Бог взема решение какво трябва да вършим в този живот и ни възнаграждава според верността ни, ако вирим нос, няма да получим даровете Му – сила и израстване
Когато Павел бе в затвора и се изправи пред най-трудното изпитание – той не загуби вярата си, напротив – неговите послания докоснаха най-много хора и тогава най-силно усети благодатта от Бога
Павел казва, че даровете ще са различни според благодатта, която ни е дадена (Римляни 12:6). Има три различни области на благодат: благодат за спасение, за служение и за опериране.
Благодатта се дава не според делата или заслугите ни, но по-скоро базирано на Божията любов и милост в живота ни. Благодатта за служение ни се дарява, за да изпълняваме служение или работа за Него. Бог дарява различна благодат на всеки, съобразно Неговия предопределящ план, който Той е съставил за нашия живот. Павел осъзна, че изпълнява служението си поради благодатта на Бог (І Коринтяни 15:10). Павел казва, че той е бил призван дори преди да е бил роден (Галатяни 1:15-16). Фактически, Бог ни е избрал и предопределил дори преди създанието на света (Ефесяни 1:4-5).
За нас е достатъчно да знаем че Бог е този, който взема решение какво трябва да вършим в този живот. Нашият избор е да изберем да Му се покоряваме или да не се покоряваме. Онези, които намират за трудно да го приемат, просто страдат от човешка гордост за независимост.
Преди да срещнем Бог, ние мислехме, че всичко можем да вършим сами и че сме по-умни от Бог. Бог ни познава повече, отколкото ние познаваме себе си. Нужно ни е да се смирим, за да извършваме Божията съвършена воля за нашия живот, независимо дали то е в светлините на прожекторите (в центъра на вниманието) или изотзад, разпознато или неразпознато, защото нашата отплата е на небето. Ние можем да бъдем уверени, че Божият избор е най-доброто за нашия живот по две причини: Той ни люби с всичко което е в Него дотолкова, че даде Сина Си и защото Той е безгранично мъдър. След като Бог е решил волята Си за нашия живот, Той ни предава Неговата благодат, за да изпълняваме Неговата воля. Божията благодат не е просто незаслужена благосклонност (благоразположение, доброжелателство, любов). Благодатта е предаване на Неговата способност и дар вътре в нас. Тя е осезаемо получавана в духа ни. Павел казва че не просто той се е трудил, но Божията благодат, която е била с него (І Коринтяни 15:10). Бог каза че Неговата благодат беше достатъчна на Павел и че в слабостта му, Неговата сила е показана съвършена (ІІ Коринтяни 12:9). Думата „благодат” е равнозначно използвана с думата „сила ”. На Тимотей бе казано да бъде силен в благодатта на Господа Исуса Христа (ІІ Тимотей 2:1). Благодатта е предадена в човешкия ни дух, за да ни направи способни, чрез даровете от Бога, да изпълняваме Неговата воля. Благодатта за служение по различни начини и мярка ще ни направи способни да функционираме в различни служения на Бог (Римляни 12:6).
Нашата отговорност е да чуваме Бога и да Му се покоряваме. Няма двама пророка, които да са оперирали точно по един и същи начин. Павел и Варнава бяха призвани да бъдат апостоли при езичниците, но начина на служение при всеки от тях бе различен (Деяния 13:2). Павел се отличаваше с учителстването, докато Варнава изотзад извършваше последващата работа. Божията благодат за работа във и чрез всеки Божий мъж или жена ще бъде различна. Понякога може да има и сходство, така както бе между Илия и Елисей, защото тогава имаше прехвърляне на помазание. Така или иначе, всеки служител трябва да очаква от Бог, Той да избере начина на действие в неговия живот.
След като сме осъзнали Божията благодат за опериране в нашия живот, трябва и да разберем, че тя ще варира и ще се променя, съобразно фазите на служението ни, което Бог е предварително решил. Евангелистът Филип започна служението си като дякон (Деяния 6:5). От назначаването му като дякон, в живота му последва изява на нарастване мярката на благодат за служение и благодат за опериране. Същото бе вярно и за Стефан (Деяния 6:8). Когато започна разпръскването на християните, Филип замина за Самария (Деяния 8:1,4,5). Там, в Самария служението на Филип премина в нова фаза. Бог оперираше силно в живота му чрез извършване на чудеса (Деяния 8:6). Той получаваше инструкции от ангел и той го пращаше на различни места (Деяния 8:26-39). От този момент нататък, той проповядваше на много места, докато навлезе в окончателната фаза, когато се установи в Цезария (Деяния 8:40; 21:8).
Павел започна служението си по друг начин. Той искрено вярваше че служи на Бог като хвърляше в затвор „християнските еретици” (Деяния 22:3). Той е бил искрен, но е бил незнаещ и на грешен път (І Тимотей 1:13). Когато дойде в истината, той започна да проповядва Евангелието на Исус Христос. Той изпита отхвърляне и в Дамаск и в Ерусалим (Дамаск 9:22,23,29). Все още не беше време за него да започне служение.
Павел се върна в родния си град Тарс и там прекара тихо около десет години (Деяния 9:30). Беше непознат по лице и нямаше известно служение (Галатяни 1:22). Това бе време за подготовка. И накрая, след дългото очакване пред Господа, Варнава му донесе новини, че има отворена врата за него да служи в Антиохия (Деяния 11:25-26). Тогава Павел навлезе в първата фаза на служението си. Благодатта за служение и благодатта за опериране в неговия живот по това време беше само в служението учителстване.
След една-две години в църквата на Антиохия на молитвено събрание Павел влезе в следващата фаза на служението си (Деяния 13:1-3). Предадена бе по-голяма мярка на благодат в живота му. Благодатта за опериране в живота му също изглеждаше различна. На остров Кипър той оперира знамение против магьосника Елима (Деяния 13:8-12). В тази фаза Бог работи с много знамения и чудеса в неговото служение (Деяния 15:12).
В третата си фаза Павел вече има десниците на общение от църквата в Ерусалим. Бог му дари още повече благоразположение и благодат. Той отнесе наредбите написани от презвитерите и апостолите до всичките църкви които основа и ги утвърди (Деяния 16:4). В тази фаза Бог му отвори и нова врата- към езичниците, след призива на македонеца (Деяния 16:9-10). С началото на третата фаза, той се и отдели от Варнава, неговия приятел и съратник (Деяния 15:39-41). В третата си фаза Павел стигна до големите центрове на езическия свят. Той донесе благовестието във Филипи, Солун, Атина и Коринт.
В четвъртата си фаза Павел основа учебен център в училището на Тирана (Деяния 19:9-10). Бог също потвърди проповядването и покорството на Павел чрез още по-голяма мярка благодат за служение и благодат за опериране. Чрез ръцете на Павел, Бог работеше с особени знамения и чудеса (Деяния 19:11). Павел остана в Ефес за период от три години (Деяния 20:31). През четвъртата фаза служението му се разпростря над цяла Мала Азия.
Последната, пета фаза в неговото служение, бе най-трудна. През повечето време той бе затворник и трябваше да застава пред управници и власти (Деяния 20:23; 23: 11; 24:10; 25:12; 26:1). И все пак, това бе окончателното изпълнение на пророчеството за неговия живот, че той ще отнесе Името на Исус пред царе (Деяния 9:15). Имаше много самотни периоди през петата му фаза (ІІ Тимотей 4:16).
Така или иначе, това е най-важната фаза в живота на Павел. Тогава той написва повечето от посланията си през тази пета фаза. Чрез писанията си той преминава коридорите на времената, за да достигне и промени живота на безброй християни и светии. През нея той бе най-самотен, но затова пък достигна до най-много хора. Ние трябва да бъдем чувствителни към получаването на благодат за служение в живота си, а също и за Божията благодат за опериране. Бог възнаграждава всеки от нас съобразно нашата вярност към индивидуалните Му планове в живота ни. Той не го прави като сравнява живота на всеки от нас с този на другия, но по скоро го сравнява с написания от Него план за живота на всеки поотделно. Бъдете верни на Неговата воля за вашия живот.
Снимката:
Гордостта и стремежът към независимост обричат човек да буксува на едно място и никога да не израстне. Нужно ни е да се смирим, за да извършваме Божията съвършена воля за нашия живот. За нас е достатъчно да знаем, че вярвайки в Бог, получаваме сила и развитие.