ЮЗУ студентите Богомила Венциславова от Дупница, Елена Дончева от Сандански, Веселина Шарланджиева от Мусомища в защита на SOS селището в Дрен, събраха над 300 подписа

Третокурсници от специалността „Социална педагогика” в Югозападния университет „Неофит Рилски” в Благоевград започнаха подписка сред колеги и преподаватели с надеждата за спиране на процедурата по закриването на SOS селището в село Дрен.

Така те на практика показват гражданска позиция относно действия на една уважавана институция, каквато несъмнено е SOS селищата в България и по света.

Веселина Шарланджиева, която е родом от гоцеделчевското село Мусомища, е запалила по идеята както свои колеги, така и ректорското ръководство. В нейна подкрепа – организационна и морална – са се включили преподавателите доц. д.р Траян Попкочев, заместник-ректор на ЮЗУ „Неофит Рилски”; доц. д-р Веска Гювийска; доц. д-р Невена Филипова; гл. ас. д-р Блага Джорова; гл. ас. д-р Юлиана Ковачка; студентките от 3-ти курс по специалността „Социална педагогика” Богомила Венциславова – Дупница, Елена Дончева – Сандански, Надя Тошкина – Костенец.

Веселина и колегите й са били на практика в селището, където са останали очаровани от условията, в които живеят деца, лишени от родителски грижи.  Шарланджиева специално благодари за тази практика на главен асистент Ю. Ковачка, защото благодарение на нея е било възможно стажуването в Дрен, както и на университета, разбира се. Студентката не пропусна да спомене и доц. д-р Веска Гювийска.

Миналата година преподавателят е водил дисциплината „Методика на работата на социалния педагог“. Доц. д-р Гювийска е родом от село Дрен и има поглед над случващото се в селището. След като разбрали, че се подготвя закриването на селището и преместването на децата в апартаменти в Перник и София, под претекст, че така малолетните деца ще се интегрират по-добре, бъдещите социални работници не се поколебали да организират акция по защита на децата и самото селище. Нагърбили се с организиране на подписка и анкета сред студенти, преподаватели и граждани. Като не забравили да направят дарителска кампания за първи март. Събрали дрешки, накупили лакомства и отишли в селището. Там Веси останала очарована и почти се разплакала от съдбата на едно от момчетата в селището. Момченцето е на 8 годинки, от близо 2 живее в дома. Нарисувало картинка и попитало: „Може ли да я занеса на мама у дома?” ТО приемало за СВОЯ МАМА SOS майката, а не биологичните родители, които, меко казано, го тормозили психически.

Към момента са събрани над 300 подписа в защита на SOS селището в Дрен, само от студенти в педагогическия факултет. Амбициите им е подписката да обхване целия университет, като и населени места от целия Югозапад.

Наред с подписката Веселина и нейните колеги са организирали и анкета. Болшинството са резервирани, меко казано, от идеята за преместването на децата в други населени места, а като евентуална причина изтъкват по-скоро финансови проблеми. Според специалистите от Югозападния университет трябва да се запази една работеща институция, която отговаря на всички съвременни изисквания и критерии при отглеждането на малолетни деца от 8 до 15-годишна възраст.

Според Веселина Шарланджиева тя и колегите й са нямали усещането, че са в институция. По думите й децата са изключително възпитани и спокойни, привързани един към друг, чувстват се сигурни и защитени.

„За първи път от всички институции, в които сме били, виждаме такива дечица – очичките им грееха, на лицата им имаше усмивки. За дните, които прекарахме с тях, успяхме да усетим атмосфера на спокойствие”, твърди Веси. Рабира се, че има и различни проблемни казуси, но къде ги няма, както във всяко едно семейство. Немалко са и случаите, в които деца от селището са печелили различни медали и награди от спортни и музикални състезания. Деца, които са напуснали селището след навършване на 15 години и са поели по своя житейски път, посещават своите SOS майки и селището. А това говори за силната връзка, която съществува между тях. Решението за инициативата не беше трудно решение, напротив – нямах нужда от време за размисъл. Като бъдещи специалисти, а и като отговорни граждани на общество сме длъжни да се борим за доброто бъдеще на нашите деца. В момента събираме още подписи, надявам се да привлечем към каузата много съмишленици. При наличието на толкова институции за деца в България това е наистина една работеща институция, която дава необходимите грижи, внимание и любов, закрила и, разбира се, образование и медицинска грижа. Дали решението за закриване на селището е добре обмислено, или за пореден път децата ще бъдат изправени пред изпитание? Не сме обсъждали нашироко темата  с доц. Попкочев, затова не мога да кажа повече от това, което той е изразил, подкрепяйки нашата инициатива. Мисля, че всички много точно и ясно са изразили мнение от гледна точка на професионалисти, занимаващи се с педагогика.

Както е известно, ръководството на SOS-България взе решение за закриване на селището в село Дрен. Сред доводите, които изтъкнаха ръководителите, бе грижата за по-доброто бъдеще на децата. Затова искат от началото на следващата учебна година да преместят децата в жилища, които до момента все още не са закупени, основно в Перник и София. И да ги разпръснат в различни училища. Така са щели по-бързо да се интегрират и усвоят забързаното ежедневие на големия град. А селото – Дрен, с цялата инфраструктура – къщички, затревени площи, физкултурни салони и игрища, плюс училище, което може да бъде затворено, ако няма ученици, остават на произвола на съдбата. Защото на последната среща между представители на SOS-България и ОбС – Радомир стана ясно, че управата на селището още не е взела решение какво ще се прави с цялата инфраструктура и тепърва очаквала предложения. Общинският съвет, който е собственик на земята, излезе с официално становище, че е против закриването на селището. Местните жители създадоха инициативен комитет, който да защитава интересите им. Най-интересното е, че до момента все още не са закупени жилища, в които ще се настанят децата от новата учебна година. Поне до средата на месец април, когато бе Великден, подобни постъпки не бяха направени.