Елица Панкова: С молива за наставления Бог спаси крака ми от ампутация, изпрати ми точните хора, които ме излекуваха с домашен мехлем

Бог ни обича и ни познава още преди да сме били заченати, Той има план за всеки един от нас, преди още да сме Го опознали

Елица Панкова от Пернишко разказа разтърсваща история как молитвите й към Бог са й помогнали да спаси крака си от ампутация. Ето и нейната история: „Искам да ви разкажа една от моите опитности, с която да прославя нашия Господ Исус Христос и да насърча всички вас, които я четете. Държа да ви кажа, че по времето на тази опитност аз не бях вярваща. Всичко започна през един есенен ден на месец октомври, когато си купих нови обувки. Същия ден трябваше да пътувам за моето родно село. Обух си новите обувки и тръгнах. По време на пътуването ми заваля дъжд и когато стигнах в града, където трябваше да сменя автобуса, за голямо мое нещастие видях, че имаше вече локвички. Казвам „за мое нещастие “, защото новите обувки ми бяха направили плюски на глезените, които се замърсиха и инфектираха от локвичките, в които стъпвах. Още същата вечер краката започнаха да ме болят. На другия ден веднага отидох на лекар. Започнах лечение, тъй като краката ми бяха набрали гной в тъканта. Лекуваха ме с разни медикаменти, от които нямаше полза, след което ме оперираха. За съжаление подобрение нямах, защото гнойният процес не спираше. Изкарах 2 месеца лечение. През ден оперираха крака ми и примирах от болка, тъй като при гной упойка не се слага. От толкова изрязване на плътта в крака ми се получи дълбока и широка дупка – можеш кафена чаша да поставиш в нея!!! Бях уплашена и ужасена от всичко това! Не знаех какво да правя и къде да отида. Нямаше гаранции, че след толкова операции гнойният процес ще спре.
И така, както се чудех какво да правя, се сетих, че когато бях малка, баба ми говореше за Исус като за най-добър и силен Господ и че ако някога имам нужда от нещо и се обърна към Него, Той можел да ми помогне, стига да Му се помоля за това.
Нямаше какво да губя, ако се обърна към Него… и реших!!! Всяка вечер излизах в коридора на болничното отделение и поглеждайки през прозореца към небето, се молех на Господ да ми помогне да оздравея. За съжаление отново не получих помощ.
След толкова болка, страдания и безпомощност се питах дали все още трябва да остана в тази болница. Започнах да се моля Бог да ми покаже правилния начин как да постъпя. Още след първата молитва и молба за наставление получих отговор!!! На сутринта в стаята ми влезе медицинска сестра и ми казва: “Ти още ли си тук. Я дай да видя докъде си стигнала!“ Като ме видя, се изненада от гледката и веднага ми каза: „Момиче, хвани си пътя и си върви. Тук ще ти отрежат крака. Такъв случай не сме имали никога! Кракът ти е много зле!“
Когато чух тези думи, веднага ги приех за думи на Господ, но нали не бях отдадена на Бога, същата вечер се помолих, ако наистина Господ ми е говорил чрез тази жена, нека да дойде и да ми го каже още веднъж и някой друг!!!
И тогава ми се случи първото чудо, защото на другата сутрин след визитацията ме повика лекуващата ме докторка и ми каза „Виж, момиче, нямам право да те изписвам, без да си получила поне малко подобрение, но тук няма да го получиш! Опитахме с всичко, което имаме, но нищо не става. Кракът ти става от зле по-зле. Днес трябва отново да го оперират, но нищо не гарантираме! Върви си и потърси помощ при други лекари!“
Този път вече приех, че Господ иска да си отида у дома и че трябва да потърся помощ другаде. Веднага, без много да мисля, си взех багажа и си тръгнах. Попаднах на семейство, което ми каза, че може да ме излекува – лекуваха ме близо два месеца с домашно правен мехлем.
Още първия месец гнойният процес спря, а на втория месец дупката започна да зараства и да се запълва с плът. На третия месец вече имах само рана. Слава да бъде на нашия Бог, защото само Той е достоен за слава, почит и величие!!!
Бог ни обича и ни познава още преди да сме били заченати. Той има план за всеки един от нас, преди още да сме Го опознали”