Соломон предупреждава: Хляб, спечелен с неправда, се услажда на човек, но после устата му с камъчета се пълни

Filed under: Глас Свише |

Не казвай: „ще отвърна за злото“; остави тази работа на Бог, и Той ще те запази

161-15-01

  1. Виното е присмехулко, сикерът – размирник; и всеки, който се увлича от тях, е неразумен.
  2. Заплаха от царя е като лъвски рев: който го дразни, греши против себе си.
  3. Чест е за човека да се въздържи от свада; а всяки глупец е закачлив.
  4. Мързеливец зиме не оре: ще потърси през лятото – и няма нищо.
  5. Помислите в сърцето на човека са дълбоки води, но разумен човек ги изчерпва.
  6. Мнозина хвалят човека за милосърдието му, но кой намира истински човек?
  7. Праведник ходи в своята непорочност: блажени са децата му след него.
  8. Цар, който седи на съдийски престол, с очите си разпръсва всяко зло.
  9. Кой може каза: „очистих сърцето си, чист съм от греха си“?
  10. Нееднакви теглилки, нееднаква мярка – едното и другото са гнусота пред Господа.
  11. Дори и дете може да се познае по работите му: чисто ли и правилно ли ще бъде поведението му?
  12. Ухо, което слуша, и око, което гледа, – и едното и другото е Господ създал.
  13. Не обичай да спиш, за да не осиромашееш; дръж открити очите си, и ще ядеш хляб до насита.
  14. „Лошо е, лошо е“, казва купувачът, а кога отмине, хвали се.
  15. Има злато и много бисер, но разумни уста са драгоценна вещ.
  16. Вземи дрехите му, понеже е поръчителствувал за чужд; и за чужденеца вземи от него залог.
  17. Хляб, спечелен с неправда, се услажда човеку; но отпосле – устата му се с камъчета напълват.
  18. Предприятия добиват твърдост чрез съвещания, и след съвещание води’ война.
  19. Който ходи да клюкарствува, открива тайна, и който широко разтваря уста, с него се не събирай.
  20. Който злослови баща си и майка си, нему светилото ще угасне сред дълбока тъмнина.
  21. Наследство, бързо заграбено в начало, няма да се благослови отпосле.
  22. Не казвай: „ще отвърна за злото“; остави’ на Господа, и Той ще те запази.
  23. Нееднакви драмове са гнусота пред Господа, и неверни теглилки не са добро нещо.
  24. Стъпките на човека се насочват от Господа; тогава как човек може узна пътя си?
  25. Примка е за човека да дава набързо оброк, и след оброка да се разкайва.
  26. Мъдър цар отвява нечестивите и обръща връх тях колелото.
  27. Господне светило е човешкият дух, който изпитва всички дълбочини на сърцето.
  28. Милост и истина опазват царя, и с милост поддържа той престола си.
  29. Слава за юноши е тяхната сила, а украшение за старци – седината.
  30. Рани от бой са лекарство против злото, също и ударите, които стигат до вътрешността на утробата.

***

  1. Сърцето на царя е в ръката на Господа, както потоците водни: Той го насочва, накъдето поиска.
  2. Всички пътища на човека са прави пред очите му; но Господ претегля сърцата.
  3. Да пазиш правда и правосъдие е по-угодно на Господа, нежели жертва.
  4. Горделиви очи и надуто сърце, с които се отличават нечестивците, е грях.
  5. Помислите на прилежния се стремят към изобилие, а всеки бързелив търпи немотия.
  6. Придобиване съкровища с лъжлив език е мимолетно духване за ония, които търсят смъртта.
  7. Насилието на нечестивците ще се струпа върху тях, защото са се отрекли да пазят правдата.
  8. Душата на нечестивеца желае зло; в негови очи няма да намери милост и приятелят му.
  9. Когато наказват кощунника, простият става мъдър; и когато мъдрия вразумяват, той придобива знание.
  10. Праведникът наблюдава дома на нечестивия: как нечестивци падат в злочестие.
  11. Който затуля ухото си пред писъка на сиромаха, той и сам ще пищи, – и няма да го чуят.
  12. Таен подарък потушва гняв, а дар в пазуха – силна ярост.
  13. Да пази правосъдие е радост за праведника и страх за ония, които вършат зло.
  14. Човек, който се е отбил от пътя на разума, ще се настани в събранието на мъртъвците.
  15. Който обича веселби, ще осиромашее, а който обича вино и мазно, няма да забогатее.
  16. Нечестивият ще бъде откуп за праведния, и лукавият – за простодушния.
  17. Ценно съкровище и тлъстина има в къщата на мъдрия, а глупавият човек ги разпилява.
  18. Който пази правда и милост, ще намери живот, правда и слава.
  19. Мъдрият влиза в града на силните и събаря крепостта, на която са се надявали.
  20. Който пази устата си и езика си, пази душата си от беди.
  21. Горделивият злодей – името му е кощунник – действува в пламъка на гордостта.
  22. Гладът на мързеливеца ще го убие, защото ръцете му се отказват да работят;
  23. той всеки ден силно гладува, а праведникът дава и не му е свидно.
  24. Жертвата на нечестивите е гнусота, най-вече кога я принасят с лукавство.
  25. Лъжесвидетелят ще загине, а човек, който говори, каквото знае, ще говори винаги.
  26. Нечестив човек има дръзко лице, а праведният държи право пътя си.
  27. Няма мъдрост, няма разум, няма кроеж – насрещу Господа.
  28. Коня стъкмяват за деня на битката, но победата е от Господа.

***

  1. По-добре е добро име, нежели голямо богатство, и по-добре е добра слава, нежели сребро и злато.
  2. Богат и сиромах се срещат един с други; единия и другия Господ е създал.
  3. Благоразумният вижда бедата и се скрива; а неопитните отиват напред и се наказват.
  4. Подир смирението иде страх Господен, богатство, слава и живот.
  5. По пътя на коварния – тръне и примки; който пази душата си, да бяга от тях.
  6. Поучи момъка в начало на пътя му; той не ще се отклони от него и кога остарее.
  7. Богатият господарува над бедния, и длъжникът става роб на заемодавеца.
  8. Който сее неправда, ще пожъне беда, и пръчката на гнева му ще изчезне. (Господ обича човек, който

драговолно дава, и ще попълни недостига на делата му.)

  1. Милосърдният ще бъде благославян, защото дава на бедния от хляба си. (Който дава подаръци, печели

победа и чест, и дори завладява душата на ония, които ги получават.)

  1. Изпъди кощунника, и раздорът ще се махне, ще престане и свада, и ругатня.
  2. Ленивецът казва: „лъв на улицата! всред стъгдата ще ме убият!“
  3. Устата на блудниците са дълбока пропаст: комуто Господ се разгневи, той ще падне в нея.
  4. Глупостта се привързала към сърцето на момъка, но изправителната пръчка ще я махне от него.
  5. Който уврежда сиромаха, за да умножи богатството си, и който дава на богатия, – ще осиромашее.
  6. Наклони ухо и слушай думите на мъдрите, и обърни сърцето си към моето знание;
  7. защото ще бъде утешително, ако ги пазиш в сърцето си, и те бъдат също в устата ти.
  8. За да бъде твоето упование на Господа, аз те уча и днес и ти помни.
  9. Не писах ли ти три пъти, като те съветвах и поучавах,за да те науча на точните думи на истината, та да ги предаваш на ония, които те провождат.
  10. Не ограбвай сиромаха, защото той е сиромах, и не притеснявай злочестника при портите, –
  11. защото Господ ще се намеси в делото им, и ще изтръгне душата на грабителите им.
  12. Не другарувай с гневлив и не се събирай с припрян човек, за да не привикнеш на неговите пътища и да не навлечеш примка на душата си.
  13. Не бъди от онези, които дават ръка и поръчителствуват за дългове:
  14. ако няма с какво да заплатиш, защо да докарваш дотам, че да ти вземат постелката изпод тебе?
  15. Не преместяй стари межди, които са твоите бащи прокарали.
  16. Видял ли си човек пъргав в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред прости.
Spread the love