да допуска жена му да управлява домакинството, парите, децата и него. Знае го, но не прави нищо по въпроса, освен да се оттегля в удобното кресло и да гледа спорт по телевизията. Джон се крие от отговорността си, защото никак не обича конфронтацията. Той предпочита да има пасивно отношение, защото си мисли: „Ако само оставя нещата така, те ще отшумят от само себе си.“ Или се оправдава, че не предприема нищо, с мисълта: „Ще се помоля за това.“ Молитвата, разбира се, е нещо добро, но не и ако е просто начин да избягаме от отговорност. Нека да поясня какво имам предвид, като казвам, че Джон трябва да поеме своята определена от Бога позиция в семейството. Не казвам, че трябва да се появи в семейството като господин Мъжкар и да налага шумно и властно своя авторитет. Ефесяни 5:25 говори за това, че мъжът трябва да обича своята съпруга така, както Христос обича Църквата. Джон просто трябва да поеме своята отговорност, а с отговорността идва и авторитетът. Той трябва да е строг, със съпругата си – любящ, но решителен и непоколебим. Той трябва да увери Мери, че макар и да е била наранявана в детството си, ако напълно се предаде на Бог и Му се довери, тогава ще придобие увереност, че не всички мъже са като баща й. Джон трябва да прави и много други неща, но точно както и Мери, той има „мисловни модели“, които отварят врати за дявола да го държи в плен. В ума на Джон също се води битка. И той като Мери е бил унижаван и обиждан в детството си.

 

 

Властната му майка, която имала много остър език, често го наранявала, като му казвала: „Нищо не става от теб. Толкова си некадърен.“

 

 

Джон всячески се опитвал да угоди на майка си, защото копнеел за одобрението й (както всички деца), но колкото повече се стараел, толкова повече грешки допускал. Станало му навик да бъде несръчен, затова майка му непрекъснато му натяквала какво „дърво“ е. Той естествено изпускал разни неща на пода в притеснението си, стараейки се да й угоди, но така само провалял добрите си намерения. Той преживял нещастно и отхвърлянето от деца, с които искал да бъде приятел. Подобно нещо се случва с повечето от нас по някое време в живота ни, но това отчаяло Джон, защото той вече се чувствал отхвърлен от майка си. В гимназията имало момиче, което той истински харесвал, но тя го изоставила заради друго момче.

Във времето, докато се натрупвали всички тези неща, дяволът подмолно работил в живота му и изграждал крепости в ума му година след година, така че Джон изгубил всякаква смелост да бъде нещо по-различно от тих, срамежлив и затворен човек. Джон е меланхоличен, потаен човек, който предпочита да не предприема нищо, за да не предизвиква някакво вълнение. В продължение на много години са му набивани подобни мисли: „Какъв е смисълът да споделяш какво мислиш с някого, след като той така или иначе няма да те чуе? Ако искаш хората да те приемат, просто върви по течението на техните желания.“ Малкото пъти, когато се е опитвал да отстоява собствената си позиция по даден въпрос, в крайна сметка винаги е губил, поради което стигнал до убеждението, че не си струва да се конфронтира с хората. „Така или иначе аз ще загубя накрая, затова е по-добре изобщо да не се захващам с нищо“, такива мисли се въртели в главата му.

 

КАКЪВ Е ОТГОВОРЪТ?

 

 

– Лука 4:18, 19 – „Духът на Господа е върху Мене, защото Ме е помазал (Помазаникът, Месия) да проповядвам благата вест (евангелието) на сиромасите; пратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и възстановяване на зрението на слепите, да пусна на свобода угнетените [тези, които са унижени, оскърбени, смазани, тормозени и съсипани от бедствия и нещастия]; да проглася благоприятната Господна година [времето, в което спасението и Божието благоволение изобилстват богато].”

При всички тези конфликти между Мери и Джон едва ли е твърде трудно да си представим какво представлява техният семеен живот. Ако си спомняте, вече ви казах, че има много спорове помежду им. Споровете невинаги са явни битки. Често те са като гневно подводно течение, за което всеки знае, че е там, но никой не иска да направи нищо по въпроса и да се справи с него. Атмосферата в техния дом е ужасна и на дявола много му харесва! Какво ще стане с Джон, Мери и техните деца? Ще се справят ли? Та те са християни – би било срамно да гледаш как техният брак се проваля, а с него и цялото семейство. Всъщност всичко зависи единствено от тях. Йоан 8:31,32 е ключовият пасаж от Словото за тяхното решение. Ако те пребъдват и непрекъснато изучават Божието слово, тогава ще познаят истината, а като знаят истината, ще постъпват според нея и тя ще ги освободи. Но всеки един от тях трябва да осъзнае истината за самия себе си и за своето минало – такава, каквато Бог му я открива. Истината винаги се изявява чрез словото, но за жалост хората невинаги я приемат. Болезнен процес е да осъзнаем собствените си грешки и да се справим с тях. По принцип хората са склонни да оправдават своето лошо държание. Те позволяват на миналото си и на начина, по който са възпитани, да оказва негативно влияние върху целия им живот. Миналото ни може да обясни защо страдаме, но не бива да го използваме като оправдание да стоим в робски окови. Никой няма извинение, защото Исус винаги очаква с готовност да изпълни Своето обещание да освободи угнетените. Той ще ни преведе през финалната линия на победата в дадената област, ако само поискаме да стигнем до края с Него.

 

ИЗХОДНИЯТ ПЪТ:

 

 

„Никакво изпитание (никакво изкушение, считано като привлекателно за грях, без значение как идва и къде води) не ви е постигнало и не ви е сграбчило освен това, което може да носи човек.” Това означава, че никакво изкушение или изпитание не ви е сполетяло, което да е свръх човешките способности да му устои и което да не е пригодено и адаптирано и принадлежащо на човешкото преживяване, освен това, което е в силата на човек да го понесе. I Коринтяни 10:13 – „Обаче Бог е верен на Своето слово и на Своето състрадателно естество, на Който може да Му се доверите, че няма да ви остави да бъдете изкушени и изпитани и изпробвани повече, отколкото ви е силата и способността да устоявате, но заедно с изпитанието ще даде винаги изходен път, така че да можете да сте способни и силни да го издържите.”

Надявам се от този примерен разказ да видите как Сатана се възползва от нашите обстоятелства и изгражда крепости в живота ни, как повежда война на бойното поле на нашия ум. Но слава да бъде на нашия Бог, защото Той ни е дал оръжия, с които да събаряме всяка крепост. Бог не ни забравя и не ни изоставя безпомощни. I Коринтяни 10:13 ни обещава, че Бог няма да позволи да бъдем изкушавани свръх силите ни, но заедно с всяко изпитание Той ще ни даде изходен път, начин да се измъкнем от проблема. Всеки един от нас може да е на мястото на Мери или на Джон. Сигурна съм, че повечето от нас могат да се отъждествят с моменти от нашия сценарий. Техните проблеми са вътрешни – в мислите и отношението им. Външното им поведение е само резултатът от вътрешния им живот. Сатана добре знае, че ако може да контролира мислите ни, така ще контролира всичките ни постъпки.

Ти също може да имаш големи крепости в живота си, които трябва да бъдат съборени. Нека те насърча, като ти кажа това: „Бог е откъм теб, на твоя страна.“ Да, ние сме във война и нашият ум е бойното поле, но добрата новина е, че Бог воюва на наша страна.