Архиерейският наместник Михаил Колев сменя местоработата си след 13 г. служение в Долномахаленската църква
Рокади разтърсиха Самоковска епархия, след като по заповед на патриарх Неофит от постовете им бяха разместени двама свещеници. Преназначен е протойерей Михаил Колев от храма „Въведение Богородично“ в Митрополитския храм „Успение Богородично“, а свещеник Георги Николов – от Митрополитската църква в храма в Долна махала. Мотивът за промяната е статутът на Митрополитския храм, който е знакова църква за Софийския митрополит още от времето на Българската екзархия. Сред самоковската общественост се носят слухове и има различни версии по повод разместването на двама свещеници от Самоковска епархия. За да информираме обективно своите читатели, вестник „Вяра“ разговаря по темата с отец Михаил Колев – архиерейски наместник на Самоков, и с отец Георги Николов, който вече служи в храма „Въведение Богородично“:
– Отец Колев, Вие преди доста години поехте Долномахаленската църква, както я знаят самоковци. Колко години бяхте там?
– 13 години бях там. И аз, и Отец Георги поехме храмовете си в края на 2004-2005 г.
– Това първото Ви работно място ли беше?
– Не. Пет години бях председател на енорията в село Широки дол, след това бях председател на църковните настоятелства в Белчин и Клисура, бях свещеник и председател в село Говедарци на всички храмове там, председател съм в момента на Шишмановския манастир. Казвам го, за да подчертая, че служението на свещеника е нещо динамично. И че църковната власт изисква един свещеник на това място, на което ще бъде полезен и необходим. Не зная какво ще е след пет години, на този етап епархийската власт е разпоредила да бъда тук и да изпълнявам определени отговорности и служение и ще моля Бог и ще се старая да бъде по възможно най-добрия начин.
– Целият църковен екип ли се сменя в съответните църкви?
– Изискването на патриарха е единствено по отношение на свещенослужителите. Те са председатели на църковните настоятелства. По тяхно субективно усмотрение някои хора може да пожелаят да продължат, както митрополитският хор пожела да остане тук, хората искат да бъдат на служение тук в храма. Голяма част от служителите, които са изпълнявали помощни функции, също искат да бъдат тук, други пожелаха да отидат със свещеника, както и част от моя екип остана в Долномахаленската църква. Хората, които се намират в самата енория, за които църквата е факторът, защото свещениците днес сме тук – утре ни няма, са хората, които си остават в обкръжението.
– Вие направихте много за възраждането на Долномахаленската църква, когато я поехте. В какво състояние я заварихте преди 13 години?
– Всеки един свещеник, когато бива назначаван в един храм, по всякакъв начин добронамерено и чистосърдечно ръководен от своята вяра в Бога, се старае да довнася от себе си нови и хубави неща. Това е отговорност на всеки един свещенослужител, как сме я заварили – толкова сме могли предишните свещеници. Ние сме надградили, сега може над нас да надградят. Ние пък имаме задължението да надграждаме тук.
-Има ли нужда?
-Винаги има нужда да се работи за благолепието на храма, за добрата християнска проповед между хората и за доброто отношение. Ако не можем да надградим, поне да поддържаме доброто ниво.
-Какво ще кажете на богомолците, които са свикнали да ходят заради свещениците в съответните храмове?
-Ще кажа, че Бог е навсякъде, че всяка една енория носи своята лична собствена духовна красота и че там, където в сърцето човек усеща Божия призив, да откликва на него.
З. Отец Георги Николов, назначен във „Въведение Богородично”: Все едно нещо ми се откъсна от сърцето
– Отец Георги, с какви чувства поемате храма „Въведение Богородично“?
– Аз отивам да служа с вярата, която имам. Преди съм служил във „Въведение Богородично“. До 2004 г. бях председател в него, след това ме пратиха в Митрополитската църква, когато се преодоляваше разколът, и аз тук в Самоков се занимавах с тези проблеми. Мен ме бяха определили като председател да бъда в Митрополитския храм „Успение Богородично“ и тогава 2004 г., месец юни, стана обединението, аз поех тази тежест върху плещите си и слава Богу мина всичко мирно. Тогава поех храма, сега все едно нещо ми се откъсна от сърцето. Но отивам в другия храм с намерението, с огромното желание да служа както досега. Ние сме слуги на хората.
– Кое наложи рокадата?
– Не знам, дойде ми като гръм от ясно небе. По принцип доводът, който пише в заповедта за назначаване, е това, че митрополитът има право да премества свещениците, където той пожелае. Това пише като довод.
-В Самоков се носят слухове, че рокадите са свързани с Вашия личен живот и нарушаване на канона, вярно ли е?
-Няма такова нещо. Личният ми живот, затова е личен живот, всеки си носи отговорност за него и не желая да го коментирам. Личният ми живот се стекъл по този начин и не го пожелавам на никого. Поводът е този, който ви казах, че го пише в заповедта. Митрополитът има право да премества. Възстановява се една практика отпреди години, архиерейският наместник служи в Митрополитската църква.
– Вие официално имате ли развод?
– Казах, че не искам да коментирам личния си живот.