Той казва още: Защото дойдох не за да съдя, а за да спася света
Тогава книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха насред, рекоха Му: Учителю, тая жена биде хваната в самото прелюбодейство; а Мойсей ни е заповядал в закона такива с камъни да убиваме; Ти, прочее, какво казваш? Казваха това, за да Го изкушават, та да имат с какво да Го обвиняват. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да обръща на тях внимание. А като настояваха да Го запитват, Той се поизправи и им рече: който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея. И пак се наведе надолу и пишеше по земята. А те, като чуха това, и понеже съвестта ги бореше, взеха да се разотиват един след друг, начевайки от по-старите, та до последните; и остана Иисус сам и жената, която стоеше насред.
Като се поизправи и не видя никого освен жената, Иисус й рече: жено, де са твоите обвинители? Никой ли те не осъди? Тя отговори: никой, Господи! Иисус й рече: и Аз те не осъждам. Иди си и недей вече греши” (Йоан 8:3-11)
Обикновено група проповедници пропускат този текст, не правят проповед върху него, защото смятат, че нещата в него са малко преувеличени. Тоест имаме една блудница, която категорично е такава, знаем това и слагаме по средата Мойсеевия закон, който какво казва, че тя трябва да бъде убита с камъни. Този момент е много деликатен, защото за човека понякога е трудно да разбере защо нещата стават по такъв начин. Христос е законоучител, това знаят юдеите за Него, един Пророк, Сам Той е казал: Не дойдох да наруша, а да изпълня закона. След като не си дошъл да нарушиш закона, значи вземи пръв камък и хвърли по нея! Христос обаче се навел надолу и пишел по земята. Знаете ли какво писал по земята? Евангелието не го казва, но в едно апокрифно евангелие пише. Знаете, че има някои апокрифни евангелия, които не са автентични, на св. ап. Филип, на св. ап. Петър, които за Църквата не са истинни, но много пъти съдържат информации, които не съществуват в четирите евангелия. В едно тях се казва какво писал Христос. Наоколо били евреите, фарисеите, а Той пишел името на всеки един от тях и до него името на неговата любовница. Фарисеите виждали това и започнали да се ужасяват, защото се отчаяли и си казвали: Какво ще правим сега? – ние сме направили това, което сме направили. Той, Който не е правил такива неща- такъв помисъл имали – няма ли да хвърли камък? Христос им отговаря- този, който е без грях, нека пръв хвърли камък! Този, който пръв ще хвърли, обаче се страхува, защото Христос ще напише и неговото име на земята. Разбирате ли? Но законът бил закон. Какъв е изводът след всичко това? Разбира се, той е мълчаливо изразен, Христос не го казва – че законът съществува, но вие не пазите закона, значи, нужно ви е нещо друго и Аз отсъждам, че ви е нужна не смърт, а благодат. Това е страхотното послание. Всички вие сте нарушители на закона. Тоест мълчаливо, тези неща се казват без Той да каже нещо, просто казват това, което става. Всички сте потъпкали закона, всички там, следователно тя е един жертвен козел, който сте избрали, за да се освободите от вашите вини и да имате алиби, че аз пазя закона, имам няколко слабости, но обичам и пазя закона! Разбирате ли колко страшно същество е човекът? Колко отвратителен може да стане? Христос им показва, че всички имат проблем със закона. Той не решава да вземе камък да хвърли върху всички, да извика учениците Си и да им каже: хвърлете камъни върху всички тях, защото те имат същия проблем!, а на всички опрощава и казва обратното –край, никой няма да хвърля камък! Междувременно другите били ужасени и естествено не искали да хвърлят камъни. Христос останал там, пишейки по земята, докато всички си тръгнали. Всички си тръгнали, защото този, който оставал, виждал името си на земята. Жената останала сама и Христос я попитал: Осъди ли те някой? Не, Господи! Никой. И Аз те не осъждам! Вижте каква нежност! Това е един от най-разтърсващите изрази в Евангелието. Ако познавахме Христос чрез тези неща, никога нямаше да Го оставим, но ние не Го познаваме. Ние и Него съумяваме да превърнем в небесен жандарм, докато никога не е бил такъв. И Аз те не осъждам! Защо не я осъжда? Законът е категоричен, тя изобщо не казва: Не съм виновна!, а си признава. Тя добре знае, че е виновна, че наказанието за това е убиване с камъни, но не възразява и не казва: Нищо не съм направила! Напротив. Тя признава, че го е направила. И чува тези Христови думи. Защо? Именно защото дойдох не за да съдя, а за да спася света. Това, че Христос не ни съди на този етап е разтърсващо, Той не упражнява власт, а само служи. Ти съгрешаваш, отиваш при свещеника, той ти чете опростителна молитва и край! Вече не биваш съден. Ти обаче трябва да отидеш при Христос, за да стане това нещо. И Христос чрез Своите приемници, епископите и свещениците ти казва: И Аз не те осъждам. Христос също казва: На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат. Колко страшна власт дава на Свещенството, не на хората. Той приел нейното състояние и признание като изповед. Той приема това нейно мълчание като изповед, прочита й опростителната молитва и казва И Аз те не осъждам, върви и недей вече греши! Внимавай! Това, което направи, е грях! Но в онзи момент всичко е изтрито, но внимавай занапред! Не греши спрямо тази любов, която ти прости! Тя ти прощава без абсолютно нищо от твоя страна. Представете си какво страшно преживяване на Божията любов имала тази жена, защото, когато Христос й казал и Аз те не осъждам, Светият Дух действал в онзи миг и я очистил. Христос нищо не прави Сам, а Светият Дух постоянно Го подкрепя и така Той й дал опрощение. Тоест в онзи миг тя преживяла тази страшна свобода, както и страшна благодарност и от този момент вече има много сериозни причини да Му благодари. Тя се удивила, именно защото срещнала Бога.
Снимките: