Протойерей Алексий Умински: По 5 пъти на ден повтаряме: „да бъде Твоята воля“, но всъщност искаме да бъде нашата, така оправдаваме греховете си, като твърдим, че Бог е с нас

Хора с надписи „Воля Божия“ върху тениските си ругаят, проклинат, а Бог иска от нас единствено:  „…възлюби Господа, възлюби ближния си, прави добро на ония, които те мразят…

Протойерей Алексий Умински е настоятел на московския храм „Св. Троица“. Той говори за това как може да разберем каква е Божията воля и по чия воля се случват болестите и бедите в живота ни.

Протойерй Умински, как се проявява волята Божия в нашия живот?

• Според мен тя би могла да се проявява чрез различни житейски обстоятелства, чрез движенията на съвестта ни, мислите в човешкия ум, чрез разбиране на указаното в Божиите заповеди и най-вече – чрез желанието на самия човек да живее според волята Божия. Много често желанието ни да узнаем волята Божия лично за нас възниква твърде спонтанно: пет минути преди това не сме и мислили, че то ни е потребно, после хоп, изведнъж веднага трябва да разберем каква е волята Божия за нас. И то най-често относно битови проблеми, които не се отнасят към главното в живота ни. Става дума най-вече за неща, свързани с различни житейски дилеми: да се оженя ли – да не се ли оженя; надясно ли да поема, или наляво, или да вървя право напред; да взема ли някое трудно решение, при което ще трябва или да се избере по-малкото зло, или да се постигне нещо по-добро. Човек поема напред буквално със затворени очи, опипвайки слепешком пространството около себе си. Смятам, че познаването на волята Божия е една от основните задачи на човешкия живот – насъщно ежедневно дело. Това всъщност е и един от централните моменти в молитвата „Отче наш“, в която човек не вниква особено добре. Да, поне по пет пъти на ден казваме „да бъде Твоята воля“. Но дълбоко в себе си предпочитаме „всичко да е наред“ според собствените ни представи… Владиката Антоний Сурожки често повтаряше, че когато изричаме „да бъде Твоята воля“, на нас на практика ни се иска да бъде собствената ни воля, но ако все пак би могло в същия този момент тя някак да съвпада с Божията воля, да бъде потвърдена, одобрена и от Него. По своята същност това представлява една лукава мисъл. Волята Божия не представлява нещо секретно, тайно, закодирано, което трябва да разшифроваш; за да я познаеш, не ти е нужно непременно да ходиш при старци, не ти трябва специално да разпитваш за нея. Ние приписваме крайно много неща на Бога. Той нерядко е обект на нашите упреци, едва ли не като някакъв обвиняем. Волята Божия остава неизвестна за нас единствено поради това, че нямаме истинско желание да я познаем. Подменяме я със собствени измислици и я използваме за осъществяване на разни прикрити стремежи. Истинската воля Божия е ненатрапчива, изключително деликатна. За съжаление всеки може твърде лесно да използва това понятие за свои собствени цели. Хората злоупотребяват с идеята за Бога. Удобно ни е постоянно да намираме оправдания за своите грехове и престъпления, като твърдим, че с нас е Бог. Свидетели сме на това как хора с надписи „Воля Божия“ върху своите тениски нанасят тежки удари право в лицето на съперниците си, ругаят ги, проклинат ги. Как смятате, можем ли да определим нанасянето на побои и оскърбления като воля Божия? Но някои хора живеят с мисълта, че самите те са олицетворение на волята Божия. Как да бъдат освободени от тази заблуда? Това не знам.
• И все пак как да не се подведем, как да разпознаем истинната воля Божия, вместо да предпочетем някакво своеволие?
• По-голямата част от нещата в живота ни се случват най-вече по наша собствена воля, според собственото ни желание, защото когато човек иска да се изпълнява неговата воля, тя получава своето изпълнение. Когато пожелае да се изпълнява волята Божия и казва „да бъде Твоята воля“, разтваряйки за Бога дверите на своето сърце, тогава малко по малко животът му навлиза в Божиите ръце. Ако ли пък не това е желанието на човека, тогава Бог му казва „ето, моля, да бъде по твоята воля“. Тук стигаме до въпроса за нашата свобода, в която Господ не се намесва и заради която Той ограничава Своята абсолютна свобода. В повествованието на Евангелието четем, че волята Божия е всички хора да получат спасение. Бог се явил в света, за да не погине никой. Нашето лично познание на волята Божия е част от познанието ни за Бога, което ни е открито също в Евангелието: „…да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа “ (Йоан 17:3), казва ни Христос. Тези слова звучат на Тайната вечеря, когато Господ умива нозете на Своите ученици, явява им се като жертвена, милосърдна, спасителна любов. Тогава Господ разкрива волята Божия, показвайки на учениците си и на всички нас образа на служението и любовта, за да постъпваме и ние като Него. „Истина, истина ви казвам: няма слуга по-горен от господаря си, нито пратеник по-горен от оногова, който го е пратил. Ако знаете това, блажени сте, кога го изпълнявате“ (Йоан 13:12-17). В същото време волята Божия за всекиго от нас се разкрива и като задача да бъдем подобни на Христа, да бъдем съпричастни и съобщни на Неговата любов. Неговата воля я виждаме и в първата заповед: „…възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си“ (Мат. 22:37-39). Неговата воля ни е разкрита и в следното: „…обичайте враговете си, добро правете на ония, които ви мразят, благославяйте ония, които ви проклинат, и молете се за ония, които ви пакостят“ (Лука 6:27-28). А така също и в това: „Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете“ (Лука 6:37).
• Волята Божия за страданията?
• Апостол Павел казва: „За всичко благодарете; защото такава е спрямо вас волята Божия в Христа Иисуса“ (1 Сол. 5:18). Значи всичко, което става с нас, е по Негова воля. Или ние самите го вършим? Струва ми се, че по-коректно ще бъде да приведете целия цитат: „Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете; защото такава е спрямо вас волята Божия в Христа Иисуса“ (1 Сол.5:16-18). Волята Божия за нас е в това: да живеем в състояние на молитва, радост и благодарение. Да имаме такъв начин на живот, че нашата пълнота да се заключава в тези три важни дела от християнския живот.
• Човек определено не желае да търпи болести, беди. Но всичко това му се случва. По чия воля?
• Даже и да не иска в живота му да се случват беди и болести, човек невинаги може да ги избегне. Но не защото съществуват страдания по воля Божия. Трудностите и препятствията не са по Божия воля. Не по Негова воля умират и страдат деца. Нашите страдания не са нещо приятно за Бога. Ето защо, когато хората казват: „Тази болест е от Бога“, това е лъжа, богохулство. Болестите не са ни изпратени от Бога. Те съществуват в света, защото светът лежи в зло.
• Трудно е човек да разбере всичко това, особено когато го сполети беда…
• Много неща не разбираме в живота и все търсим обяснение чрез Бога. Ако ли обаче знаем, че „Бог е любов“ (1 Иоан 4:8), тогава няма от какво да се боим. И както знаем не само от книгите, но имаме възможност да го разберем и чрез опита от собствения ни живот, когато той е според Евангелието, в подобни моменти ние може и да не разбираме Бога, да не проумяваме изобщо посланието Му, но въпреки това нищо не пречи да Му се отдадем с упование, без да се боим.