Вярата в Бог е като взрив в душата, като бомба, която разгонва и най-гъстия мрак! Колкото и тежък да е кръстът на гърба ти – намери сили да се усмихнеш

Сълзите нямат последната дума, нито болката, а Христос, радостта и ликуването

Хубаво е да бъдеш радостен, моля се да чувстваш Христовата радост в себе си, където и да се намираш, през каквото и да минаваш, колкото и да е тежък кръстът върху гърба ти, в сърцето ти, в семейството ти, някъде дълбоко в сърцето ти да има поне малка усмивка. Ако не можеш да се усмихнеш много, се усмихни малко. Струва си трудът и това, което казваме, не е лъжа, нито измама, нито лъжеусещане или самовнушение. Усмихнете се, защото всичко ще премине, усмихнете се, защото кръстът не след дълго води до възкресението в живота. Усмихнете се, защото, ако с очите на душата можете да видите края на историята, на света, тогава ще властва светлината. Накрая радостта властва, пълното щастие, веселието от Бога. Това, през което минаваме, е етап от живота ни. Сълзите нямат последната дума, нито болката, а Христос, радостта и ликуването: това са страхотни неща, те са истински; сред най-голямата скръб, болка и изгарящи сълзи, ако забележиш, ще видиш Христовата светлина, ще забележиш, че накрая идва нещо друго. В крайна сметка и това е утеха, нека прославяме Бога, че ни позволява и имаме този опит.

Болка например е да нямаш работа. Молете се за младите, които нямат работа и завършват университета, но няма какво да правят след това и ги обхваща меланхолия, обхваща ги депресия и не знаят как да живеят. Искат да се оженят, но не могат, защото казват: какво ще кажа на тази девойка, че съм добро и златно момче, но нямам работа. Какво ще ядем? Сухари през целия ден! Не става. Трябва да има и работа, а това е трудно. Затова се молете за тези младите хора. Какво ти казах веднъж да проявяваш търпение, когато минаваш през някакъв кръст и болка и да гледаш малко по-далеч, а не само болката, да гледаш, че заедно с болката Господ ти носи нещо друго по-нататък. Почакай, не бързай. Нужна е вяра, знаеш ли какво означава вярата – тя означава да не виждаш нищо пред себе си, но да казваш: по-нататък ще видя хубава ливада, да вярваш, че идват ливади, красиви пейзажи, дарове, роса сред жегата, да вярваш, че ще видиш оазис. Това ще рече вяра, тя означава, че не виждам нещо пред себе си, но в душата си предварително се оставям, откривам се, отварям в себе си огромни хоризонти, не оцветявам всичко в черно. Затова ти казвам, че с помощта на вярата болката се третира по различен начин: когато изпитваш болка и вярваш в Христос, се надяваш, вярата отменя безнадеждността, притеснението, меланхолията, тя носи оптимистичен лъч сред най-гъстия мрак.

Знаеш ли какво означава да вярваш? Това е взрив в душата, бомба и когато тази бомба избухне, казваш: леле, какво става, не го очаквах! Затова трябва да имаш надежда!