Хората от Говедарци почетоха с венец паметта на Людмила Живкова, чакат общинарите в Самоков да решат съдбата на рушащата й се къща

Сред мрачната обстановка на разпаднал се соц стърчи антена за сателитна телевизия, пердетата са толкова стари, че помнят любовните срещи между Живков и д-р Мара Малеева

Кметът Бойчо Шуманов: Ще сваля портрета на Тато от кабинета си, когато започнем да живеем добре, както беше по негово време

Жители на самоковското село Говедарци поднесоха венец по случай 33 години от смъртта на Людмила Живкова. Дъщерята на Тодор Живков е родена през 1942 г. и до 1944 г. е живяла заедно с майка си д-р Мара Малеева в Говедарци, където Малеева е била участъков лекар. В края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век Людмила ръководеше тогавашния Комитет за изкуство и култура.

По време на поклонението по-възрастните с признателност си спомниха за семейство Живкови. Кметът на Говедарци Бойчо Шуманов, самият той съвременник на Людмила Живкова, изтъкна, че тя е човекът, който е отворил вратата за истинска демокрация в страната ни цяло десетилетие преди промените през 1989 г.

По време на честването бе обсъден и проблемът с изоставената на произвола родна къща на Людмила Живкова. Хоратаоще си спомнят как майка й доктор Малеева лекувала местните в началото на 40-те години. По това време Тодор Живков бил партизанин и идвал в Говедарци нелегално. И днес в кметския кабинет виси голяма снимка на бившия Първи. Под нея е сложен следният надпис: „Българският народ по негово време благоденстваше“.

„Намерих този портрет, захвърлен в някакво мазе на общината, и го окачих на видно място, защото по негово време хората живееха добре – казва кметът Бойчо Шуманов. – Зарекъл съм се – ще го сваля тогава, когато стигнем стандарта на живот от 80-те години. Зад родната къща на Людмила имаше малък музей. Там бяха събрани снимки и вещи на нейното семейство. След като свалиха от власт Тодор Живков, всичко започна да се разграбва. Пред портата имаше малък барелеф на Мара Малеева. Изчезна безследно. Не знам кой го отмъкна и кому пречеше. Знам, че тази жена е лекувала хората в нашето село без пари. Сега, като отидеш на доктор, първо те питат дали имаш с какво да платиш. Искам къщата на Мара Малеева и Людмила да се стегне. Да се възстанови музейната сбирка. Историята трябва да се пази“, каза кметът Шуманов.
Оказва се, че това зависи не от друг, а тъкмо от общинарите в Самоков. Имотът сега е общинска собственост, но състоянието му е окаяно.
„Доколкото знам, е даден на семейство възрастни хора срещу символичен наем и ангажимент да се поддържа“ – обяснява Шуманов.
От навеса пред някогашния мемориал стърчат само проядени греди. Носи се тежък дъх на застояло. Пред вратите са струпани купчини с дърва. Сред мрачната обстановка на разпаднал се соц стърчи антена за сателитна телевизия. По всички прозорци са увиснали стари пердета. Изглеждат толкова вехти, че вероятно са били неми свидетели на срещите между Мара Малеева и нейния любим партизанин Тодор Живков. За дъщеря им Людмила, която може би е зачената там, още приживе се носят легенди.
„За мен демокрацията в България започна от Людмила Живкова – казва кметът на Говедарци. – Ако не беше умряла толкова млада, България можеше да има съвсем различна съдба.“