Бавният напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност продължава да подкопава общественото доверие в способността на българските органи да осигурят правосъдие, се кзва в документа
ЕК представи новия си доклад за България, в който пак отчита бавен напредък по делата за корупция и организирана престъпност. Остро е критикувана прокуратурата.
Докладите досега са общо 14, като годишните, в които се дават оценки по механизма за сътрудничество, са 9.
Фактът, че по много от препоръките в доклада от 2015 г. трябва все още да се предприемат действия, подчертава липсата на решимост в усилията на българските институции в ключови области на съдебното управление, заявява ЕК в последния доклад.
Бавният напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност продължава да подкопава общественото доверие в способността на българските органи да осигурят правосъдие. Същото се отнася и до несигурната реакция и последващи действия спрямо конкретни скандали като този, свързан със Софийския градски съд през 2014 г., пише още в документа.
От Брюксел описват конкретно и скандала „Яневагейт“, като изразяват разочарование от реакцията на Висшия съдебен съвет и призовават да се предприемат всички стъпки да се гарантира, че разследването е прозрачно и безпристрастно.
ЕК отбелязва също, че степента на политическата подкрепа за нов подход е поставена под въпрос с отхвърлянето в парламента на предложението на правителството за нов Закон с борба с корупцията. Правителството обяви намерението си да внесе повторно предложението в изменен вариант, но отхвърлянето му подчерта липсата на политически консенсус по процеса на реформи, отбелязва ЕК.
По повод премените в Конституцията от ЕК казват, че макар в измененията да има някои значителни промени в сравнение с първоначално предложения текст, приемането им все пак представлява важна стъпка към реформа на ВСС, който управлява българската съдебна система.
Сега трябва да бъдат предприети последващи действия, за да може пълният набор от промени, предвидени в стратегията за реформа на съдебната система, да се превърне в законодателство, се посочва още в текста.
За първи път в доклада има остри критики към прокуратурата. Препоръчва се да започне независим анализ на прокуратурата, както е заложено в правителствената стратегия за съдебна реформа, като се държи сметка за вече осъществените мерки за реформа.
Цитиран е Европейският съд по правата на човека, който преди време отбеляза, че „вече в над 45 свои решения срещу България е установил, че властите не са изпълнили задължението си за провеждане на ефективно разследване и счита, че тези повтарящи се недостатъци разкриват съществуването на системен проблем.
Макар това очевидно да е въпрос, който засяга правоприлагането като цяло, ясно е, че проблемите се коренят в прокуратурата и съдебната система, отбелязват от ЕК. И подчертават, че необходимостта от по-задълбочена реформа на прокуратурата се потвърждава от продължаващата липса на солидни резултати по дела за корупция и организирана престъпност по високите етажи на властта.
Препоръките в доклада са:
– Да се създаде единен орган със солиден независим мандат за борба с корупцията по високите етажи на властта и да се предоставят необходимите ресурси. Да се наблюдава напредъкът по такива наказателни дела и да се прилагат мерки за справяне с установените проблеми;
– Да се осигурят условия за безпристрастно разследване на различните твърдения за корупция в Софийския градски съд, както и на евентуални сходни практики в други съдилища;
– Да продължат действията за справяне с корупцията по ниските етажи на властта в МВР. Да стартират подобни действия в други рискови сектори в публичната администрация;
– Да се проведе реформа във ВСС, включително за мониторинг на това как се прилага и доколко е сигурна системата за случайно разпределяне на делата в съдилищата;
– Да се предоставят на Агенцията по обществени поръчки правомощия и организационен капацитет за извършване на задълбочени и основани на оценка на риска проверки на процедурите за възлагане на обществени поръчки.
В доклада се посочва и в кои области е отбелязан напредък по отношение на установените показатели през последните 12 месеца и къде са необходими допълнителни стъпки.
Цитиран е зам.-председателят на ЕК Франс Тимерманс, според когото през изминалата година България е предприела някои важни стъпки, за да върне реформите на дневен ред.
„Сега е време да се премине към следващия етап, като стратегиите за съдебна реформа и за борба с корупцията бъдат последвани от действия и доведат до конкретни резултати“, посочва той. Комисията приветства желанието на България да разчита и занапред на техническа помощ и експертен опит в подкрепа на процеса на реформи, като ЕК е предоставила необходимите за това средства.
„Настоящата година трябва да бъде годината, през която българите ще усетят действителен напредък“, коментира още Тимерманс.
Снимка:
Европейската комисия изрази надежда, че през тази година българите ще усетят напредък на страната.