Български „надзиратели” се държали с нашенски гурбетчии във Франция и Испания като в концлагер

Робски труд и почти постоянни обиди. Това представлява един работен ден за нашенки, захванали се със земеделска работа зад граница, пише 24rodopi.com. Ставката от 9 евро на час пък се редуцира на 7 заради задължителното плащане от страна на работниците за „услугата“ да бъдат… закарани с бус до оранжериите. „Вдигайте си еб*ните г*зове и се махайте!“, пък чуват най-редовно гурбетчийки от Родопите в оранжериите от т.нар. „отговорници“, които трябва да съблюдават как се върши работата, разказаха жени и мъже от Кърджали, Кирково, Неделино и Златоград, върнали се преждевременно от гурбет от плантациите с ягоди във Франция и Испания.

„Работихме по 9-10 часа на ден. Нормата е 4 касети на час. Всяка от тях тежи по 6 килограма. Над 200 кг бере всяка жена за ден. В оранжериите едва се диша, имаше жени, които припадаха. Нямахме право да говорим, оглеждаха ни ръцете дали не са изцапани с червено – това означава, че сме повредили ягода и направо може да те изгонят. Много жени не издържаха и си тръгнаха, преди да свърши брането. Удържаха ни от парите заради това, че ни карат с бусове до оранжериите и до магазина, за да пазаруваме. Постоянно ни повтаряха да не разговаряме с никого, дори да знаем езика. По никакъв повод да не говорим с полицаи и да обясняваме къде сме настанени и с какво се занимаваме“, разказаха родопчанки. Те твърдят, че проблеми с работодателите нямали, дертовете им обаче идвали най-често от „надзирателите“.

Те заминали с посредничеството на фирма. Там работили за местни земеделци. Всички „надзиратели“ обаче са били от България. „Държаха се грубо, все едно сме в концлагер. Ако някой посмее да се възпротиви за нещо, обикновено му посочват пътя към дома“, допълват гурбетчийките.

Снимка:

В оранжериите едва се диша, имаше жени, които припадаха, оплакват се нашенци