Кой и как вдъхна живот на българската мафия

Стартът на организираната престъпност не е от 10.11.1989 г., престъпници като Карамански и Барона действат и преди това

Мафията внимателно наблюдава служителите от местните органи на МВР, прокуратурата, съда и други органи на държавната власт, изучава техните слабости – алкохол, жени, комар и др., и при случаи „помага”, като съответно иска след това „услуга” за „услуга”, а в някои случаи направо шантажира

Представата за създаването и укрепването на организираната престъпност в България досега беше, че тя се е зародила в годините на прехода. А нейните най-ярки представители са от средите на бившите спортисти, които са останали без препитание, след като държавата е престанала да субсидира спорта, те са се самоорганизирали и развили в мощна група от силови структури, на които държавата не успява да противодейства въпреки заканите на политиците и партиите. Една твърде романтична представа…

Отварянето на досиетата в последните години показва, че това съвсем не е така. Оказва се, че най-ярките представители на организираната престъпност са наследство от комунизма. Всъщност през 70-те и 80-те годин на миналия век престъпления извършват редица знакови фигури от престъпния свят. Набеденият за кръстник на българската мафия Иво Карамански, Боян Петракиев – Барона, Юри Печурката и много други са добре познати преди това с престъпната си дейност, но те вече организират и оглавяват престъпни групи от самото начало на прехода, а повечето след това лека-полека са елиминирани, други повече или по-малко излизат от сенчестия бизнес и започват на светло.

Така че тези нови факти променят осмислянето за развитието на БОП и за процесите, които са протичали в специалните служби. Те дават друг прочит на отделни случки и тенденции в кримилния и икономическия живот на България през последните 20 години.

Разбира се, през 90-те години се появиха нови играчи, те изместиха или се сляха със старите. Братята Васил и Георги Илиеви, братята Маргини, Младен Михалев – Маджо и др. бяха главните действащи лица през 90-те и началото на новото хилядолетие, но и в този бизнес тече смяна на поколенията, и то доста бързо.

Преходът просто е позволил на всички тях да развият своите качества и ги направи недосегаеми благодарение на контактите им с Държавна сигурност. Другият факт, който ни предостави отварянето на досиетата, е, че голяма част от тях са били доносници на ДС, която срещу информация им е спестявала някои нарушения.

Една от основните причини е, че организираната престъпност и „новите“ специални служби са свързани. От една страна стои фактът, че криминалните престъпници са били или обект, или субект на милицията и по-рядко на ДС, от друга страна – новите специални служби са наследници на различните управления на ДС.

Сайтът desebg.com през 2013 г. публикува строго секретна аналитична справка относно: състояние и тенденции на валутноконтрабандните престъпления и организираната престъпност в Народна република България. Документът е от август 1990 г. и е изготвен от старши разузнавач в Националната служба за защита на конституцията (НСЗК). За кратък период от време това е названието на българското контраразузнаване. НСЗК е правоприемник на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването), трансформация, станала през февруари 1990 г. (впоследствие НСЗК е преименувана в Национална служба „Сигурност”, която през 2008 г. е включена в днешната ДАНС).

Строго секретната справка е един от първите документи, в който в прав текст неколкократно е използван израза „мафия” при анализа на застрашителното нарастване на организирана престъпност и проникването на корупцията в държавната власт.

Интересно е, че в анализа е изложена и статистика за контрабандата и валутни престъпления още от края на 60-те години в НРБ (факти, които категорично опровергават пропагандното твърдение, че по време на комунизма нямало престъпност).

В документа е изказано предупреждение, че симбиозата между лицата, осъществяващи валутноконтрабандна дейност и организираната престъпност, може да постави българския пазар под контрола на „престъпни елементи”, а от друга – „да предизвика включването на организираната престъпност в международния трафик на наркотици”.

Отбелязан е скокът на валутните престъпленията, незаконната търговия и контрабанда от 1987 г. насетне. Подробно е коментирано и състоянието на контрабанда на наркотици в България от 1988 г.

В анализа е отделено място на незаконния трансфер на валута в големи размери, на контрабандата на злато и златни изделия и на стоковата контрабанда, извършвани преди всичко от ирански граждани. „Изброените по-горе престъпни дейности, извършвани от чужди граждани на територията на НРБ, не биха могли да се осъществят без прякото участие на българския престъпен свят или българската мафия”, се посочва в документа.

„Организираната престъпност се заражда в едно общество само тогава, когато нейната дейност носи големи, свръхпечалби, т.е. тя трябва да има своя свободна „екологична ниша” в икономиката на дадена страна”, се подчертава в аналитичната справка.

Според данните на българското контраразузнаване наличието на големи парични средства не пречи на мафията да купува и да дава подкупи на служители от администрацията. Описани са и конкретни примери, характери за началото на 90-те години.

„По получени оперативни данни мафията внимателно наблюдава служителите от местните органи на МВР, прокуратурата, съда и други органи на държавната власт, изучава техните слабости – алкохол, жени, комар и др. и при случаи „помага”, като съответно иска след това „услуга” за „услуга”, а в някои случаи направо шантажира, като иска закрила или информация”, се отбелязва в документа.

Още преди 1990 г., според строго секретната справка се забелязва стремеж от страна на мафията в „изпиране” на незаконно придобитите средства. Цитирани са и конкретни случаи.

В края на документа са посочени и проблемите, свързани с организираната престъпност и наркотрафика в България. На първо място е поставено подценяването на социално-икономическите фактори, създаващи условия за наличие на организирана престъпност в страната.

В анализа обаче не е коментиран фактът, че още от 60-те години ЦК на БКП е сезиран от Държавна сигурност за контрабандата, която извършват държавни търговски обединения и че с решение на комунистическото правителство контрабандата още тогава е поставена под партийно-държавна опека, а контрабандните канали, или „скритият транзит”, както комунистите наричат контрабандата, се изграждат, контролират и проследяват от структури на самата ДС. Голяма част от участниците в т.нар. скрит транзит, включително и чужди граждани, пък са вербувани като агенти от Държавна сигурност.

Документът е включен в сборника на комисията по досиетата „ДС и краят на тоталитаризма”, 2011 г.

 

Снимка:

1 Борческите бригади се въздигат от началото на 90-те години

2 Васил и Георги Илиеви и Мая Илиева

3 Георги Илиев и Христо Стоичков