От всеки труд има полза. Само от празното бърборене се получава вятър

 

Словото е велик дар, с който Бог е наградил човека. Словото ни служи за общение помежду ни, то ни дава и силата на молитвата, с която се обръщаме към Бога.

Въпреки това има голяма разлика от слово до слово. Думите могат да изразят човешкото благородство и благи помисли, но могат да изразят и лъжата, обидата, ругателството…

В книгите е събрана мъдростта на вековете. Първата книга е Библията и благословен е онзи, който отрано е разбрал това. Благодарение на Библията хората са изучавали и предавали великото Божие слово от поколение на поколение… Сред великите и вечни мъдри слова в Библията са и притчите. Това са онези кратки поучения, с които Иисус се обръща към хората, пише bulgariasega.com. До нас тези поучения достигат чрез Евангелията и някои от тези притчи са широко известни. Родители и възрастни хора ги използуват при възпитанието на децата си или за да убедят някой друг човек, по най-благовиден начин, че той греши в нещо и трябва да се поправи.

Притчи от по няколко мъдри думи

От гордостта произхождат само препирните. А мъдростта е с ония, които приемат съвети.

Богатството, придобито с измама, отведнъж ще изчезне. А който събира с ръката си, ще го умножи и ще живее с него.

Отлаганото желание изтощава сърцето. А постигнатото желание дава плодове на живота.

Поуките на мъдрия са извор на живота. Те учат как да избягваме смъртта.

Добрата жена съгражда дома си. А безумната го събаря със собствените си ръце.

Дето няма волове – яслите са чисти. Но в силата на воловете е изобилието.

Безумните се хранят с глупост. А благоразумните събират мъдрост.

Който презира ближния си – греши. А който показва милост към хората е блажен.

От всеки труд има полза. Само от празното бърборене се получава вятър.

Богатството на мъдрите е благодат за хората. А богатството на непросветените е бреме за обществото.

Който не се гневи бързо, ще живее дълго. А който много се пали – бързо изгаря.

Който угнетява бедния, нанася укор на Създателя. А който е милостив към сиромаха – показва почит Нему.

Правдата възвишава народа. А неправдата смазва племената.

Мек отговор отклонява ярост. А оскърбителната дума събужда гнева.

Очите Господни са на всяко място. И наблюдават злите и добрите.

Благият език е дърво на живота. А злият води към ада.

За несговорчивия всички дни са скучни. За този с весело сърце всичките са празник.

По-добре малко със спокойствие, отколкото много под страх и с ужас.

По-добре гощавка от зеле с любов, отколкото хранено говедо с омраза.

Който често се кара – къса на парчета душата си, който говори с благи дума – подхранва я с медовина.

Гордостта предшества гибел, властолюбието – падение.

Който влиза в препирни – обича престъпленията, който търси мир – печели.

Който има опако сърце – не намира добро. Който е с извратен език има извратени приятели.

Който щади думите си, е умен. А търпеливият човек е благоразумен.

Притчи за всеки ден

 

Баща, син и магаре се тътрели в пладнешката жега по прашните улици на града. Бащата яхал магарето, а синът го водел за юздечката…

• Горкото момче, – казал на глас един минувач, – момченцето едва ходи, как може да яздиш, като синът ти изнемогва!

Бащата се сконфузил. Като завили зад ъгъла, той слязъл и качил сина си на самара. След малко обаче в тях се загледал друг човек и громко се провикнал:

• Срам ме е да гледам! Младото седи на магарето като султан, а неговият стар баща се влачи пешком!

Момчето много се огорчило от тези думи и рекло да слезе, но бащата измислил друго – саднал на магарето зад него.

• Хора, мили хора, – ревнала първата жена, която ги срещнала. – Къде се е чуло и видяло такова нещо! Таково мъчение на животното! Тия ще му счупят гръбнака на магаренцито! Безделници, седнали отгоре му като на диван! О, нещастно същество!

Без дума да кажат, баща и син скочили на земята и тръгнали редом с магарето. Но само след няколко крачки ги срещнала тълпа зевзеци, които си умрели от смях:

• Вижте ги тия двамата глупаци! Магаре си имат, а пеша ходят! Да бяха го качили те на гърба си да го носят, та да стане още по-смешно! Ха-ха-ха…

И тогава най-после на бащата му дошъл умът в главата.

– Слушай, сине – рекъл, – каквото и да сторим – все ще се намери някой да не го хареса. Я най-добре ние сами да решаваме какво да правим!