Баба Стоя Панчева от Кюстендил доживя до 100 години с ракийка и мляко, синът й Милчо: Болнава е, но надживя баща ми

  Другият столетник бай Никола: Аз не пия, рибата е тайната на дълголетието ми

100 свещички духна баба Стоя Панчева от Кюстендил в компнията на свои роднини. Тя е вторият столетник в Кюстендил през последния месец.

Стоя живее в крайния квартал „Могилата“. Кюстендилката, зодия Близнаци, е от Невестинския край, от село Църварица. Дошла в града, за да се изучи, разказва синът й Милчо Божков. „Майка ми е преживяла Първата и Втората световна война. Радвам се, че е със свежа памет, може да се обслужва сама и не ни създава никакви затруднения“, разказва синът й. „Направихме си празника, събрахме се най-близките, първи и втори братовчеди. Около 37 души се събрахме на трапезата. Тя, родата, ни е голяма, имаше и торта със свещички. Почерпихме се, много подаръци получи“, споделя 67-годишният й син.

„Не очаквах, че мама ще стигне столетие, тъй като е болнава. Баща ми по се държеше, но пък той, Бог да го прости, се спомина от инсулт. Това нали сега е модерната болест за мъжете, а сега не ни създава проблеми“, добавя Милчо. Според него рецептата за дълголетие при майка му се крие и спазването на постите за Великден и Коледа. „Като всички възрастни, мама обича да си пийва домашна ракийка. Прави го и сутрин, и вечер. Имаме едни такива чашки, филджанчета, още от село са останали, те са горе-долу от 50 грама. Това й отваря апетита. Закусва сутрин само мляко. Много се движеше, но си чупи крака. С едно селско торбе вървеше до „Герена” и обратно. Ходеше при роднини, братовчеди, питам я къде. Тя – не е твоя работа. Иначе сме от Божковска махала. Там са си правили сами млякото, екологично чисто“, добавя Милчо.

Само преди две седмици Никола Стефанов също празнува своя един век. Като контрапункт обаче на баба Стоя той не обича ракия. „Някога съм пийвал, но когато имам разстройство, иначе не пуша, не ходя сред природата. Никой от роднините ми не е доживял толкова години. Смятам, че достигнах тази възраст заради плодовете, които консумирам през всички сезони. Пенсията ми е висока – 540 лева, и мога да си позволя и зимата да си купя ябълки от пазара“, споделя Никола Стефанов, дошъл в Кюстендил от Силистра, където бил директор на Института по кайсията. „За дълголетието помага и рибата, но тук кюстендилци не са научени, нямат културата. Аз съм от Дунавския край, там правеха и много хайвер“, казва агроспециалистът. Той отдавна е вдовец, а за него се грижи синът му, който скоро ще се пенсионира.

Снимките:

1 Баба Стоя Панчева

2 Никола Стефанов