Врагът използва самосъжалението, за да ни държи в робство, Библията не ни позволява да се съжаляваме, трябва да се насърчаваме и увещаваме в Господа

 Самосъжалението е извратено, то взема нещо, което Бог е предопределил да се дава на другите, то ни държи в капана на нашето минало

„Тогава цялото общество извика с висок глас и народът плака през онази нощ, и всички израилтяни роптаеха и се оплакваха…” Числа 14:1, 2

Израилтяните изключително много са се съжалявали. Всяко едно неудобство се е превръщало в извинение за тяхното самосъжаление. Жизненоважно е да разберем, че не можем да забавляваме демоните на самосъжаление и същевременно да ходим в силата и мощта на Бога!

I Солунци 5:11 – „Затова насърчавайте се (подкрепяйте се, увещавайте се) един друг и се назидавайте (изграждайте се, вдъхвайте си кураж) помежду си, както и правите.”

В мига, в който някой ни нарани или преживеем някак разочарование, дяволът изпраща демон, който да ни нашепва различни лъжи колко жестоко и несправедливо са се отнесли с нас, необходимо е само да се ослушате и да чуете мислите, които се втурват в главата ви в такива моменти, за да разберете, че врагът използва самосъжалението, за да ни държи в робство. Библията не ни позволява да изпитваме съжаление за себе си и за ситуациите, в които се намираме. Вместо това трябва да се насърчаваме и увещаваме в Господа. Има съвсем истинска дарба на състрадание, което означава да изпитваш божествено съжаление към тези, които страдат, и да посветиш живота си на това да ги облекчиш от техните страдания. Самосъжалението обаче е извратено, защото то взема нещо, което Бог е предопределил да се дава на другите. Така е и с любовта. Римляни 5:5 казва, че Божията любов е изляна дълбоко в сърцата ни чрез Светия Дух. Това е така, защото Бог иска да сме наясно колко много Той ни обича, а също така и да сме способни да показваме на другите Неговата любов. Когато вземем любовта, която Бог ни е дал да я раздаваме на другите, и я насочим към себе си, тогава тя се превръща в егоизъм и егоцентризъм, което в крайна сметка ни унищожава. Самосъжалението е идолопоклонство, в което идолът сме самите ние и сме загрижени единствено за нашите чувства. То ни прави способни да виждаме единствено себе си и своите нужди, а това определено е един много ограничен и тесногръд начин на живот.

Филипяни 2:4 – „Нека всеки един от вас да оценява и да гледа и да бъде загрижен не само за своите си нужди и интереси, но и за интересите на другите.”

Изумително е колко лесно можем да избегнем самосъжалението и обвинението, ако просто погледнем на ситуацията през погледа на хората отсреща. Самосъжалението се поддържа от мисли само за себе си и за никой друг. Понякога буквално сами се изтощаваме, като се опитваме да спечелим симпатиите на другите. Да, самосъжалението е един от основните капани и едно от любимите средства, които Сатана използва, за да ни държи в пустинята. Ако не сме достатъчно внимателни, можем всъщност да се пристрастим към това. Пристрастяването е нещо, направено като автоматичен отговор на някакво възбудително средство – заучено поведение, което се е превърнало в навик. Колко време прекарваш в самосъжаление? Как реагираш на разочарованията? Християните имат рядката привилегия да не бъдат разочаровани, когато бъдат изиграни, а вместо това да се преочароват. С Бог винаги има възможност за поставянето на ново начало. Самосъжалението обаче ни държи в капана на нашето минало. Не си спомняйте предишните неща, нито мислете за древните събития.

Исая 43:18, 19 – „Ето, Аз ще направя ново нещо! Сега ще се появи, не го ли усещате, не го ли осъзнавате, няма ли да внимавате на него? Да! Ще направя път в пустинята и реки в безводната земя.”

Бог няма да ви освободи чрез собствената ви ръка, но чрез Неговата. Единствена Бог може да променя хората! В момента, в който усетим как емоциите ни започват да се надигат, ние трябва да се молим: „Боже помогни ми да се справя с този тест. Не искам да обикалям тази планина дори само веднъж!“

Снимката:

Колко време прекарваш в самосъжаление? Самосъжалението ни държи в капана на нашето минало.