Притча за превратностите на съдбата: И в най-безизходната ситуация има спасение, понякога то е под носа ти – просто трябва да го видиш

За много кратко време животът може да се обърне няколко пъти от добро към лошо и обратно. Трябва да сме винаги готови за това

Това е една страхотна история – в нея има толкова поуки, отколкото се нуждаете в момента. И е много интересна! Вижте я. Имало едно царство, в което хората силно вярвали в провидението. Затова там имали странен обичай. На всеки осъден на смърт в последния момент давали да тегли „жребий на съдбата“. Подавали му една купа, в която имало две листчета – на едното пишело „Живот“, на другото – „Смърт“. Ако изтеглел „Живот“, го помилвали. По този начин съдът искал да провери „свише“ дали е взел правилно решение и да разбере каква е волята на съдбата. А всеки осъден до последно имал надеждата, че ще живее.

Живот или смърт!
Живеел там един човек, който бил успял и заможен. Той бил талантлив майстор, хората го уважавали и търсели услугите му. Но заедно с многото приятели имал и немалко врагове. Те толкова му завиждали, че решили да го унищожат. Наклеветили го за тежко престъпление и човекът бил осъден на смърт. Докато лежал в килията си, той си мислел: „Е, поне жребият на съдбата ми дава шанс. Може да имам късмет.“

Сигурна смърт!
Но знаейки правилото за „жребия на съдбата“, недоброжелателите му подкупили съдебните чиновници и успели да подменят листчетата в купата – те извадили листчето „Живот“ и добавили второ с надпис „Смърт“. Така нещастният човек нямал никакъв шанс за спасение – каквото и да изтеглел, го чакала смърт.

Спасение?
Приятелите на осъдения, като разбрали за подготвяната измама, разтревожени отишли при него в килията му и му разказали лошата новина.
– Трябва да разкажеш всичко на съдията и да поискаш да проверят листчетата в купата. Иначе си изгубен! – съветвали го те.
– Чудесно! – зарадвал се мъжът. – Това е моето спасение. Само, моля ви, не разказвайте на никого за това.
Приятелите му решили, че е загубил разсъдъка си от всички неприятности и предстоящата присъда и продължили да го увещават да разкрие измамата. Но той бил непоколебим:
– Просто запазете мълчание, моля ви.

Живот!
На следващия ден трябвало да изпълнят присъдата. Човекът изтеглил своя жребий и… бил пуснат на свобода. Всички били шокирани – и приятелите, и враговете му. Знаейки за измамата, те недоумявали как е могъл да се спаси от тази безизходна ситуация. Ето какво се случило в съда. Когато изтеглил своя жребий, осъденият, без да погледне какво пише на листчето, веднага го сложил в устата си и го погълнал. На съда не оставало да направи нищо друго, освен да види другото листче в купата. А там, разбира се, останал надписът „Смърт“. Така те установили, че човекът е изтеглил „Живот“ и го освободили.

Аз успях да видя няколко поуки, а вие спокойно можете да допълните още.

Понякога най-злият ти враг, който те води към гибел, неволно може да те спаси.

И в най-безизходната ситуация има спасение. Понякога то е под носа ти – просто трябва да го видиш.

За да се справиш с една заплетена ситуация, не трябва да губиш самообладание, а да помислиш.

За много кратко време животът може да се обърне няколко пъти от добро към лошо и обратно. Трябва да сме винаги готови за това.

Когато си успял и талантлив – неминуемо имаш врагове. Не защото си им направил зло, а защото ти завиждат. И много често точно тези врагове са най-опасни.

Животът е непредвидим. В най-лошото на пръв поглед нещо може да се крие благополучният изход.

А и никога не знаеш дали пък не си любимец на съдбата…

Притча за черните приоди в живота ни: Най-важното е да имаме търпение и да не се поддаваме на отчаяние, Господ не ни е забравил, всичко лошо отминава в един момент

Имало някога един цар. Всичко си имал и живеел спокойно и щастливо. Но един ден върху царството му се струпали много беди. Настъпила страшна суша, която опустошила всички посеви, а наскоро след това чужд владетел нападнал царството и го превзел. Започнала епидемия, която отнела живота на цялото царско семейство и на половината население на царството. Войските на съседния цар нападнали столицата и избили останалите. Тогава царят разбрал, че трябва да се спасява, и побягнал към съседните земи, където царят му бил приятел. Стигнал да столицата на царството и поискал да се види с владетеля, като казал на стражата му, че е негов приятел. Но войниците не му повярвали, като видели опърпаните му дрехи, и го отпратили. Наложило му се една година да работи каквото намери, да живее в мизерия и да се бори за оцеляването си. Накрая успял да събере малко пари, за да се облече по-прилично и отново се явил при царя.

Когато приятелят му го приел, той му разказал за всичките си несгоди и нещастия и го помолил за подкрепа. Но за негово огромно разочарование царят му дал 100 овце и го отпратил. Огорчен и разочарован, злочестият цар все пак започнал да пасе овцете – нямал по-добра алтернатива. До една година обаче овцете му били изядени от вълци и той отишъл пак да моли за помощ. Този път му дали 50 овце. Не след дълго стадото му пропаднало в пропаст и той отново изгубил всички овце.
Отишъл трети път при царя и тогава той му дал 25 овце. Започнал злополучният цар почти от нулата. Пасял си овцете, но постепенно стадото му започнало да се разраства и след време се умножило до 1000 овце. Тогава той пак отишъл при приятеля си, но този път, за да му се похвали. И най-неочаквано за него самия царят наредил да му дадат съседното царство.

– Но защо не направи това веднага, още когато дойдох първия път при теб за помощ? – попитал изумен – Защо трябваше да ми даваш да паса овце? Защо не ми даде царството тогава?!

– Защото от него нямаше да остане камък върху камък. – отговорил мъдрият му приятел. – Аз просто почаках, докато свърши черният период от живота ти. Сега вече виждам, че е дошъл следващият етап от твоята съдба. А овцете бяха само показател…

Е, разпознахте ли някои периоди от живота си? Всички злини на света сякаш се изсипват една след друга – болести, загуби, разочарования, провали, пак загуби… новите начинания се провалят с гръм и трясък… усещаш се като в блато – с всяка стъпка затъваш все повече. И започваш да си мислиш, че вселената е против теб, че Господ те е забравил, спомняш си поговорки от сорта на „Едно зло никога не идва само“, а в отчаянието си може и да тръгнеш по гледачки, които те убеждават, че ти е направена магия (те, гледачките, това работят). Само че този път ти си казваш: Ами, да… това е зла магия.

А то е просто тежък период от живота.  Тази притча ни припомня, че всъщност не трябва да търсим кой знае какви дълбоки причини за черните периоди в живота. Просто има такива. Някои са по-дълги и болезнени. Други минават бързо. Но винаги минават. И не трябва да се гневим на съдбата, защото може би тя, както и мъдрият цар, който давал все по-малко овце на своя приятел, ни отпуска мънички парченца късмет и благоденствие, докато сме в този период, за да ни предпази от по-големи загуби. Най-важното е да имаме търпение и да не се поддаваме на отчаяние и самоунищожително поведение. Да изчакаме търпеливо да се разпръснат облаците. А когато небето се проясни и отново изгрее слънцето, да не забравяме, че „и това ще мине“.