Потомъкът на стружките братя Димитър и Константин Миладинови проф. д-р Иван Кочев: Баща ми бяга от Струга след идването на сърбите, съдбата на Македония е неясна, Европейският съюз е единственото й спасение

Македония ще роди новия Димитър Талев, твърди известният български диалектолог, чийто дядо е родом от Разлог

Проф. д-р Иван Кочев – потомък на известните възрожденски фамилии Миладинови и Хàджови от град Струга, Македония, е роден в Поморие в учителско семейство. Завършва българска филология в СУ „Св. Кл. Охридски”, защитава дисертация през 1974 г. Година по-късно се хабилитира в БАН, като същевременно чете лекции по българска диалектология в СУ. Бил е зам.-директор на ИБЕ и научен ръководител на Секцията по българска диалектология и лингвистична география. След възстановяването на Македонския научен институт 18 г. е негов зам.-директор. Работи в областта на българската диалектология и история на езика, балканско и славянско езикознание, лексикология и словообразуване. Ръководител и отговорен редактор на Български диалектен атлас. Обобщаващ том. 2001. От 1995 г. е професор в ЮЗУ „Неофит Рилски”. Учен от европейски тип, участва в международни славистични, балканистични и българистични форуми в Германия, Австрия, Унгария, Румъния, Русия, Полша, Чехия, Словакия, Украйна, Беларус, Хърватия и Словения, където изнася доклади, чете лекции и отпечатва свои трудове. Почетен гражданин на Поморие.

– Проф. Кочев, потомък сте на фамилия Хàджови и на стружките братя Димитър и Константин Миладинови. Как баща Ви, учителят от Струга, се е озовал в Поморие?

– Моята баба по бащина линия в Струга, преди да се ожени и стане Кочева, е била Хàджова. Известната Хàджовска фамилия е в родствена връзка с Миладиновската. Няма да обяснявам кой е научният работник Иван Хàджов и кои са братята Миладиновци. Преди да почине, баща ми написа спомените си, които смятам да издам.

В Струга съм бил три пъти, гостувайки на роднините си, с които продължавам да поддържам връзка. Баща ми като български учител след идването на сърбите в Македония през 1913 година е бил принуден да напусне родния си край. Следва в София, но се заселва в Поморие (Анхиало) по сантиментални причини – живописно разположеното на брега на морето Поморие му е напомняло за красивата Струга край Охридското езеро.

– А родът на майка Ви откъде е?

– Той е от Пиринския край. Дядо ми Иван, на когото съм кръстен, е от Разлог. Семейството му се преселва във вътрешността на страната след Кресненско-Разложкото въстание от 1878 година.

 

– Тоест в известен смисъл Вие се връщате на работа в родните краища на Вашите родители и прародители?

–  Да, така е! Няма случайности в този живот. Родното зове.

– Ако е така, може ли да се потърси някаква връзка между сборника „Български народни песни” „на двата Миладина”, както казва Вазов, и Вашето капитално изследване „Българска фонология” от 2010 година?

– Връзката между сборника на моите прадеди Миладиновци и голяма част от изследванията ми е общата проблематика – съхраняване на българщината в Македония. Независимо че съм проучвал и говорите в Сливенско, Силистренско, Смолянско и др., значителен дял от изследванията ми са посветени на диалектите в Солунско, Корчанско и Повардарието.

Що се касае специално до „Български народни песни”, изследвал съм езика на сборника в две студии, публикувани у нас и в Полша.

– А как се отблагодарявате на дедите си по майчина линия в Пиринския край?

– През 1968 година цял месец събирахме със студенти материали от говорите в Разложко за трети том на „Български диалектен атлас”. Освен това десетина години по-късно – през 1980 г. в сборника „Пирински край. Етнографски, фолклорни и езикови проучвания”, върху лично събран материал правя съпоставка между диалектите в Благоевградско, Санданско, Петричко, Банско-Разложко и Гоцеделчевско. Те са от трите основни общобългарски типа – източнобългарски, западнобългарски и преходни (между българския Изток и Запад).

– И понеже стана дума за „Българския диалектен атлас”, как бихте формулирали на популярен език основните изводи от Обобщаващия му том, на който Вие сте ръководител?

– „Български диалектен атлас. Обобщаващ том” (2001) е едно от най-крупните постижения на българската, славянската и световната диалектология и лингвистична география. Той представлява много богата система от 12-цветови езикови карти – 368 на брой, изработени върху рекорден брой селища – 2401. Има следните особености:

Първо, в Атласа за първи път е представено цялото българско езиково землище, не само в държавните граници, но и извън тях – в Северна Добруджа (сега в Румъния); в Поморавието и Западните покрайнини (сега в Сърбия); във Вардарска Македония (сега в Република Македония); в Корчанско (сега в Албания); В Беломорска Македония и Западна Тракия (сега в Гърция); в Източна Тракия (сега в Турция).

По извънезикови причини – войните, тези земи са останали извън държавните граници, но там се е говорела или продължава да се говори българска реч. От това, разбира се, не трябва да се правят никакви съвременни политически изводи. Няма нищо изключително, че един език се говори не само в собствената държава, но и извън нея. Държавните граници много често не съвпадат с езиковите. Пример за това са САЩ, Канада, ЮАР, Австралия – различни държави, в които се говори английски език.

Така че „Български диалектен атлас. Обобщаващ том” е научно изследване върху реални езикови факти, които са повече от очевидни.

Второ, обобщаващият том, представящ запазени старинни вкаменени форми по диалектите, е база за изследване на Кирило-Методиевия (старобългарски) език, превърнал се в първия писмен език на цялото славянство.

Трето, езиковият атлас хвърля светлина върху решаването на проблеми с балканистичен и славистичен характер. Той е отражение на непрекъснатия диалог на културите в Югоизточна Европа чрез езика.

– Като говорим за езика, имате ли поглед върху литературния живот в Скопие? Има ли Македония своите нови творци, съизмерими с великия прилепчанин Димитър Талев и неговата тетралогия?

– В Република Македония талантливите писатели отразяват вярно действителността – такава, каквато е, а бездарните стават казионни и се превръщат в глашатаи на остарелите Титови идеологеми, които за съжаление продължават да битуват.

От съвременните талантливи автори ще посоча имената на проф. Димитър Димитров, на Живко Авджия и специално на Младен Сърбиновски, автора на романа епопея „Шашма”, в който се рисува обобщен митичен образ на чудовищната измама в Република Македония. За Младен Сърбиновски бих могъл да кажа, че е съвременният Димитър Талев, отразяващ един по-късен етап от историята на областта.

– За Вас се говори, че сте създали цяла школа от последователи. Колко са студентите, защитили при Вас дипломни работи или докторски дисертации?

– Бил съм научен ръководител на над 200 дипломанти, а докторите са вече около 30. Много е приятно бивши студенти да ти станат колеги – вече като асистенти и доценти.

– Как смятате, проф. Кочев, хвърляме ли като българи всички мостове – културни, политически, икономически, за сближаване с Македония?

– Мостът е съоръжение, което свързва два бряга, т.е. добре е да се гради едновременно от двете страни, а не едностранно. Явно трябва да се започне от икономическите  – Коридор №8, и се мине през културните. За да се стигне до политическите мостове, които очевидно се оказват най-трудни…

– Ако погледнем в глобален план, как виждате бъдещето на Македония в контекста на онова, което се случи с Косово, на събитията в Украйна?

– Не съм футуролог, но съдбата на Македония е доста неясна. Единственото й спасение е Европейският съюз.

Иначе ще бъде уязвима и отвътре, и отвън.