Съжалението ви изпълва с парализиращи угризения, покаянието ви освобождава…

Всеки съжалява за нещо и всеки прави грешки. Най-важното е какво ще направиш след грешката или погрешния избор.

guilt

Хората съжаляват за неправилни постъпки, които им се иска да са предотвратили – груби думи, гневни реакции, лошо поведение, нетърпение. Пропуснатата възможност да направим добро може да предизвика съжаление. Библията предупреждава: „Всеки, който знае кое е добро, а не го прави, извършва грях“ (Яков 4:17). В Божиите очи да направиш нещо грешно и да не направиш нещо добро е едно и също. Твоята цел трябва да е да имаш добре обучена съвест, която предотвратява естествената ти склонност да вършиш зло – волно или неволно. Павел предлага една добра цел: „Затова правя всичко възможно съвестта ми пред Бога и пред хората винаги да е чиста“ (Деяния 24:16). Съжалението е закъсняло осъзнаване на неправилната постъпка. Блудният син изпита опустошително съжаление (Лука 15:11-24). В един момент той се почувства засрамен от глупостта си и от унизителното състояние, в което се намираше в момента. Нищо нямаше да се промени, ако не беше „дошъл на себе си“ и не беше решил да се върне при баща си (стихове 17 до 20). „Съжалението ви изпълва с парализиращи угризения. Покаянието ви освобождава от съжаления и угризения. „Знаете благодатта, която нашият Господ Исус Христос прояви: въпреки че беше богат, Той стана беден заради вас, за да станете вие богати чрез Неговото обедняване“ (2 Коринтяни 8:9). Очевидно контрастът между думите богат – беден отпраща към разликата между нашата духовна бедност и изобилното богатство на Божията благодат. „Винаги благодаря на моя Бог за вас, заради благодатта, която Бог ви е дал чрез Христос Исус, защото чрез Него бяхте богато благословени във всичко“ (1 Коринтяни 1:4-6). В Христос съжалението се заменя с ликуване.