Пламен Митрев пред следствието: Нямам представа защо, но предполагам кой

Бившият продуцент на „Блясък” има подозрения кои са извършителите на убийствата на доц. Цветанов, на Мечката и на Андрей Луканов

 

 

Предлагаме в броя извадки от показанията на Пламен Митрев, дадени пред бившия директор на Специализираната следствена служба Бойко Рашков. Разпитите са проведени на 21 и 28 август 1998 г., а протоколите са в общ обем от 38 машинописни страници, пише „Параграф 22“. В тях Митрев разказва за ключови убийства през 90-те години на миналия век и изказва предположения за извършителите им. Пламен Митрев е прочут като подсъдим по дългогодишно дело за изнасилване от 1997 г., когато той и негови другари държаха насила във вила в Градец 4 манекенки, примамени да ги снимат във фотосесия. Митрев е един от идеолозите и селекционерите на новата порода „Българско овчарско куче”. Той е един от основателите на СИК, бивш продуцент на предаването „Блясък”, бивш собственик на една от най-големите модни агенции „Имидж”, близък до мафиотския клан в Краснодар. Днес Митрев е зам.-председател на Българския киноложки съюз.

 

 

„… Преди да започна, ще ви дам един съвет. Тези хора са със сериозни възможности и ако поставите един човек под наблюдение поне за седмица, ще излязат наяве много неща. Това е човекът, който прави директната връзка с политиците. Той се казва Венцислав Джоков и е бивш съдружник на Любомир Павлов, който пък е много близък със Стефан Софиянски. С Павлов се познавам още от 1982-1983 г., когато заедно създадохме и разработихме „черния“ видеопазар в България. По линия на Шесто главно управление на ДС тогава с мен работеше един човек – Валери Пенев, мисля, че се казваше. А уговорката беше да не въртим порнография и политически филми.

Венцислав Джоков е бивш барман в лоби бара на Японския хотел (днес „Кемпински – Зографски“ – бел. ред.), където се разпределяха всички проститутки, наркотици и т.н. в София. От 1992 г., когато го изгониха, върти бизнеса си от дискотека „Лас Вегас“ (в столичния жк „Иван Вазов“ – бел. ред.). А всички, които сега са помощници на Пашата и на Маджо, са минали като бодигардове през неговите бригади.

Цялата работа започна през 1993 г., когато

 

Иво Карамански се опита да стане решаващ фактор в по-ниските среди на организираната престъпност в България.

 

Тогава около него вегетираше една новосъздадена организация, доколкото си спомням „Защита“, където от разбойническата страна, така бих казал, беше Слави Бинев от групата „Дескрим“. Другият много сериозен фактор в тази организация беше депутатът от ДПС Иван Палчев, а основната движеща сила беше доц. Цветан Цветанов.

Идеята беше т.нар. групировка на борците, в която основна роля играеха Васил Илиев, Големия Маргин, Димата Руснака, Маджо и Пашата, да се противопостави на Карамански, който доста ги беше притеснил. Така се стигна до побоя в „Дескрим“ заради електронно устройство за разблокиране на автомобилни алармени системи. В един момент трима от групата на борците – Димитър Джамов, Димата Руснака и Големия Маргин, забягнаха зад граница и бяха обявени за общодържавно издирване. След това с посредничеството на Венци Джоков, Иван Палчев и доц. Цветан Цветанов нещата се уталожиха: Слави Бинев и хората му оттеглиха жалбите си срещу борците, а Джамов, Руснака и Маргина се прибраха в България. Уговорката беше, че доц. Цветан Цветанов ще получи една много голяма сума пари, но доколкото зная, са му връчени само 20 000 долара. Трябваше да му бъдат дадени още стотина хиляди долара, но хората около Венци Джоков не искаха да плащат повече.

Хората, които със сигурност извършиха покушението над Цветан Цветанов, аз ги знам кои са – двама руснаци, но кой е българският им шофьор, мога само да предполагам. Сигурен съм в това, защото

 

руската връзка на Венци Джоков с Краснодар аз съм я създал.

 

Този град е признат за втория най-сериозен престъпен център в Русия. Намира се на 300 км от Дагестан, на 600 км от Чечня, на 650 км от Грузия и на 350 км от Калмикия. Всички мафиотски босове от тези страни имат резиденции в Краснодар и използват краснодарските си връзки.

Същите тези двама руснаци бяха в България точно по времето, когато беше застрелян Мечката (шефът на бургаската Първа частна милиция Георги Николов – Жоро Мечката, бе убит с един куршум в главата на 10 юни 1995 г. – бел.ред.), същите хора бяха тук и през 1996 г.,

 

когато беше извършено убийството на Луканов.

 

Въпреки че тогава руснаците бяха в обтегнати отношения с Венци Джоков, тези двамата бяха настанени в неговия блок, който се намира на ул. „Акад. Методи Попов“ (до кубинското посолство), т.е. на

 

по-малко от 500 метра от жилището на Андрей Луканов, което пък е на ул. „Латинка“.

 

Тогава аз също бях в конфликт с Джоков, но тези хора идваха при мен да си взимат руски книги, защото разполагам с огромна библиотека.

Имената на тези хора аз ги знам, защото имам техни документи и снимки, за да мога да им вадя покани за България. Те имаха по няколко паспорта, дълги години са служили в Афганистан и са много сериозни поръчкови убийци. Единият от тях и помощникът на шефа на краснодарската мафия повече от година (т.е. от пролетта на 1997-а – бел.ред.) са задържани за убийството на руски депутат. Този помощник се казва Виктор Глушко-Гуня, а неговият бос е известен като Фома. Глушко е човекът, който договаря поръчките и на когото Венци Джоков оборудва дискотека в Краснодар.

Другият, който директно е участвал в „нещата“, се казва Михаил Свиридов. Той пристигна в България още през 1993 г. и повече от една година живя в мой апартамент, точно срещу офиса на агенцията ми „Имидж“. Още като дойде, Венци Джоков му даде един пистолет „Лама“ или нещо подобно. После, като дойде Виктор Глушко, Джоков и на него даде пистолет – „Берета ’92“ с някакви букви още. Всеки път, когато Виктор си тръгваше, оставяше пистолета си при мен. Той не е идвал повече от две години (т.е. от 1996 г. – бел. ред.) и затова пистолетът му е още скрит във вилата ми, защото смятам, че не са го намерили при обиските.

След като разбрах, че става дума за „мокра поръчка“, казах, че няма да участвам, но по ред причини не можех да се откажа изведнъж. Знаех, че става въпрос за доц. Цветанов и знаех, че те предпочитат да платят за неговото премахване, вместо да му дадат онези 100 000 или повече долара за уреждането на въпроса с връщането на Маргина, Димата Руснака и Джамов. Освен това начело на „Защита“ им трябваше и човек, който щеше да бъде по-удобен за тях.

 

Убийството на Цветанов го поръча групата, която е около СИК – Маргина, Димата Руснака, Венци Джоков,

 

който плати поръчката на Виктор Глушко с оборудване за дискотеката му „Лас Вегас“ в Краснодар.

Оръжието осигуряваше Венци Джоков по един канал в Югославия. Аз не съм участвал в оперативния план и не го зная, но когато се извърши убийството на доцента, аз трябваше да отида в Албена и да чакам хората там. Докараха ги с автомобил на 1 септември (т.е. два дни след разстрела на Цветанов – бел.ред.) и стояха в Албена шест дни, защото бяха изтървали ферибота, който е веднъж седмично. Тогава бяха четирима души – трима в София и един, който трябваше мен да наблюдава. В София бяха Михаил Свиридов, Павел Бурназюк и Фьодор Сидоренко-Сидер. А „моят човек“ се казва Слава Иванов или Павлов, не мога да си спомня точно, но му имам имената записани…

През 1995 г., десет дни преди смъртта на Мечката (шефът на Първа частна милиция – бел. ред.), ми се обади Виктор и ме помоли спешно да изпратя покани за пребиваване в България на трима от неговите хора и да ги приема – Михаил Свиридов, Павел Бурназюк и едно момче, на което помня само първото име – Сафрон. То обаче стоя през цялото време с мен на Албена – много богато и много културно момче. А другите двама в момента, в който пристигнаха с чартърен полет от Краснодар, ме помолиха веднага да им купя билети за София, че там ги чакали други хора.

(Следва)

 

Снимки:

 

1 Пламен Митрев

2 Андрей Луканов

3 Иво Карамански

 

4 Слави Бинев и доц. Цветан Цветанов

 

5 Паметникът на Георги Николов – Жоро Мечката