Комшийката баба Менка: Ходжата в с. Краище ми каза, че оправия в България няма да има
Голяма част от възрастното население в симитлийското село Долно Осеново няма да гласува на предстоящите парламентарни избори. Това казаха пред наш репортер десетки хора в селото, обезверени от тежкия и непосилен живот. „Добро няма да дойде, каквото и да ни казват вече, както и да ни излъжат, всичко е ясно, ние сме бедни, децата ни ги няма при нас, на гурбет са от години, вече не могат и да си дойдат да ни видят”, проплакват хората там.
Баба Руска е на 76 години, тя е само една от онези, които със свито сърце чакат децата си да се приберат у дома. Живее съвсем сама, около нея няма нито деца, нито внуци, всички са на печалба в Португалия, а съпругът й се споминал наскоро. Заварваме я приседнала на столче пред къщата си, тъжна и умислена. „Няма живот вече, няма живот”, казва възрастната жена. „Ей го ден не минава, все чакам да си дойдат децата, ама няма ги. И какво ли да правят тука, като се върнат? Работа няма, пари няма. А внуците са вече големи, искат всичко, а тука откъде?”, пита жената, а в очите й – сълзи. „Добре че са телефоните, все ми звънят да ме питат как съм, аз казвам, че съм добре. Но самотата ми тежи. Сега цяло село говори за избори, обясняват ми по-младите какво трябва да правя, да ида да гласувам. Ама аз няма да ида, който и да избера, децата няма да ми върнат, защото знам, че нищо няма да се промени”, казва баба Руска. Съседката й по къща пък се чуди как в България пари за всичко има, само не и за хората. Подобно на баба Руска, тя също е категорична, че няма да гласува. „Да си гледт работата всички, мен не могат да ме излъжат да ида да гласувам. Още пари от тютюна имам да взимам, все викат, че няма отпуснати. За избори откъде намериха? И моите деца са в чужбина, напролет дойдоха, сега през есента не можаха. Пращат ме да ида да гласувам, така щяло всичко да се оправи, аз не вярвам, нищо няма да се оправи, язък за младите”, казва баба Менка. „Преди 10 години имах проблем с една комшийка, земя не можехме да си поделим. Ходих по гледарици да питам дали ще си върна земята. Така стигнах до дядо Исмаил, който е ходжа в с. Краище. Още му помня думите, които тогава ми каза – Менке, лоши сме хората, затова няма оправия. Ти за земя си дошла да питаш, а не знаеш, че тая България все на лошо ходи. Оправия няма да има – и политици лъжат, и всички лъжат, докато хората не станем добри, добро няма да видим. Ей, на тоя човек вярвам само аз, защото всичко, дето тогава ми каза, се сбъдна, а политиците да лъжат другите, не мен”, заключава баба Менка.
В Долно Осеново са десетки хората със съдби като на баба Менка и баба Руска. В селото почти няма къща, в която да няма гурбетчии, някъде дори те са цели семейства. Надеждата за по-добър живот тук отдавна е угаснала. „Искаме само спокойни старини и да сме живи един ден да видим децата си”, казват местните.
Снимката: Баба Руска все чака децата й да си дойдат.