Тезата, че настоящият президент е нарушил конституцията е абсурдна, а решението му е в интерес на обществото
Румен Радев и Росен Плевнелиев
Опазил ме Господ да се намесвам в спора между корифеите по конституционно право дали президентът Плевнелиев е нарушил Конституцията, или не. Та най-малкото не съм юрист. Но доколкото журналистиката е посредникът между институциите и обществото – питам се как се възприема един подобен спор самото общество? И особено аргументите на спора, пише Евгени Петров във „Вевести”.
В страни от лавината латински сентенции от рода на Dura lex, sed lex, си спомням една мисъл на Джеймс Клавел, произнесена от господаря Торанага (Шогун): Законът може да оборва разума, но разумът не трябва да оборва закона.
Когато по друг повод преди година го написах във Фейсбук, известният юрист Кристиян Таков ме поправи, че не е точно така. И съм съгласен с него.
Когато един закон е лош, на негово място би трябвало да дойде по-добър. А творческото прилагане на закона е не по-малко важно от стриктното му спазване. Важното е да не се наруши смисъла и логиката на закона.
А когато спорът около едно прилагане на основния закон засяга практически цялата държава, на преден план излиза общественият интерес пред буквоядството.
Особено, когато изведнъж се оказа, че изтъкнати авторитети в областта на конституционното право застанаха на двете крайни позиции дали с отказа си да състави служебно правителство, президентът Плевнелиев е нарушил Конституцията или не.
Ако е вярна тезата на професора по конституционно право Пламен Киров, че когато няма срок се изисква незабавно изпълнение, трябва да се запитаме – а защо бащите на Конституцията на доста други места са поставяли изрични срокове?
Вторият въпрос е далеч по-важен – ако толкова стриктно, до запетайка трябва да се спазва основният закон, нека да си представим напълно възможната хипотеза, при която всяка от първите две партии (ГЕРБ и БСП) беше държала мандата до разрешения конституционно период от 1 седмица (напомням, че те го върнаха на часа). Тоест – прибавете още 14 дни след 21 декември. Тогава президент Плевнелиев трябваше ли да назначи правителство на 6 или 7 януари, което да работи до 22 януари?
Според проф. Киров отговорът би трябвало да е „да“ и то безусловно. Защото в Конституцията никъде не е казано, ако остават еди колко си дни – не може да се прави правителство, както е казано за трите месеца до края на мандата. Формално Плевнелиев и за една седмица би трябвало да излъчи служебен кабинет. Абсурд, или спазване на буквата на закона, професоре?
Та когато двете страни от професионалните среди не са на едно мнение, тогава обществото прави две неща – избира тази позиция, която отговаря на нейните политически симпатии и убеждения и гледа кое би било по-логично и справедливо.
По първото очевидно се предизвиква ново разделение, вместо обединение.
При второто – няма нищо логично в назначаването на едно служебно правителство, което за 20 работни дни не може да изкара само спесимените на министрите си, а служебните шофьори – домашните им адреси.
И още по-полезно за обществото – няма нищо по-добро през този кратък период да управлява това мнозинство и този кабинет, чийто бюджет беше приет в парламента и се превърна в закон.
Горните тези едва ли са оборими с разумни доводи. Но другото е доста по-опасно. Когато има празноти в основния закон, партиите ги тълкуват не по обективен и полезен за обществото начин, а съобразно тяснопартините си интереси.
Личното ми мнение е, че БСП използва този отказ на Плевнелиев да състави служебен кабинет, за да атакува както президента, така и лидиращата партия ГЕРБ. Но този, който е писал отговора на Румен Радев допусна грешка – с позицията си новоизбраният президент се конфронтира със сегашния и то в момент, в който всички очакват да покаже независимост и политически знаци на обединителност и надпартийност.
Високомерният, ироничен и назидателен тон на Радев едва ли му донесоха нови симпатизанти, защото на практика той отказа диалога и протегнатата ръка. Друг е въпросът не отиде ли доста далеч в компромисните си предложения президентът Плевнелиев.
Така, още преди да е „застъпил на служба“ на „Дондуков“ 2 Румен Радев показва зависимост от една друга тройна коалиция. Коя – оставям да се досетите. Тя много искаше да има служебно правителство и едномесечна суматоха, което от БСП да критикуват на воля, а Радев с удоволствие да смени без да поема отговорност.
Но Дядо Коледа не дойде.
И, браво, г-н президент, Плевнелиев.