Мизерия: Бездомната Райка Андреева от Благоевград спи при -10 градуса и се облекчава на улицата: Не съм се къпала от месеци, богатството ми са 4 одеяла, които деля с мъжа си Ивайло 

Безработна майка на 3 деца Лилия Михалкова живее на ръба на оцеляването, от 20 години не e ходила на зъболекар

51-г. Ангел Атанасов проси по 10-20 стотинки от всеки срещнат в Благоевград

Бедността налазва Благоевград с всеки изминат ден. Хората едва свързват двата края и в 21-ви век са принудени да преживяват в кошмарни условия. 46-годишната Райка Андреева живее като скот в разнебитена дървена барака в Благоевград. Храни се с отпадъци от кофите, месо и плодове не е вкусвала от години. На тоалетна ходи на открито, където намери, от месеци не се е къпала. Бездомната жена живее в крайна мизерия и мръсотия на известната като ромска улица „Предел” в града. Тя не е ромка, но се е подслонила там, защото няма къде другаде да отиде.

„Да знаете какъв пожар имаше там вчера. Цялата покъщнина и мебелите на едно семейство изгоряха, сега са на улицата с 5 деца”, разказа жената. Тя също се озовала на улицата, след като домът й изгорял до основи.

Барачката, която обитава Райка, няма ток, няма печка, няма баня и тоалетна, няма прозорци, само една врата, която денем се оставя отворена, за да влиза въздух.

”Да изкарам и тази зима, през лятото ще я вдигна по-нависоко”, зарича се всяка година жената. „Жилището” споделя с 54-годишния си мъж Ивайло Димитров. Двамата са си разпределили града на райони, които да обикалят в търсене на отпадъци – хартия, кашони и пластмасови бутилки.

Бездомниците се топлят с един реснач и четири одеяла. Адски студ е през нощта, геройство е да спиш на минус 10 градуса, обяснява жената и допълва, че е издръжлива на студ и няма никакви заболявания.

Райка не получава социални помощи, нито е подавала документи, нито пък е работила някога. Откакто се помни, все събира кашони, предава ги на пункта край кооперативния пазар в града. Не обича да се оплаква от съдбата си, стиска зъби, усмихва се и е доволна, че е жива и здрава.

С част от получените пари помага на дъщеря си. Валентина е омъжена, а другите й четири деца са в дом, тъй като имали тежки заболявания.

46-годишната жена мечтае за истински дом и работа. Радва се обаче, че все още се намират добри хора, които й помагат с храна.

51-годишният Ангел Атанасов от Благоевград пък ходи по улиците и проси по 10-20 стотинки от всеки срещнат в града. Надява се с милостинята да преживее студените дни. „30 години търся работа и не мога да намеря. Откакто съм се уволнил, не съм взел 5 стотинки отникъде”, обяснява той. Мизеруваме и гладуваме, от сутринта залък не съм сложил в устата, помощ няма от никъде”, обяснява Атанасов. Той поиска 10 стотинки и от репортер на „Вяра”. Това стана близо до кооперативния пазар в града. Обясни, че изобщо не се срамува да проси, защото така поддържа семейството си. Често случайните хора му дават по 20-30 стотинки, така дневно събира по 2-3 лева. С парите купува хляб за децата, дава за детската градина на внуците. Има четири деца и седем внуци, живеят в къща в „Орлова чука” в града. Най-големият му син Радослав е на 33 години и също няма работа, няма с какво да се препитава семейството му. „Просията не е срамна, срамно е да откраднеш. Аз съм физически здрав и мога да работя, лошото е обаче, че не ме наемат никъде. Всеки месец се разписвам в Бюрото по труда. Обещаха ми да ме наемат за разкопки край Бобошево, но това ще бъде чак през април”, разказва той. Съпругата му Анна е пенсионерка по болест и също не може да работи.

46-годишната Лилия Михалкова от квартал ”Струмско” всеки ден се бори да оцелее с трите си деца и втория си мъж. Жената има проблеми със зъбите. От 20 години не е била на зъболекар, все не стигали парите. Зъбите й започнали да падат един след друг, останали й 4-5, с които се храни. „Окапаха един след друг, нямам пари за лечение, добре че не ме болят, че болка не се търпи”, жалва се жената. Най-голямата й болка обаче е свързана с третото й детенце -7-месечният Кирчо, който се родил в седмия месец със сериозно заболяване на главичката. Малкият е претърпял две операции в столицата и сега е по-добре, за него се грижи свекървата на Лилия, за да може тя да си търси работа. Преди раждането работила в дърводелски цех в Мурсалево, но впоследствие я съкратили. Сега всеки ден обикаля в търсене на работа. Мечтае и да започне като шивачка и да почиства дрехите от конци. Така ще има пари, за да покрива разходите и за другите си деца – шестокласничката Снежана Шаркова и седмокласника Николай Шарков. Лилия Михалкова се разделила с първия си съпруг, защото според думите й я биел и тормозел психически. „Не беше често, но като пийне, не знаеше какво прави”, обяснява жената. С втория й съпруг Николай се запознали преди 5 години на рождения му ден. Запознала ги нейна приятелка и така с времето решили да заживеят заедно. Мъжът й работи в общинската фирма „Биострой”, но заплатата от 500 лв., която получава, е твърде недостатъчна за многолюдното семейство. „Фактурата ни за ток е 240 лв., добре че се съгласиха на разсрочно плащане, та с времето да изчистим парите”, обяснява жената. Надява се в скоро време и тя да започне работа, за да покриват разходите си спокойно.

Снимките:

1 Райка Андреева събира кашони по цял ден и е доволна, че е жива и здрава.

2  Ангел Атанасов

3  Лилия Михалкова