Чилийският поет Пабло Неруда: Обичам любовта, където двама си делят и хляба, и леглото

Чилийският поет Пабло Неруда е известен с любовната си поезия, заради която получи Нобелова награда през 1971 г. Произведенията му са забранени между 1973 и 1990 г. от военния диктатор Аугусто Пиночет. Причината е, че авторът е от водачите на комунистическата партия в Чили. Неруда е носител на Сталинската награда за мир от 1953 г., пише „Лира” Умира през 1973 г. Представяме ви негови цитати, публикувани в wikiquote.org и goodreads.com.

• „Да усещаме любовта на тези, които ни обичат, е огънят, който поддържа нашия живот.”
• „Моята съдба беше да обичам и да кажа сбогом.”
• „Дали пролетите сълзи не чакат в малки езера?”
• „Всичко е церемония в дивата градина на детството.”
• „Трябва да мечтаем, за да продължаваме напред.”
• „Искам да направя с теб това, което пролетта прави с черешите.“
• „Във всичко в този свят има част от моята душа.“
• „Не е необходимо, скъпа, и нека нас не ни задържа каквато и да било сила – насила нас с тебе да съединява.“
• „Обичам любовта, където двама си делят и хляба, и леглото. Любов, която е до време или до век. Любов – подобно бунт, назряващ в сърцето, а не парализа сърдечна. Любов, която ще настигне. Любов, която няма да настигнем.“
• „Исках да стана поет, който може да обхване колкото се може повече… Исках да споя в едно човека, природата, страстите и събитията и всичко това да се развива напълно взаимносвързано.“